Видях Гърция

АНГЕЛ ВЕЛИЧКОВ е роден на 16.10.1964 г. в София. Завършва ТПФ "Юлиус Фучик", специалност “Фотография”, а после специалност “Богословие” в руския православен институт "Св. Сергий". През 1987 г. емигрира в Швеция и е фотограф към късометражни рекламно-информационни филмови продукции и в областта на рекламата. В периода 1980-1987 г. има участия и е удостоен с награди в най-престижните национални фотографски салони: Биенале на фотографията, Национален салон за актова фотография "Еос", "Студентски мигове", пленери и конкурси. Участва в международни салони за художествена фотография. През 1994 г. се завръща в България. Работи като фотограф в рекламна агенция "Протос", студийна рекламна фотография. Работи за "Нестле", "Данон", "Ново Нордиск", "Форд - Мото Пфое", "Балантайнс" и др. Прави модна и портретна фотография с рекламна цел. От 1996 до 1997 г. специализира в Гърция - гръцки език и култура към Атинския университет, и снима цикъл художествена фотография "Видях Гърция" (120 фотографии).

Има две Гърции. Едната е тази от пощенските картички и туристическите проспекти. Другата е още невидяната Гърция.
Първата е известна и общодостъпна - понякога до баналност. Втората предстои да бъде открита, но това винаги е много лично събитие. То може и никога да не се случи, ако решиш да се оставиш на туристическото обслужване, да загаряш на плажа и да се храниш в хотелските ресторанти. Тогава обаче не стигаш по-далеч от картичките.
Още когато за пръв път видях морето от пристанището на Пирея, поисках да стигна много далеч. Малко по-късно установих, че не е задължително да трупаш морски мили и километри. Много далеч можеш да стигнеш и там зад ъгъла, като си поприказваш с клошаря-философ. Той току-що е намерил една глава от пластмасова кукла и с удивителна задълбоченост ти обяснява нещата от живота. Прилича на някакъв балкански Хамлет - по-луд, може би, но и по-мъдър...
Далеч можеш да стигнеш и в самия център на Атина. На улицата край една будка продават национални знамена, подпрени на близката сграда. Редом с тях са окачени за продан купища кожени гръцки сандали. Те могат да бъдат сувенир, могат и да свършат работа в нагорещения град. Но общото впечатление е толкова многопластово, че ти се иска да го запазиш на фотолентата. Защото в един миг си представяш Гърция - синьо-бяла и в знамената си - и гърците, които сякаш за малко са напуснали хода на времето, оставили са си тук древните сандали и са отишли да се поразговорят в някое кафене.
Далеч назад във вековете те пренася всяко срещнато камъче - да не говорим за мраморните колони и храмовите силуети. А прорасналата зеленина все те задържа тук, в мимолетното настояще.
Вече можеш да се качиш на някой кораб. Най-добре е да го направиш привечер. Това не значи, че ще проспиш нощта. Небето над Егейско море дълго ще те държи буден, а топлият вятър ще те освежава.
Нещо те кара да правиш снимки и на палубата. Тя би трябвало да бъде скучна, винаги една и съща, но средиземноморската атмосфера е заразила и нея. Все ще мернеш някоя двойка на фона на последните слънчеви лъчи, пронизващи железата. Все ще ти привлече вниманието някоя електрическа крушка, забравена да свети през целия ослепителен ден, а сега имитира залеза. Или на кърмата ще те посрещне куче, вързано за път от стопаните си. Виждаш, че и то не ще да се умърлуши, и то е заразено от жизнените енергии на гръцкото море.
На сутринта си още на палубата. Струва ти се, че корабът стои на място, а към теб равномерно се приближават маслинените хълмове на някой остров.
В сетивата ти нахлува една много съществена част от Гърция.
Слизаш на разбуденото пристанище, придърпано от кораба.
Изведнъж става бяло. Това е светлината на Гърция. Тя още не се е превърнала в горещина. Въздухът е все още утринно свеж, на сянка - дори хладен.
Но светлината е вече тук. Тя може да е галеща или безпощадна, рисуваща или ослепителна, цветна или черно-бяла, поглъщана или отразена. Ти избираш. Зависи от теб. Тя самата е всичко това.
Всъщност, светлината е третата Гърция.

Ангел Величков