ЕС и ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА:
ще стане ли Европа велика сила?
Балканите са проблем, който Европа трябва да реши
Централно място в съвременния политически живот заема процесът на глобализация. По отношение на неговата дефиниция политолозите са единодушни, че тя буди преди всичко редица асоциации при това в различни посоки. В актуалната дискусия често възниква впечатлението, че осъществените на големи разстояния връзки с други народи са за съвремието нещо ново. Един поглед към историята обаче ни убеждава, че
Глобализацията не е от вчера
Подобни взаимодействия между народите се появяват още при първите цивилизации в Близкия и Средния Изток. Гърци, римляни и финикийци търгуват помежду си в познатия им за онова време свят, през Средновековието например Венеция се снабдява със злато чрез арабски търговци и корабоплаватели от Южна Африка, ханзата действа глобално, а съществуват още и редица примери. Като се имат предвид инфраструктурата, изградена в миналото, също така и транспортните и съобщителните средства, тези явления би трябвало да се приемат за постижения, които по съвременни мащаби и изисквания бездруго могат да се определят като напреднала глобализация. И нека още си припомним, че нивото на участие на световната търговия в световната продукция от 1913 година бе достигнато отново едва през 70-те години на двадесетия век.
Несъмнено ние сме свидетели на една широкомащабна икономическа интеграция, включваща световната търговия, която през последните години отбелязва по-силен растеж от този на световното стопанство. В същия кръг влизат и финансовите пазари, с надхвърлящи представите ни дневни транзакции. Тук се причисляват и развитието, и разпространението на модерните технологии в областта на информатиката и комуникациите, които в еднаква степен обуславят и въздействат на глобализационния процес. И все пак динамиката, движещият мотор на посочените процеси се дължат според мнозина на
Невероятната притегателна сила на обединителния процес
която поддържа будно желанието на европейските страни да се включат в него.
Тук, естествено, се поражда въпросът за взаимоотношенията между европейските национални държави и Европейския съюз. В настоящия момент в публичното пространство преобладава гласът, че глобализацията силно омаломощавала, дори смазвала националната държава. Погледнат през призмата както на националните, така и на глобалните структури, изследователите определят обединителния процес като един експеримент с огромно значение. Усилията да се създаде сполучлив баланс между отделните нации и Европа засягат преди всичко въпроса за самите общества, за тяхното самосъзнание и отношението им към другите народи. Ето защо не трябва да се приема, че глобализацията е феномен, ограничен в рамките на капиталовия пазар. Тя включва също екологична защита, непрестанно развитие и растеж, гаранции за международен мир, свободна търговия и безпрепятствено пътуване през границите, все приоритети, които може да ползва всяка една от европейските страни. Трудностите, възникващи с осъществяването на подобни задачи, се обясняват, от една страна, с различията в езиците на отделните народи, както и с все още ограничените комуникации и отвореност на държавите към Европа като цяло. Съществена роля играят и различните подходи към общите оценъчни критерии. Противниците на глобализацията, естествено, защищават тезата, че в процеса на обединяване богатите страни ще стават все по-богати, а бедните все по-бедни. Но тъкмо на подобна позиция се противопоставя като аргумент шансът за по-бедните страни да вземат участие в международни капиталовложения и чрез тях да се освободят от натиска, упражняван на практика от високата степен на корумпираност и клиентелизъм, важна причина за дълготраен политически и икономически застой. Инвестициите означават и за по-малко развитите страни една възможност да повишат жизненото равнище на своите граждани, а не да изпаднат в зависимост от чуждия капитал.
Никой обаче не отрича, че равносметката след десетгодишната политика на разширяване на Европейския съюз показва забавяне и отклонение от първоначално набелязаните цели на неговите създатели. Като една от причините се изтъкват големите трудности, които страните - кандидатки от Източна Европа, срещат по пътя на своите преобразувания и реформи. Някои западни икономисти прогнозират, че в тези страни средният доход през 2005 година ще възлиза само на 20 процента от този в Германия, а социалната помощ ще е наполовина. С тези предвиждания се свързват и страховете, и опасенията на страните - членки на Европейския съюз, относно бъдещите рискове, които трябва да се поемат.
Проблемите на обществото са твърде многобройни и тяхната трудност и неотложност повишава изискванията към Европейския съюз. Една от основните му задачи е да служи на мира и да обезпечи трайно сигурността на европейските граници. Единствено по този път той ще се превърне в инструмент за защита на своите граждани. Ала хората очакват също отговори на конкретни въпроси, например в областта на труда, на имиграционната политика, на правораздаването и на още много други обществено значими проблеми. Така например европейската политика би могла да постигне положителни резултати в областта на международната престъпност, гражданите биха се почувствали действително защитени и в собствения си регион и биха поздравили създаването, да речем, на европейска полиция, на европейско ФБР - все мерки, които ще допринесат за укрепване на така необходимото чувство за сигурност. Мнозина политици виждат положителната роля на глобализацията, по-специално на една общоевропейска политика, и в успешната борба с бедността чрез оказване силна финансова подкрепа на нуждаещите се страни.
Историческото развитие на Европа бележи непрестанни промени. Движещите европейски оси са били измествани в различни посоки според тежненията на една или друга от водещите сили на нашия континент. Някои критично настроени политолози изразяват опасения, че Европа е на път да се превърне във велика сила,
Без да притежава своя държавна идея.
Затова пък е извън всяко съмнение, че ролята на държавите в процеса на глобализация е обвързана най-вече с вътрешното им устройство и външна политика. Държавите участват в този процес на различни равнища и в множество сфери, но не по силата на принудата, а на категоричното си волеизявление. Те трябва да действат съобразно своите традиции, условия и натрупан опит.
Ето че тук идва ред на въпроса за посоката, в която трябва да се развива Европа. Отбелязва се, че за всеобщо удовлетворение това е преди всичко съществуващият вече стремеж към културно обединение. Историята е доказала чрез многобройни примери хомогенността на европейското население, завоеванията на неговите религия и творчески дух, създали спойката между отделните народи. Отразявайки взаимообразно своите културни постижения, те дават своя принос в подема на една всеобща хуманна идея. Безспорно, че към Европа няма да се присъединят варвари, а принадлежащите към един вече познат културен кръг. Във връзка с това виждане изпъква друг важен момент от процеса на обединението, а именно наличие на чувства за отговорност и солидарност. Изискването се поставя към водещите страни - членки на Европейския съюз, и е тясно свързано с разширяването му на изток. Подчертава се, че колкото по-голяма е способността да се поеме отговорност в решаването на този проблем, толкова по-големи ще са дивидентите от включването на югоизточните народи в руслото на обединена Европа. Някои автори стигат дори до убеждението, че на обществата трябва постоянно да се напомня какви последици крие липсата на Европа изобщо, и настояват вниманието на хората да се концентрира върху един много важен аспект от обединяването на европейските народи, и това е осигуряването мира на континента. Възможности за подобен подход предлагат преди всичко диалогът, изслушването и сближаването.
В тази европейска рамка интерес предизвиква отношението на Запада специално към балканските народи. За съжаление по въпроса за тяхното присъединяване все още липсва еднозначна преценка. Със сключване на Пакта за стабилност се откриват три работни нива: демократизиране и защита на човешките права, стабилизиране на икономиката и осигуряване на безопасността. Целта е страните от Балканския регион постепенно да се привлекат в голямото семейство на Европейския съюз. Тази стратегия е свързана преди всичко със заздравяването на мирната обстановка в целия полуостров. За тази огромна работа се изисква много търпение, но и много капитали. Освен това добре запознатите с балканската народопсихология автори открояват трудностите, които се крият в промяната на човешкия манталитет за един толкова кратък период от време. Амбициозните планове на Пакта за стабилност включват редица задачи като например изграждане на транспортна мрежа, борба с корупцията, опазване на околната среда, защита на малцинствата, изравняване правата на жените и други. Страните, доказали своята последователност и твърдост в провеждането на неотложните реформи, би трябвало по общо мнение да бъдат специално поощрени и подпомогнати. Днес може вече да се говори за видим успех на балканската политика. Това е постигнатото съгласие за режим на свободна търговия, окончателното споразумение за построяване на втори мост на река Дунав, а защо не, твърдят някои, дори и да звучи еуфористично, поставяне начало на мирна ера на Балканите. Но в тези оценки не липсва и скептицизмът. За да се постави ново начало в икономиката на балканските страни, необходимо е не само отпускане на финансови средства, но и наличие на високо технологично и икономическо ниво в страните кандидатки, наред с непоколебимото желание на населението да си осигури по-добро бъдеще. Уви, констатацията е, че подобно ниво, пък и желание все още липсват. Обаче общият извод е, че
Балканите са Част от Европа
и са проблем, който Европа трябва да реши. Смята се, че е невъзможно страните кандидатки да чакат своето присъединяване към Европейския съюз необозримо дълго време. Това би увеличило емигрирането на най-добрите работни сили - предимно учени и млади специалисти, и би предизвикало потенциалното усложняване на етническия проблем по посока на малцинствените групи.
Обединяването на Европа е залог за мир и свобода за цяла Европа, то означава преодоляване на духовното и материалното наследство на комунизма, означава завършек на изкуственото разделяне на Европа, както и осъществяване на човешките стремежи към свобода, гражданска смелост, истина. Историческото значение на глобализацията е именно в това да даде възможност на смелите народи, освободили се по мирен път от диктатурата, да се самоопределят и намерят място в нашия континент, в духа на националния суверенитет и в полза на всеобщо развиващи се европейски интереси. Общата европейска култура, историческият опит, интересите и отговорността за бъдещето, както и убедеността, че завръщането към национални, религиозни или идеологически конфликти би разрушило всичко, изградено досега, вдъхва вяра в просперитета на обединителния процес.