АРТ бр.6, стр.44, година VIII 2001г.

ГЕРБОВЕТЕ НА БЪЛГАРИЯ
ОЩЕ ЗА ЛЪВА

Виолета Велиkова-Кошелева

Герб на България с антична корона, 1595 г.
Гербовете на България в западноевропейските гербовници и в славянската литература се различават по вида на хералдическите фигури, на щитовете, короните, мантиите и т. н. Всички тези елементи изграждат пълната композиция на герба, която при липсата на държавност и съответен регламент се интерпретира свободно в зависимост от целите на автора и неговите познания. Например в ръкописа на Кориенич Неорич от 1595 г., както и в други интерпретации гербът на България е представен не с царска, а с антична корона. В друго изображение, поместено в Дубровнишкия кодекс от 1764 г., лъвът е върху френски щит, увенчан с шлем с пера и с кралска корона.
Подобно решение с шлем над щита, украсен богато с щраусови пера, съгласно хералдическите изисквания на времето, има фамилният герб на графовете Киркович. За българския им произход напомня лъвът с ятаган в ръка. Те са въведени в графско звание за големите им заслуги в борбата срещу хабсбургската монархия на страната на Ференц Ракоци. При личните и фамилните гербове спецификата се определя от ранга, занятието, местоживеенето и предпочитанията на авторите.
Изображението на лъва е най-характерната фигура в българската хералдика, но заедно с него в периода от ХV до ХIХ в. се срещат и други символи. На герба на българската благородническа фамилия Българин-Соколпланински е изписан сокол. Бикът като хералдически знак е използван в герба на благородната фамилия Соимирович. Козелът е символ в гербовете на семейство Парчевич. Освен това се срещат звезди, луна, вода, море, река, както и бягаща хрътка.
Хералдиката на южнославянските народи - българи, сърби, хървати, словени и далматинци, започва своето развитие през ХVI в. с ръкописния гербовник на Кориенич Неорич, който е препис от загубен ръкопис, предназначен за адмирал Петър Охмучевич. Основен хералдически символ на показания в книгата български герб е изправеният на задните си крана коронован лъв в ход на дясно.
Хърватският писател Павел Ритер-Витезович (1650-1713 г.) в своята книга "Стематография", отпечатана в Дубровник, за първи път показва гербовете на областите на България - Мизия, Тракия, Македония и Дардания (Северозападна Македония и част от Албания и Косово). Написана на непознатия за славянските народи латински език, тази книга не добива широка популярност. Подобна съдба, поради ограничения кръг на католическата общност в Българско, има и едно изображение на герб от корицата на преведена богослужебна книга (1643 г.) от българския историк и политик Петър Богдан Бакшев, католически епископ на София.
Допълнена и преиздадена от българина Христофор Жефарович през 1741 г., "Стематография" на Витезович е широко разпространена в българските земи и играе много важна роля в борбата на славянските народи за национална независимост. Книгата съдържа 54 листа с гравюри и текстове, поясняващи изображенията на гербове, царе и светци, както и няколко поетични текста. Някой от преписите на "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски са придружени с рисунки на българския герб, прерисувани от "Стематография"-та. Близо осемдесет години след написването на "Стематография" темата за принадлежащите към българското царство области се разработва в преписа, направен от рилския монах Паисий под заглавието "Болгарскаю землю на четыри части се разделюва". Изброяват се областите и всички селища в тях, с което се показва етническата цялост на България.
В така наречения Ахтаров сборник от 1842 г. наред с цените на различни видове стоки, гръцко-български речник, съкратен препис на "История славянобългарска" са включени прерисувани гербовете на България и Турция. В Славейковия препис на Паисиевата история са прерисувани 12 герба, сред които и българския с четирите области. През 1845 г. в третия Търновски препис на историята отново са прерисувани всички гербове и образи на царе и светци.
Повече от век и половина за българските живописци книгата на Жефарович предоставя материали за изписване на образите на царе, светци и гербове. Дори и след освобождението от турско робство влиянието на книгата се запазва. Така например през 1878 г. в иконостаса на Рилския манастир Никола Ив. Образописов рисува славянските гербове.
Изображението на лъва от гербовете на България в западноевропейската и славянската хералдика се превръща през ХVIII и ХIХ в. в символ на волята на българския народ да извоюва националната си независимост.
Публикуваният в "Стематография"-та герб става първооснова за разработката на националния ни герб след освобождението от турско робство.

Герб на България с антична корона Герб на България с кралска корона от Дубровнишкия кодекс, 1764 г. Герб на фамилия Булгари от о. Корфу Герб на фамилията Киркович
Гербът на Петър Парчевич като архиепископ
на Марцианопол		 Изображение на Стефан Силни (сръбския крал Стефан Душан, 1308-1355 г.)
и 56 герба от "Стематография" на Христофор Жефарович		 Герб на България от "Стематография" на Христофор Жефарович Герб на България в Бел-градския кодекс - около 1620 г.
Тракия Дардания Мизия Македония

Гербовете на Мизия, Тракия, Македония и Дардания от "Стематография"-та на Христофор Жефарович