Жената е била обект на копненията на Лотрек и на едни от най-оригиналните му изобразителни търсения. Жени от "доброто общество", както и нощни пеперуди на ефимерната наслада. Рядката изложба на остров Андрос представя директорът на Музея на модерното изкуство Кириакос Куцомалис.
Анри де Тулуз-Лотрек е художникът на артистичния живот и разпуснатите нрави на парижката нощ от края на ХIХ век. В неговото творчество е доминиращ женският образ. Рядко художник едновременно е митологизирал и демитологизирал образа на жената с такова копнение и страст, с такива натрапчиви идеи и фантазии, с такава екзалтираност и разочарование, но и с такава чувствителност, проникновеност, яснота и откровеност, както Тулуз-Лотрек. Главни действащи лица в платната му са жени от целия социален спектър на парижката "бел епок". Аристократки, очарователни дами от неговото социално обкръжение, на така нареченото "изискано общество", към което и самият той е принадлежал - жени на ефимерните наслади на парижката нощ: певици, танцьорки, актриси, клоуни, акробатки, жени на продажната любов, анонимни фигури представляват художествен претекст, обект на най-оригиналните му творчески търсения.
Живописта на Тулуз-Лотрек се формира и съзрява благодарение на френски, но и на чуждестранни, неевропейски естетически и морфологически стимули и влияния. Първоначално, много близо до Дега по отношение на съвременния тематичен кръг на отразяване на нравите, Лотрек регистрира привичките на парижкото общество, като се основава на прекия опит и наблюдения на собствените си сетива. Дълбоко въздействие върху него оказва японското изкуство и по-специално японските гравюри. Излъчването на цветовете върху равна повърхност, чистите оттенъци на червеното, жълтото, зеленото и синьото, формата, която се прелива върху необработения картон или дървеното пано, така че то да служи за фон, съставляват оригинално живописно послание, което със своята чистота е допринесло за абстрактното опростяване на формата.
Впрочем, както е известно, литографията заема в творчеството на Лотрек значимо и първостепенно място. В степен такава, че той е смятан за един от най-великите творци на графичното изкуство на всички времена. С първата поръчка, възложена му през 1891 г., когато е двайсет и седем годишен, от прочутото парижко кабаре "Мулен руж", той доказва изключителните си рисувателни способности. Централен образ в него е прочутата танцьорка Луиз Вебер, известна като "la Goulue" (Ненаситната). Афишът се радва на сензационен и неочакван успех, който впоследствие определя решаващо триумфалното признание на творчеството му.
Редовен посетител на артистичните кабарета, свидетел и участник в разпуснатите нрави на парижката нощ, Лотрек дава автентични художествени свидетелства за звезди и прочути личности в този зрелищен спектакъл.
Лотрек рисува жената в безброй сложни варианти с душевна приповдигнатост и фантазия, но винаги с безспорен критерий истината. Убеден, че изкуството не може да бъде подлагано на цензурата на господстващата идея за обществено благоприличие, той декриминализира погледа от конвенционални ограничения с оглед на това да третира непритворно и без лицемерен свян всекидневието на един микросвят, в рамките на който съзнателно е вписал и своята съдба. Това му повелява неговото артистично съзнание: подчиняването на вродените импулси и нагони, които ще го отведат към новаторски и непроучени аспекти на човешката душа.
Далеч от всякакви стереотипи
Надмогвайки обществено приетите морализаторски тези, Тулуз-Лотрек придава смисъл на нови изобразителни схващания по отношение на нравите, формирайки по такъв начин оригинална изразност, живопис, различна от познатата дотогава, която, ентусиазирайки малцина, разочарова мнозинството. Тя разочарова онези, които са искали живописта да бъде окована в престорено сериозна черупка и стереотипи; онези, които, защитавайки единствено привидната обвивка на красивостта, отказват да възприемат конвенционално "грозното" като положителна живописна ценност. Затова и неговата живопис е била отхвърляна и е окачествявана като иконоборческа и несъвместима с аристократичния му социален произход.
Как обаче живописните образци и идеали, които неговият социален кръг изтъква на преден план, биха могли да намерят отзвук в една душа, която кипи от живот и непрестанно го тласка към импулсивна екзалтация и пориви, но същевременно носи неизлечимата травма от нарушените пропорции на едно уродливо тяло, с което мъжът художник е трябвало да функционира? В душата му, над която са надвиснали облаци, светът на сетивността е отразен с неговите недостатъци, несигурност и с дълбока експресионистична тревога. Жените, които не е могъл да има в земен план, той естествено е завладял с рисувателното си умение и майсторството на четката си.
Те днес вече са архетипни образи, жени без определена самоличност, като Берта, Габриела, Марсел и толкова други, придобили благодарение несравнимия талант на великия художник равностойна тежест, така че да компенсират с конвенционалността на социалната си благоприличност (евиполипсия), отредила им изчезване и забрава. Със сили, които е потърсил в душата на всеки един образ, Лотрек се е превърнал в хроникьор на света, в който са живели тези образи; преди всичко света на нощта; микросветът на Монмартр, където от 1890 г. започва да търси модели и стимули за рисуване. Там, в театрите, кабаретата, кафе-шантаните, в известните мюзикхолове и домовете на платената любов, където нощните птици даряват ефимерни удоволствия, намира пристан и Лотрек, за да опровергае собствената си съдба.
Следотърсач на истината
В осмозата на художествената динамика на френския fin-de-siecle той е потърсил и изобразил образи като тези на американската актриса и танцьорка Лои Фулър, ирландската певица Мей Белфорт, клоуна и акробатка Чау-Као, певицата Ивет Жилбер, на винаги вярната му Жан Аврил - танцьорка, известна като "la Melinite'' (Експлозивната) - на редови проститутки, серията, с чийто образи носи наслов "Elles" ("Те") и много други.
С уважение към лицата, с разбиране към това, което представляват, той показва истината на една груба социална действителност. Без извращения, в едно жестоко и нечовешко обкръжение, той е проникнал, вървейки по следите на най-съкровени истини, за да покаже лица, в чиито черти се редуват напрежение и душевна тревога. Търсил е и е запечатал истинското, а не идеалното. В тази дръзка, двупосочна, противоречива, но и лишена от лицемерие връзка се възмогнат прекрасни женски фигури, които вече като образи на колективната зрителна памет увековечават във времето откровеността, чувствителността, далновидността, гениалността, човечността и нежността на онзи, който ги е създал.