е роден в Солун. Възпитаник е на немската гимназия и на Университета в Солун, където е следвал право. Завършил е и международно право в Хага. Баща му е бил университетски професор в катедрата по селско стопанство, създател и директор е на Института за обработка на памука. На него бъдещият дипломат дължи голямато желание да се среща с нови хора, да посещава нови страни - страстта си към нови хоризонти.
Михаил Христидис се занимава с дипломатическа работа от 1976 г. В София идва през 1991 г. като втори човек в посолството на Гърция от Анкара. Плод на четиригодишния му престой у нас е книгата "Писмо до София". От година и половина отново в София г-н Христидис изпълнява първия в кариерата си мандат
като посланик.
Разведен е, има 17-годишна дъщеря, която живее в Гърция с майка си.
Интервю на Н.Пр. Михаил Христидис -
посланик на Гърция в София
- Ваше Превъзходителство, разговаряме наскоро след датата, която промени света. Каква е официалната позиция на Гърция след 11 септември 2001 г.?
- Както преди 11 септември, така и след тази дата, официалната позиция на Гърция е една и съща: всички страни трябва да положат огромни усилия, за да се борят с тероризма, откъдето и да произтича той. Гърция се включи в международния съюз срещу тероризма, която се оформи след 11 септември. Но независимо от това, независимо от приноса и от усилията, които полага Гърция да се бори с тероризма, в моята страна сме дълбоко убедени, че преди всичко трябва да се търсят неговите причини и корени, а не единствено да се реагира, когато тероризмът се намира в някакъв възход. - Как реагира гръцкото общество на атентатите срещу Ню Йорк и Вашингтон, на последвалата операция "Трайна свобода" и направиха ли политиците във Вашата страна необходимото, за да обяснят на хората къде е справедливостта?
- Гръцкият народ беше шокиран от картините, които видя по време на терористичните актове срещу Ню Йорк и Вашингтон. Моите сънародници бяха също така потресени от картините на войната, която се води в Афганистан. Според мен насилието и войната потискат всеки гражданин по света, всеки народ. Това, което правят официалните власти в Гърция, е да полагат усилия да убедят всички граждани, че трябва да водим борба срещу тероризма и да изтръгнем корените му. Не мисля, че може да се поставя въпросът на коя страна е справедливостта в момента, в който виждаме убити, ранени хора, насилие. - Властите във всяка страна от нашия размирен регион сега фиксират усилията си върху борбата срещу престъпността и декриминализацията на Балканите. Какви са новите възможности за двустранното сътрудничество в тази област?
- Общата борба срещу престъпността в нашия регион е много важна, защото в момента имаме ясни сигнали за тероризъм, за организирана престъпност на Балканите. В това отношение имаме негативни събития и примери и от близкото минало. На такъв фон сътрудничеството между България и Гърция става още по-важно. Мисля, че в тази област засега си взаимодействаме продуктивно, но сътрудничеството ни трябва да се развива като пример за останалите страни. На 5 октомври в София, по време на срещата на т. нар. Вилнюска група на страните, кандидатки за НАТО, двамата външни министри на нашите страни - г-н Папандреу и г-н Паси, вече разговаряха по тези въпроси. - На сложния балкански фон, икономическото и културното сътрудничество между България и Гърция са позитивни явления. Какво е най-важно за бъдещето на тези процеси?
- Независимо от околната среда, в която живеем, културното и икономическото сътрудничество между нашите страни действително се развиват позитивно. Това ни обогатява взаимно. Ако има отрицателни явление в страните около нас, това, че ние търсим и намираме положителни стъпки един към друг, може да влияе само благотворно и върху тяхното развитие. Според мен това, от което си патят Балканите, е липсата на знание за съседите. И когато не познаваме добре съседите си, ние се влияем от предразсъдъци. Затова трябва да работим повече за взаимното си опознаване, да оставяме зад гърба си наследените предразсъдъци и заедно да решаваме актуалните проблеми. - Тази есен от запад започнаха да се чуват все повече гласове, че сега "на Европа и е нужна повече Европа". Освен това общественото мнение вече не е така поляризирано между САЩ и Русия, както това беше по време на Косовската криза. Реалистично ли е да очакваме ускорено разширяване на ЕС и НАТО на изток?
- След събитията от 11 септември стана ясно, че страните и народите, които споделят едни и същи ценности и идеали, трябва да развиват по-тясно сътрудничество. По мое мнение разширяването на ЕС и НАТО на изток трябва да стане по-бързо. Това развитие на нещата обаче има и друг аспект. Другият участник в процеса - страните-кандидатки трябва да положат всички възможни усилия и час по-скоро да гарантират, че се стремят да отговорят на изискванията за пълноправно членство. - Гърция е член на ЕС и НАТО и несъмнено разбира стремежа на България за ускоряване процеса на присъединяване. Освен на разбирането, може ли България да разчита и на подкрепата на Гърция?
- България не само може да разчита на разбирането и на подкрепата на Гърция, но също така българите много добре занаете, че през последните години моята страна води последователна принципна политика на подкрепа за вашето присъединяване към европейската общност. Наскоро вашият външен министър поименно назова две страни, които подкрепят България. Едната от тях е Гърция. Това е много логично наблюдение. И не само това - Гърция мисли и вярва, че колкото повече страни от региона се присъединяват към ЕС и НАТО, толкова по-скоро Балканите ще станат място на стабилност, на сътрудничество и мир. Когато говорим за нашите двустранни отношения, искам да припомня, че Гърция като единствена съседна на България страна, която е член на НАТО и ЕС, е поела голяма част от отговорността за подготовката на вашата европейска интеграция. - В какво се изразява тази отговорност?
- С осъществяването на програмите на ЕС за регионално сътрудничество, на програмите за обучение и специализация, на програмите за побратимяване, както и на подобни натовски програми. Това е непосредствена отговорност на Гърция. Освен нея обаче съществува и опосредствената помощ, която се изразява в много богати търговски отношения между Гърция и България - голям търговски обмен и търговско салдо, инвестиции от много милиони долари от страна на гръцки бизнесмени и банки. Парите, които изпращат в България българите, които живеят и работят у нас, възлизат на около 100 милиона долара годишно. Гърция помага косвено и с туризъм - гръцките туристи оставят във вашата страна годишно около 100 милиона долара. За тази година се предвижда около 280-300 хиляди туристи от Гърция да посетят България. Ако сравним помощта, която Гърция оказва на България, с тази, която идва от икономически по-мощни европейски страни, ще добием представа за истинските стойности. Ако не говорим обаче само за цифри и таблици, многообразната подкрепа на Гърция към България - това е показател за доверието, което имат гърците към вашата страна, народ и икономика. - Плод на първия Ви престой у нас, през 1991-1995 г. е книгата "Писмо до София". Вдъхновява ли Ви България отново и ще има ли нова книга след сегашния Ви мандат като посланик?
- Може би е още много рано да мисля дали ще направя нова книга със снимки за София или за България. Това е, както Вие казвате, въпрос на вдъхновение. Кога ще дойде този момент - аз не зная. Трябва да ви кажа, че сега по времето на втория ми мандат в София времето ми е много ограничено и изпитвам натиска на голямата отговорност, която нося като посланик на Гърция, отколкото преди седем години, когото бях вторият човек в посолството. Но красотата на България и на българите са такива измерения, че не изключвам вдъхновението отново да ме обсеби и да се роди нова книга. - Казвате, че България е красива, но все пак къде обиче да ходите и какво точно предпочитате да снимате у нас?
- Пътувам много. В събота и неделя се опитвам да пътувам по-далече, ако времето ми го позволява. Възхищавам се на българската природа, която според мен е несравнима. Обичам малките селца и градчета. Особено харесвам българските манастири. Изпитвам чувството за необятност, когато се намирам на дунавския бряг. -Има ли за Вас място, личност, песен, събитие ... от България, които ще носите винаги в сърцето си?
- Може би след пет и половина години престой в България, макар и с прекъсване, вече трябваше да се чувствам като пълноценен българин. Но за това ми пречат ограничените ми познания по български език. Това, че не познавам езика на българите, е нещо, от което се срамувам. Но въпреки този факт, интересът ми към вашата страна става все по-голям. И много мои български приятели вече се учудват на познанията ми за географията, политиката, обществето, спорта и изкуството на България. За мен това е признание за усилията, които полагам. Годините, прекарани от мен във вашата страна, са пълни както с изключително хубави, така и с някои лоши моменти. И тези неща се свързват с хора, които обичам и ме обичат, както и с други, с които не се харесваме. Всеки човек има свой начин да избира своите приятели, нали. - Г-н Христидис, зная, че Ваши приятели са художникът Светлин Русев и фотографът Зафер Галибов. Ако имате обаче до себе си и хора на словото, поети, писатели, може би ще проговорите български?
- Разбира се, че имам и такива приятели. Но проблемът е в това, че те не знаят езиците, които аз говоря. Много чудно, но ние никога нямаме проблем да се разберем и да общуваме. И най-важното ние разбираме колко богати чувства имаме един към друг. Стефан Цанев например е един такъв приятел - писател. Въобще, аз се чувствам свързан с преживяванията на българите през последното десетилетие - моментите, в които настъпи голямата промяна, моментите на големите очаквания и моментите на големите разочарования. Когато един ден си тръгна от България, ще имам усещането, че напускам моя дом. Но се утешавам, че България се намира само на 80 километра от моя роден Солун.
Въпросите зададе:
Душана Костова
Интервюто е осъществено с помощта на
Дионисия Нерологу - преводач.
Михаил Христидис