МОДАТА НА ПРАГА НА ХИЛЯДОЛЕТИЯТА

Kолкото повече дизайнери настъпват на пазара, толкова повече модата става ВСЯКАКВА. Хаотична (на пръв поглед), невъзможна (на втори) и приемлива (в крайна сметка). ВСИЧКО ЗА ВСИЧКИ!

Не, че някога модата и стилът са спирали да вълнуват перата и обективите. Сега обаче - на прага на хилядолетията - истерията около тази тема стига апогей (разбира се, не без помощта на високите технологии и новите комуникации). Никога преди ефирът не е бил така населен с образи от подиумите, нито с маратонни дефилета нонстоп от сутрин до вечер (виж FTV, та дори и българския му аналог - сигурно се сещате, че тази тв тенденция си има развитие и във всяка отделна цивилизована страна).
Истината е, че колкото повече хората гледат висша мода и луксозна конфекция, толкова повече масовият пазар на дрехи и аксесоари се разраства. Въпрос на финанси! Или пък просто - на манията по по-обикновените като вид и цена модели - заради първичната необходимост на всяка човешка психика да се асоциира с другите - да им прилича по нещо (което вече е повод за запознанство и сближаване).
Това, изглежда, е мотото в полето на модния дизайн в края на едното и началото на другото хилядолетие. Минимализмът уж си отива, но толкова колекции продължават да го издигат като бойно знаме на стила. Декадентството уж е номер 1, но я вижте колко персони се разхождат облечени по този меко казано особен начин? Не, модерността днес е в съчетаването на елементи и детайли, на цветове и десени, на материи - от различни епохи и с различно съдържание. А това наистина го могат все повече хора.
А иначе - краят на хилядолетието сигурно ще остане в аналите като времето на британската хегемония в модния дизайн (макар че италианците дишат във врата на островните стилисти). Случаят Джон Галиано бе прецедентът, който после стана цяло течение. Това, което примата Вивиън Уестууд не успя да направи, го направиха следващите поколения. Днес на троновете на най-старите и сериозни френски модни къщи стоят артистични директори не с френски, а с английски корени. Аликзандър МакКуийн и Стела МакКартни например.
Краят на хилядолетието показа също колко прав е бил мосю Карден, като е заложил на масовата мода. Тези, които го мразеха задето е сринал модата от пиедестала й до масовия вкус и обем, днес сигурно нямат пукнат лев в джоба, докато маестрото забогатя дотам, че строи на поразия луксозни ресторанти по цял свят. Ако всички предприемачи бяха като Карден, светът може би щеше да бъде друг сега - на границата на вековете. Един достоен последовател на Карден (макар и с доста по-различен маниер) е и Лучано Бенетон. Тук, у нас, той откровено призна, че бъдещето едва ли ще принадлежи на бутиците. Мястото му според Бенетон, е в супермаркета...
Още една силна тенденция бележи времето на скока ни в следващото хилядолетие. Сливането на големите! Едни от последните примери са поглъщането на Джил Сандер от Прада, сливането на Джанфранко Фере и "Марцото". "Гучи" купиха "Ив Сен Лоран". В ултрагрупировката "ЕлВеЕмАш" тепърва ще влизат още големи, освен "Диор", "Живанши", "Кензо"...
Единственото място на планетата, където съединението не прави силата, комай си остава България. Тук всеки е на нож с всеки - дори на попрището на модата. А това едва ли ни прави космополитни!

Авторката е главен редактор на
списание “Подиум”

1. Ерата на моделите може би ще заглъхне в третото хилядолетие - но засега такива като Надя Ауерман (на снимката - в ревю за Валентино в ариж) все още са номер 1	2. Аликзандър МакКуийн за Живанши
3. Джон Галиано - този, който даде тон на истинската британска инвазия - той мина през трона на "Живанши" и "Диор", но не спря да прави и великолепните колекции със собствената си марка - ревю - зима 2000, в Лувъра, Париж

ФОТО: ЗЛАТКА ИВАНОВА