СЕФЕРИС:
традицията в руслото на поетичния модернизъм

Здравка МИХАЙЛОВА

В началото на октомври в родния град на първия гръцки поет-нобелист Йоргос Сеферис, Измир (Смирна - някога един от центровете на гръцката диаспора), се проведе върховото събитие, посветено на честванията на стогодишнината от неговото рождение - международен симпозиум, организиран от Министерството на културата на Гърция, на тема "Сеферис: поет между Изтока и Запада". Симпозиумът отново постави на дневен ред дуалистичната връзка между елинизма и Запада в творчеството на поета, централна в изследванията на гръцкия поетичен модернизъм, един от чиито пионери е Сеферис. В лицето на Сеферис новогръцката литература признава един от класиците на ХХ век. Той дебютира в епоха, когато гръцката поезия преживява период на остра криза и изразна затормозеност. Всички гръцки поети преди него, с изключение на Кавафис, творят "в тежката сянка на "патриарха" Костис Паламас". Три години преди издаването на първата стихосбирка на Сеферис "Завой" (1931), смятана за повратна и отправна точка, водеща към нова ориентация на поетичната традиция в Гърция, самоубийството на поета К. Кариотакис символизира безизходицата на младите творци на поетичното слово.
На следващата година след тази, смятана за вододелна стихосбирка, през 1932 г., се появява цикълът "Щерна", с който първата фаза от творчеството на поета придобива завършен вид. Според някои критици щерната представлява архитектурния символ на смъртта, според други - периодичното редуване на радостта и болката, поетическото зрение на живия свят. В тези първи две творби могат да бъдат проследени влияния на френските поети Пол Валери, Жул Лафорг и Стефан Маларме, докато по-нататъшното творчество на Сеферис има повече пресечни точки с големите модернисти на англоезичния свят - с Езра Паунд и преди всичко с Т. С. Елиът, чиято "Пуста земя" поетът е превел на гръцки. Въпреки че някои критици окачествяват следващата стихосбирка на Сеферис "Роман" (1935) като гръцката "Пуста земя", в случая не става въпрос за имитация, а за две паралелни поетични съзнания, черпещи вдъхновение от две различни културни традиции. 24-те стихотворения от цикъла представляват пряка отпратка към песните на Омировите епоси, също толкова на брой, и маркират съвършено нова изразност. До войната следват "Гимнопедия" (1936) и стихосбирките "Тетрадка за упражнения" (1940) и "Първи корабен дневник" (също през 1940), включващ две от най-значимите стихотворения на поета - "Последният ден" и "Царят на Асина".
След като получава юридическо образование в Париж, от началото на века през 1926 г. Сеферис започва кариера в служебното си битие като аташе в гръцкото Министерство на външните работи. До началото на Втората световна война заема постове като вицеконсул в Лондон, консул в Корча, Албания, а от началото на 1938 г. като съветник по печата в министерството в Гърция. След германската окупация на неговата родина през 1941 г. той ще последва гръцкото правителство в изгнание първо на остров Крит, а по-късно в Александрия, Южна Африка (Претория, Йоханесбург) и Южна Италия. Цикълът "Втори корабен дневник" (1944), разкриващ политическите измерения на поезията на Сеферис, е написан по време на престоя му в Южна Африка. През 1947 г. публикува най-трудната си поема - "Кихли", заредена с травматизиращите преживявания на световната война и на Гражданската война, избухнала междувременно в Гърция. През 1955 г., след като вече е започнала борбата за независимост на Кипър, е публикуван нов поетичен цикъл, посветен на света на острова на Афродита, който по-късно ще стане известен като "Трети корабен дневник". Последната творба на Сеферис "Три тайни поеми" излиза от печат през 1966 г. и представлява равносметка на живота му. Поетът завършва служебната си кариера като посланик в Лондон (1957-1962) през кризисните години, когато се полагат основите на бъдещата независимост на Кипър, както и бомбата със закъснител за по-сетнешното разделение на острова. Като висш дипломат той е един от основните преговарящи по лондонско-цюрихските споразумения, изразявайки несъгласието си с много от техните, криещи бъдещи рискове, постановки. През 1969 г. обнародва "Декларация", представляваща смел обвинителен акт срещу наложения от 1967 г. режим на полковниците в Гърция. Погребението на поета през 1971 г. се превръща във всенародна демонстрация срещу диктатурата.
Високите качества на поезията на Сеферис са характерни и за неговите есета - образци на езикова изваяност и дълбок размисъл. Централни теми в тях са живата гръцка традиция (Еротокритос, Макриянис, Теофилос), принадлежността към гърцизма и съвременните тенденции в европейската духовност (Т. С. Елиът, Е. М. Форстър, Игор Стравински). Есетата за Кавафис, Калвос, Паламас, Сикелианос, паралелът между Кавафис и Елиът, страниците, посветени на Данте, Делфи, скалните манастири в Кападокия, Омировите химни и др. представляват върхове в гръцкото есеистично слово. В началото на 2001 г. предстои да бъде издаден на български том, посветен на Сеферис, който освен поезия и мнения на литературната критика за творчеството му, ще включва и неиздавани у нас негови творби като есетата. Сеферис също така е автор на един завършен - "Шест нощи под Акропола" - и на един незавършен роман с кипърски сюжет - "Варнавас Калостефанос". Забележително е и неговото преводаческо дело. Освен Т. С. Елиът той представя на новогръцки език библейската "Песен на песните" (1965) и "Откровение на Йоана" (1966), както и стихове на съвременни американски и европейски поети.
Сеферис е един от най-значителните представители на най-новата гръцка поезия, централна фигура от литературното поколение на трийсетте години в Гърция, първият гръцки поет, отличен с Нобелова награда през 1963 г. Насос Вагенас, един от най-задълбочените познавачи на творчеството на поета в Гърция, пише в своя студия, че Сеферис е убеден, че истински авангардната поезия е авангард в дълбочина; тя не е кресливата и дразнеща разпра с настоящето (както този на футуризма, дадаизма и автоматичния сюрреализъм), който просто размътва застоялите води. Тя представлява проправянето на нов път, на ново русло, което ще даде естествен излаз на традицията и на нейния пълноводен поток, така че течението на изкуството да продължи живо своя път. Това разчистване на поетичното русло не зависи единствено от способностите на поета, а и от същинския състав на поетичната почва. Истински авангардният творец "винаги си проправя в тъмното, а не с помощта на първоначалните си знания", казва самият поет.
Накрая, но не на последно място трябва да отбележим заслугата на големия български елинист, поет и интелектуалец Стефан Гечев за запознаването на българските читатели с творчеството на един от най-големите модернисти на двайсети век. Присъствието на Сеферис в българската култура се дължи на неговите вдъхновени преводи и съвсем естествено и заслужено те се превърнаха в тема на изказването от българска страна на симпозиума "Сеферис: поет между Изтока и Запада".

ЙОРГОС СЕФЕРИС
Kъщата край морето
из поемата “кихли”

Взеха ми къщите, които притежавах. Настъпиха
години трудни: войни, разруха, емиграция;
понякога ловецът открива прелетните птици
понякога не ги намира; по мое време
уловът бе добър, съчмите отнесоха мнозина;
другите се завръщаха или полудяваха в скривалищата.

Недей ми говори за славея, нито за чучулигата,
нито за малката стърчиопашка,
която изписва с опашка цифри в светлината;
от къщи не разбирам много
знам че имат свойте родства и нищо повече.
Отначало нови като невръстните дечица,
които си играят в градините със слънчеви ресни,
бродират шарени кепенци и порти,
блеснали срещу деня;
когато архитектът свърши, те се променят,
смаляват се или се усмихват или пък упорстват
срещу онези, които останаха, онези, които си отидоха
срещу други, които биха се завърнали, стига да можеха,
или които изчезнаха, сега когато
светът се е превърнал в необятен хотел.

От къщи не разбирам много,
помня и радостта, и мъката им
понякога, като поспра;
а също
понякога покрай морето, в голи стаи
с железен креват без нищо мое,
загледан във вечерния паяк, си мисля
как някой се кани да дойде,как го украсяват
с чернобели дрехи с разноцветни накити,
а край него разговарят шепнешком достопочтени матрони
как някой се кани да дойде да си вземе сбогом с мен;
или как жена с лъстив взор, с препасана снага1,
завръщаща се от южните пристанища,
Смирна, Родос, Сиракуза, Александрия,
от градове затворени като топлите кепенци,
с дъх на златни плодове и билки,
изкачва стъпалата без да забелязва
онези, които заспаха под стълбата.2

Знаеш ли, къщите се сърдят лесно, когато ги оголиш.

Превела от гръцки: Здравка Михайлова

1,2 Имат се предвид чародейката Цирцея и другарите на Одисей, приспани от омайната й билки.