СИЕНА:
два града един над друг

Здравка МИХАЙЛОВА, Специално за "Европа 2001"

Наред със Сан Джиминяно Сиена е задължителна спирка за пътешественика, решил да обиколи злачната хълмиста Тоскана, след като е ходил на поклонение в нейната столица Флоренция - този музей на открито, приличен на "албум с картинки", както я нарича северният разказвач Х. К. Андерсен.
Сиена е основана от римляните по време на управлението на Октавиан Август, който изгражда военна колония на мястото на предшестващо етруско или може би галско селище. Римският произход на града обяснява хералдическия знак, отличаващ наред с герба му средновековния град - вълчицата, кърмеща Ромул и Рем. Сиена Романа никога не е имала особена тежест, тъй като се е намирала встрани от важните търговски пътища.

По същата причина и християнството достига тази територия едва към началото на IV в. След първите варварски нашествия и византийско-готската война Сиена става част от владенията на Лонгобардите. Оста на пътната мрежа постепенно бива изместена към “Виа Франчигена”, свързваща Северна Лонгобардия с Рим и минаваща през Сиена. През 774 г. Лонгобардия е завладяна от Карл Велики и Сиена попада във франкските владения. Мнозина от новите й управници се сродяват с лонгобардски фамилии, сключвайки династически бракове, от които води началото си потомствената аристокрация на града. Тогава са изградени и множество абатства и замъци в града и околностите му. От ХII в. нататък поради опасната си близост със съседна Флоренция, традиционен враг и цитадела на Гвелфите, сиенската община заявява своята преданост към каузата на Гибелините, а това предопределя бъдещето й през следващите векове като флорентински доминион.
В тези времена мощта на църквата и епископите продължава да расте и когато папата взима страна против императора, той бива подкрепен от богатата Флоренция. През 1115 г. общината на Флоренция вече на практика съществува и започва славният, но изпълнен с превратности живот на Флорентинската република. Характерно за тези диспути е противопоставянето между аристокрацията, притежаваща наследствени права, и богатите търговци, които държат в ръцете си икономическата сила. Интересите им, изразени съответно от партиите на Гибелините и Гвелфите, ще доведат до дълги вътрешни междуособици и войни, гражданско разцепление и вражди, отглас от които може да бъде дочут и в Дантевата "Божествена комедия". Подкрепяни от императора, Гибелините взимат временно връх над Гвелфите през 1260 г., но битката при Кампалдино през 1289 г. бележи окончателното поражение на партията на Гибелините и нормализирането на политическия и икономическия живот. Като нов социален регулатор се издигат занаятчийските и търговски гилдии.
През ХII и ХIII в. средновековна Сиена вече се разпростира, разраствайки се по продължение на "Виа Франчигена". Лихварството и търговската размяна осигуряват замогването на града и икономическия му разцвет. Неговите търговци изнасят стоките си из цяла Европа - Фландрия, Шампания, Англия. В началото на ХIII в. консулският режим на управление на града бива заменен със системата на Подеста (върховен управник и законодател) и Сиена се превръща в един от най-ревностните тоскански привърженици на наследника на Фридрих Втори - краля на Сицилия. Режимът на Подеста отпада, както и в други северни и централни италиански градове, когато бюргерската класа започва да претендира за дял в административното управление на града наред с патрициите. Режимът на Деветимата, въведен от 1287 г., издига на гребена на властта представители на най-заможните буржоазни фамилии, назначавани в градската управа на ротационен принцип за по девет месеца. Това е времето, в което богатството на фамилии като Салимбени, Толомеи, Санседони, Буонсиньори, Пиколомини, някои от които меценатски, се трансформира в духовната и артистичната енергия на покровителствани от тях майстори - архитекти и художници, като Симоне Мартини, Николо и Джовани Пизано, Пиеро Лорендзети. През този период започва строежът и на "Палацо Публико", най-забележителната обществена сграда наред с катедралата. През 1348 г. Сиена като повечето европейски градове става жертва на чумната епидемия, която не само изтребва четири пети от населението на града, а става причина и за дестабилизиране на политическата сцена.
След като правителството на Деветимата е свалено през 1355 г., така наречените Монти, групировка от влиятелни и заможни патриции и бюргерски фамилии, поема управлението на града. Катерина Бенинкаса (св. Катерина Сиенска), типичен пример за експониране на средновековната религиозност и местен пиетет, също е живяла през този период, а живописната традиция е представена от имена от първа величина като това на Сано ди Пиетро. Към края на ХIII век Сиена е принудена да приеме съюз с испанския император, който след това се стреми към приятелски отношения с Козимо Първи Медичи, флорентинския меценат и просветен управник. Филип Втори Испански дарява Сиена на флорентинския си колега, който оттогава започва да се нарича Херцог на Флоренция и Сиена, а от 1569 г. - Велик Херцог на Тоскана. Градът запазва относително по-голяма независимост в сферата на изкуствата. Лихварската традиция еволюира от частен сарафски към публичен банков статус и някогашната групировка от заможни граждани "Монте ди Пиета", основана в 1472 г., се утвърждава през 1624 г. като "Монте дей Паски", една от влиятелните и до днес тоскански банки.
Изявената духовна индивидуалност на града е видна и в наши дни в привързаността, която всеки сиенец изпитва към своята контрада и във встрастеността, с която следи конните състезания "Палио" - най-внушителния пример за експанзивния характер на сиенците. Контрадите (или районите) на града са институционализирани между ХII и ХIII век посредством осигуряването на административна (облагане с данъци) поддръжка на улиците и обществена сигурност срещу полицейска отговорност. Тези институции, консолидирани около енорийските църкви, местата за обществени събирания или за култови прояви, били управлявани от кметове, които се отчитали пряко на Подеста. Техни помощници били съветниците, избирани от членовете на контрадата. През ХIV в. клановете на Сиена били организирани в 42 контради, чийто брой намалял до 23 през ХV-ХVI век. С течение на времето историческите и политическите причини, породили създаването им, започнали да отмират и така те се превръщали все повече в декоративни формации, насочващи вниманието си главно към организирането на публични зрелища със състезателен дух, така или иначе част от историческата традиция на града. Не са съхранени документи, обясняващи названията на контрадите - на Орела, на Охлюва, на Бухала, на Гъската, на Лъва, на Таралежа, на Гъсеницата, на Вълчицата, на Вълната, на Мечката, на Пантерата, на Дъба, на Костенурката, на Пепелянката. Може би те са повече плод на народното въображение или на някое специално развълнувало го събитие.
И до днес всеки "контрадайоло" - член на контрадата - плаща ежегодна вноска, наречена "protettorato". Всяка контрада има своите подразделения в зависимост от дейностите, които са й присъщи - младежка организации, женско ядро, натоварено с образоването на децата в историята на собствените им, а и на другите контради. Също така женското ядро е отговорно за подготовката и провеждането на Детския банкет на един от най-важните празници в годината - 8 септември - когато се чества Рождество Богородично. Децата от всички контради украсяват свое малко светилище, посветено на Девата, а вечерта са поканени на пиршество на сковани дървени маси, подредени по улиците. Празникът на най-голяма почит е този на светията-патрон на контрадата, празнуван обикновено на следващата неделя след самата дата на светеца. Вечер улиците на контрадите са осветени от стенни факли, боядисани в емблематичните цветове на всяка от тях. В навечерието на празника главата на контрадата, придружаван от управителното тяло и членовете й, приема представителите на съюзническите контради на границата на своите владения. След това, предшествана от барабанчици и знаменосци, процесията се отправя към "Ораторията" на контрадата, за да се отдаде на вечерни религиозни песнопения. След официалната част всички излизат по улиците, където в пъстрото множество се играят различни игри - детско "Палио", надбягвания с чували и др. Песента, която се пее, е обща за контрадите, като в нея всеки възхвалява собствената си контрада или очерня враговете й. Песните преминават в пиене на вино, празнични трапези и апогей на веселието, което продължава до късно през нощта. На следващата сутрин се отслужва света литургия и облечените в средновековни костюми членове на контрадата начело на процесията я развеждат под звука на барабанен бой и развяване на знамената с нейната емблема из градските улици, за да отдадат почит на "протекторите-покровители". Тази обиколка се повтаря следващата неделя, но този път процесията излиза извън средновековните градски стени и обикаля из околностите на Сиена. През Средновековието върховният командващ на градската милиция - "капитане дел пополо" - бил най-личният знаменосец; носел знаме с коронован лъв на червен фон.
Върховият израз на живата традиция са конните състезания, които се провеждат всяка година на "Пиаца дел Кампо", сърцето на историческия център на града. Различните стилове, развили се по фасадите на патрицианските постройки, обрамчващи централния площад на Сиена, за който се твърди, че е един от най-красивите в Европа, се съчетават в обща хармония. Площадът е павиран с ръчно изработени павета, наредени под формата на "рибя кост", разделени от девет "прегради" (в чест на Деветимата управници), излизащи лъчеобразно от най-вдлъбнатата и ниска точка на площада, забележителен и с това, че има формата на полукръг. Почти всички значими събития в историята на града са се разиграли тук. Ако сте решили да посетите Сиена, интересно е да попаднете там на 2 юли или 16 август, двете дати, на които се възкресява най-дълбоко вълнуващото сърцата на сиенците събитие, което се провежда всяка година. Тогава "Пиаца дел Кампо" се превръща в декор на конното надбягване - "Палио", за което контрадите се подготвят през цялата година. Четири дни преди състезанието собствениците на расови коне, снабдени със всички ветеринарни сертификати, ги отвеждат рано сутринта в двора на "Палацо Публико". От момента на подбора на бъдещите участници в дербито се тренира всеки ден сутрин и следобед. Капитаните на контрадите прекарват времето си в опити да подкупят или да саботират по някакъв начин противниковия лагер, за да спечелят приза. Палиото е не просто спонтанно жизнерадостно фолклорно празнуване на народната традиция, а върховен синтез на стила на живот на Сиена, сливащ минало и настояще в гордостта да бъдеш член на една общност. Облечените в разкошни костюми и развяващи знамената на своите кланове "статисти" се отправят в исторически кортеж от катедралния площад към Префектурата. На опашката му се движи волска каруца, следвана от конен ескорт, символизиращ рицари от благородните сиенски фамилии, които носят знамето на Сиена - "Балцана". Наградата за печелившата контрада представлява копринено знаме - което също се нарича "Палио" - нарисувано от известни италиански и чужди художници. Юлското "Палио" винаги е изработено от сиенски художник, а августовското - от чужденец. Леко вдлъбнатият площад с формата на раковина, може да побере около 40 000 зрители. Контрадата, спечелила конните състезания, дава два големи банкета през септември, за да отпразнува победата.
Целият архитектурен комплекс на "Палацо Публико" на "Пиаца дел Кампо" поразява със своята изключително изящна, вертикално ориентирана елегантност. Замислен като символ на мощта на обитателите на палата, а и на целия град, над него доминира изцяло изградената от тухли часовникова кула, която завършва на върха с балюстрада от бял камък, поддържаща камбанарията. Тя придава на кулата вид на високостеблена крехка лилия. Недалеч от главния вход се намирала гранитна колона, увенчана с позлатена бронзова статуя на вълчицата, кърмеща римските близнаци, излята през 1430 г. Тази красива скулптурна композиция вече е пренесена и изложена във вътрешността на палата. В неговите зали може да бъде проследена цялата история на града. Централно място сред тях заема "Залата с картата на света", където се събирал съветът на Републиката. Стената в дъното е покрита изцяло от великолепната фреска "Маеста" на Симоне Мартини, един от шедьоврите на европейското готическо изкуство, изобразяващ Мадоната на трон, заобиколена от светии и ангели. Новаторският дух, който тя изразява в сравнение с дотогавашните изображения "Маеста" съгласно канона, е перфектното дефиниране на новите дворцови идеали на ХIV век, които разцъфват в терцините на Петрарка, приятел на Мартини или в разказите на Бокачо от "Декамерон". Другата световноизвестна фреска е на отсрещната стена - на нея Гуидо Рикио да Фолиано, главнокомандуващ сиенската армия, яхнал велелепно драпиран в златиста мантия кон, обсажда замъка "Монтемасини" през 1328 г.
В съседната зала, известна като "Залата на мира", чрез алегоричните фигури, излезли изпод четката на художника Амброджио, е прогласен идеалът за резултатите от просветеното управление над страната. Едноименната фреска внушава, че държавата може да бъде направлявана единствено от Добродетелите като специално място е отредено на Справедливостта и Съгласието, които спонтанно раждат Сигурността, летяща високо над градските врати на Сиена. Цикълът на Амброджио, първият в историята на живописта, вдъхновен от светско-земна, а не от сакрална тема, проправя нови пътища в изкуството с реалистичните детайли от щастливия, добре управляван град, населяван от неговите доволни работливи жители.
Щом напуснете палата и излезете от площада, за миг може да се зачудите дали не сте попаднали във Венеция. За да се водоснабди градът, осем години били прекарани в прокопаване на подземни канали. На местата, в които се доближават до градските пресечки, каналите се разширяват в иззидани с тухли галерии-басейни от изключителен технически и художествен интерес. Когато Карл V посетил града, възкликнал, че това са два града един върху друг, равни по красота - единият под земята, а другият над нея. Когато водата най-после достигнала до "Пиаца дел Кампо" посредством централния канал, вероятно за пръв път използван през 1342 г., сиенците приветствали това събитие с огромно ликуване и оттогава на намиращия се недалеч фонтан останало и подходящото име Fonte Gaia ("Фонтан на радостта").
"Виа дел Капитане" ще ви отведе до "Пиаца дел Дуомо", където доминира мраморният обем на катедралата - един от най-разкошните и прочути образци на италианската романо-готическа архитектура. Построена на мястото на някогашен храм на Минерва, нейната фасада е украсена със статуи, проектирани от Джовани Пизано. Слисващо красивият амвон, изработен от бащата и сина Пизано, представлява крайъгълен камък в историята на италианското изкуство. Илюстриран с фигури, изобразяващи изкуплението на човечеството, той представлява апотеоз на ренесансовото изкуство. Интериорът на катедралата е подчертан от плетеницата редуващи се колони от бял и черен мрамор - цветовете на сиенския герб "Балцана", които повтарят своя ефект на светлосянката и в орнаментите по фасадата. В една от неговите потайности стълба отвежда към нишата, в която някога била държана жива вълчица като символ на митичния произход на Сиена, съвсем реална днес, беряща "плодовете на просветеното вековно управление на мъдростта и добродетелта".