ГОЛЯМОТО ЕЛЕКТРОННО РАЗДЕЛЕНИЕ

Доц. Нели ОГНЯНОВА

Свързаният свят
Светът навлиза в информационното общество. Само преди десет години в България Интернет беше практически непознат. Днес страната ни е част от свързания свят. Доказателствата са навсякъде около нас. Забързани делови мъже, които изглежда, че си говорят сами - не, при по-внимателно вглеждане се вижда кабел към мобилен телефон в джоба. Сателитни чинии по покривите на полусъборени къщи в Източните Родопи. Майки, които вземат първи уроци по Интернет, за да пишат на децата си в Америка.
Информационните технологии са новото оръжие на новия свят. Те променят коренно характера на образованието и труда, заличават за мнозина разликата между работа и свободно време, преодоляват разстоянията и свързват различните страни и култури. Глобалната мрежа започва да изглежда като общ дом за милиони хора. Според представително за САЩ изследване Интернет е основен източник на информация за 67% от американците, заемайки трето място след книгите (80%) и вестниците (69%), но преди телевизията (53%), радиото (46%) и списанията (44%). За труд от разстояние вече използват Интернет 39% от американците. Но европейците по-масово използват електронна поща показват изследванията за август и септември, според които Франция (64%), Великобритания (60%) и Германия (53%) по този показател водят пред САЩ - само с 44%.
Около 66% от потребителите на Интернет и 49% от останалите хора вярват, че Интернет прави света по-добро място за живеене.

Още Числа: Америка срещу Европа
Статистиката не казва всичко, но дава идея за състоянието и тенденциите на развитие. Еднакво убедено се защитава и оспорва тезата за Съединените щати като абсолютен световен лидер в информационните технологии. Твърдата емпирична основа ни прави по-убедителни, когато се опитаме да си изградим собствена представа за участниците в свързания свят. Така например представяме си потребителите на Интернет като тийнейджъри, но доста изненадващо по изследвания от ноември 2000 г. средният Интернет-потребител в САЩ е на 41 години, с 2,81 деца и 65 000 долара средна годишна заплата, ползва Интернет-достъп от работата си.
Какво още показват числата:
- През 1990 г. Интернет е достигал 22 страни, а днес - 217.
- Достъп от дома, работата или училището си имат 378 милиона души, от които 161 милиона в Северна Америка и 106 милиона в Европа, по данни за септември 2000 г.
- Американският Интернет-потребител ползва средно 4,2 часа седмично мрежата, с един час по-малко в сравнение с 1999 г., но все още води пред европееца с 3,2 часа и австралиеца с 3,6 часа седмично.
- 51 милиона домакинства са свързани с Интернет в САЩ (над половината от населението), в Европа на първо място по последни данни е Дания с близо половината от населението си, пред Великобритания със 7,3 милиона (31% от населението), Германия с 8,5 милиона (27,7%) и Франция с 4 милиона (16,6%).
- По прилагане на Интернет-базирани технологии в образованието на първо място е Швеция: 78% от младежта на възраст 12-24 години имат достъп до Интернет от училище. На второ място е Канада със 74%.
Данните показват, че по много показатели наистина САЩ запазват позициите си на световен лидер в информационните технологии, развитието на Интернет и приложенията му в администрацията, обслужването на гражданите, електронната търговия, дистанционното обучение и заетостта от разстояние. Наистина европейските страни се развиват с много висока скорост - например 46% от потребителите на Интернет в Испания са от 2000-та година, а скандинавските страни по отделни показатели (достъп на 100 000 жители, достъп от училище и др.) вече надминават САЩ*.
Европа също има своите успехи в индустриите на информационното общество. Най-често даваният пример е бурното развитие на мобилните комуникации. В много европейски страни ръстът на абонатите месечно е 1% от населението на съответната страна. Над 45% от жителите на страните-членки на ЕС, притежават мобилни телефони, за цяла Европа този дял е една трета, а до 2003 г. се очаква да достигне две трети от населението на Европа. Третото поколение мобилни телефони ще имат възможност за Интернет-достъп. Същественото за нас е, че именно 3G-мобилните системи са основата на мобилния Интернет. Това е прекрасна илюстрация за възможностите на Европа да комбинира мощта на Интернет с удобството на мобилните средства и да преодолее изоставането в насищането на средите за работа и образование с персонални компютри и свързаното с това изоставане в разпространението на Интернет. С развитието на 3G-технологиите връзката между насищането с персонални компютри и възможността за достъп до Интернет ще бъде ирелевантна. Европа следва да се готви за мобилния Интернет. Друг сектор, в който Европа е водеща, е цифровата телевизия. Водещи са позициите на Европа според еврокомисаря за информационното общество Ерки Лииканен и в области като мултимедии, криптографски софтуер и др. Либерализацията на телекомуникационния сектор в ЕС практически завърши.
Тенденциите за развитие на информационните и телекомуникационните индустрии в Европа са стабилни. Изследванията на Европейската комисия сочат, че 80% от топ-мениджърите в ЕС очакват през 2004 г. да бъдат интензивно заети с е-търговия. Лаконичният коментар на Ерки Лииканен е: "За търговските компании 2004 г. е късно. Бих казал: твърде късно."

The Digital Divide
Голямото Електронно Разделение на света (както го наричат американците, The Digital Divide) е напълно реална заплаха за съвременната цивилизация. Границата минава между богатите и бедните общества, между севера и юга, урбанизираните и останалите райони, между богатите и бедните, образованите и необразованите, възрастните и младите.
Всички изследвания подкрепят тезата, че в рамките на една страна достъпът до информационното общество е преди всичко въпрос на доходи. Един пример от Япония: от жителите на страната с доходи над
93 000 щ. долара годишно 49,5% имат достъп до Интернет, а в категорията с доход под 32 000 щ. долара - само 11%. Но в глобален мащаб няма съмнение, че изоставането в прехода към информационно общество засяга не само отделен сектор - информационните индустрии или комуникациите, а целия обществен организъм, растежа на икономиките и жизнения стандарт на хората. Става дума не само за създаване на нови работни места, директно свързани с информационните технологии (2,7 милиона за САЩ), без да се отчита значителният непряк ефект върху заетостта или за степен на информираност и образованост на гражданите. Става дума за участие в управлението на обществото - т. нар. теледемокрация или пък за оцеляване на цели национални култури. Известно е например, че езикът на мрежата е английският: 78% от съдържанието на всички уебсайтове (каква дума, нали?) е на английски език, а в областта на електронната търговия този дял е 96%. Въпреки призивите за запазване на културното и езиковото многообразие в мрежата малките култури и "малките езици" практически нямат изход в световните комуникации.
Накратко става все по-ясно, че неотложното навлизане на технологиите във всички сфери на обществения живот е въпрос на оцеляване на обществата, а адекватността на квалификацията на отделния човек за работа и общуване в информационното общество е ключът към успешната индивидуална реализация.

Отговорът на Европа
Европейската комисия постави на дневен ред проблематиката на информационното общество в средата на 90-те години с приемане на план за действие "Европейски път към информационното общество" (т. нар. план Бангеман - на името на тогавашния еврокомисар по телекомуникациите и информационното общество). Утвърдени са следните принципи като основа на глобалната информационна политика на Европа:
- подкрепа на конкуренцията;
- насърчаване на частните инвестиции;
- недискриминационна регламентация на комуникациите;
- предоставяне на свободен достъп до информацията;
- универсални информационни услуги;
- равни права за достъп на гражданите до информацията;
- разнообразие на съдържанието на информацията, включително запазване на културни и езикови различия;
- признаване на необходимостта от глобално сътрудничество и специално внимание към по-слабо развитите страни.
През 2000 г. новият председател на Европейската комисия Романо Проди подготви, а Европейската комисия прие нов план за действие, наречен е-Европа. На срещата на високо равнище във Фейра, Португалия, през юни 2000 г. ръководителите на държавите и на правителствата на страните - членки на Европейския съюз, утвърждават е-Европа. Това е отговорът на Европейския съюз на предизвикателствата на информационната ера. Целта е Европа да се превърне в най-динамичната и високотехнологичната икономика в света, основана на знанието. Европейската комисия оценява инициативата като мощно политическо послание, придружено с конкретна програма с много кратки срокове - 2002 г. Инициативата следва да доведе до постигането на три конкретни цели:
- всеки гражданин, дом и училище, всяко търговско дружество и звено на публичната администрация да има достъп до Интернет и другите достижения на информационните технологии;
- да се формира компютърно грамотна Европа, отворена към рискови високотехнологични проекти и притежаваща предприемачески дух;
- да се засили социалната еднородност и сплотеност, да се използват всички преимущества на информационните технологии за издигане на социално-културния статус на хората.
Раздвижването на евроинституциите след началото на инициативата е-Европа и ясното поемане на задължения в краткосрочен план (18-24 месеца) вече дава първите резултати:
- ускореното изграждане на модерна инфраструктура и развитие на услугите на информационното общество, като основна роля играе частният сектор;
- преработване и допълване на правната основа на информационното общество, оценка на съществуващото общностно законодателство, подготовка на пакет от директиви в области като обща регулаторна рамка на електронните комуникации, универсален достъп и правата на потребителите, обработката на персонална информация и защита на личната неприкосновеност и др.;
- изграждане на структури за координация и взаимопомощ, обмен на опит и т. н. добри практики в различните страни, изграждане на бази със статистически и други релевантни данни за напредъка във високотехнологичните области.
Инициативата се операционализира в конкретни програми по области. Силно впечатление прави програмата е-Образование. Целите са насочени към осигуряване на Интернет-достъп за всяко училище в страните - членки на ЕС, до края на 2001 г., а отделни страни са поели и допълнителни ангажименти. Германският министър на образованието изпълнява програма за осигуряване на всеки ученик с преносим персонален компютър до 2006 година. Френската държава изготвя специален образователен план, така че 6 милиона ученици в края на 2003 година ще имат сертификат за обучение в областта на новите информационни технологии.

За кого бие камбаната
Европейската комисия огласи намерението си да свърже е-Европа с процеса на разширяване на Европейския съюз. Изрично се декларира, че трябва да бъде избегната "е-Европа на две скорости" и да се засили социалната еднородност и сплотеност на населението от всички европейски страни. Инициативата е обединителна, а не разединителна. Интегрираща, а не фрагментираща. Възможност, а не заплаха. Следва да не допуснем инфоизключения от общоевропейския процес, се казва в е-Европа.
Въпреки горните декларации заплахата от електронното разделение по отношение на България и вътре в България е реална. Независимо от наличието на национална стратегия, независимо от прекрасната младеж и стабилните традиции в българското общо образование и образованието по информатика, независимо от стратегическото геополитическо положение на страната ни преходът на България към информационно общество особено на фона на подема на развитите страни все още не е достатъчно енергичен. В България достъп до Интернет имат 220 000 души или по-малко от 3% от населението. Една трета от тях са в София. Има върху какво да помислим...

*Данните в тази част са от Интернет - http://www.nua.ie/surveys/