ЧОВЕКЪТ - МЯРКА ЗА ВСИЧКИ НЕЩА

Едно съчинение на Протагор започвало така: "Човек е мяра за всички неща - на съществуващите, че съществуват, и на несъществуващите, че не съществуват"... Ако това е така, излиза, че едно и също нещо съществува и не съществува, че е лошо и добро, че противоположните едно на друго изказвания също са верни, защото често пъти за един изглежда прекрасно едно, а за друг - противоположното, и че онова, което на всеки изглежда като такова, то е мярата..." Аристотел , “Метафизика”

Радиона НИКОВА

Няма място в света, което да не е под сянката на човешкото. Природната даденост е огромна илюзия - човек е излязъл извън естествените рамки на природата още преди 10 000 години, твърдят учените. Тогава той се отказал от тревите в естествения им вид и започнал да подбира семена.
Взаимодействието на човека със света около него промени природата, но и самия него. Много открития, плод на човешкия интелект и усилие, преобразиха нашето обкръжение. Успяхме ли обаче да постигнем хармонията на едновременната промяна извън нас и вътре в нас? Дали откритията на генетиката ще усъвършенстват само "тялото като обвивка на душата" или ще доведат до промяна на мярката за човешкото?

Новите морални дилеми и правото
Етиката в научните изследвания вече не представлява интерес само за професионалистите, но и за широката публика. Може би поради факта на все по-бързо приложение на научните открития. И ако е общоизвестна истина, че правото следва развитието на обществото, то е също така пределно ясно днес, че законите третират нови морални дилеми. Законът трябва да съвмести разнопосочни интереси и да подреди морални принципи. Био- и информацонните технологии и свързаните с тях очаквания за подобряване на качеството и продължителността на човешкото съществуване днес са най-сериозното предизвикателство пред правото.
Законът днес навлиза все по-навътре в интимната зона на човека. Основната амплитуда на движение между "живота" и "смъртта" остава като че ли същата и все пак с променен ритъм. Нови ограничения, но и нови хоризонти се разкриват пред основните човешки права, за които толкова много се говори и пише в последните десетилетия. Дори основното човешко право на живот и разпореждане със собственото тяло има вече нови измерения. Американският биохимик Ъруин Чаргъф подсказва за "тихата революция" - "Два пъти през този век науката прекрачи границите, които не трябваше да нарушава. И в двата случая става дума за злоупотреби с ядрото - атомното и на клетката".
Първоначално, генетично модифицираните храни всяваха страх и отрицание, постепенно обаче завзеха територии на всекидневната употреба. Сега вече е ясно, че човечеството не би могло да бъде изхранено без възможностите, които те разкриват. В много страни се прие законодателство, което трябваше да регулира и обозначи употребата на биотехнологии в продуктите за консумация. Не случайно години наред това е една от най-чувствителните теми на обществения дебат в страните-членки на ЕС, което доведе до множество директиви и резолюции, които регламентират употребата им и гарантират правата на потребителите. И ако по отношение на храните вече са синхронизирани общите стандарти, едно друго приложение на биотехнологиите заплашва да взриви общественото мнение. Става дума за "инженерията с живото", експериментирането с човешкия ембрион.
Повече от десетилетие дебатът припламва според последните научни открития и техните "употреби". Нов импулс бе сполучливият експеримент с клонинга от животински вид - овцата Доли. Основната дилема днес може да бъде формулирана така - може ли човешкият ембрион да бъде обект на експерименти и правомерна ли е употребата му като "банка за клетки" с лечебна и терапевтична цел?
През юни тази година учените обявиха, че проектът за човешкия геном е завършен, което е доста условно заключение, като се има предвид, че до момента са определени 7000 човешки гена от поне 3 пъти по толкова, а за много от тях не е дефинирана функцията. Медиите рекламираха изследването на генетичното наследство на човечеството като възможност за лечение на всички болести може би твърде прибързано. И както отбелязаха самите изследователи, които приемат по-хладнокръвно "чудесата на науката" от широката публика - дори да беше изцяло разчетена последователността на човешкия геном, това не би разкрило кое ни прави човешки същества. Откритията едва сега започват.

Ефективни ли са националните закони?
През 1999 г. Общото събрание на ООН одобри декларация за човешкия геном, забраняваща клонирането на хора и въвеждаща кодекс за поведение на изследователите. В нея се изтъква, че човешкият геном е част от наследството на човечеството и генетичните изследвания трябва да зачитат достойнството, свободата и правата на индивида.
През тази година Великобритания прие законодателство, което разрешава експериментирането и използването на човешки ембриони с терапевтична цел. Италия и Испания не го забраняват, а Франция все още не е ревизирала своя закон за биоетиката, един от първите, третиращи тази проблематика (1994 г.) и в резултат на бързото развитие останал твърде рестриктивен.
Трудно ще бъде законодателното уреждане на тази деликатна сфера. Нито либералният подход, нито прекалено строгото законодателство биха допринесли за рационализиране на подхода според Ноел Леноар, която е ръководител на европейската група по етика, натоварена да уравновеси и стандартизира отношенията между биотехнологиите и етичните правила. Решението вероятно е в едно рамково законодателство, което да задава основните принципи.
Всяка дейност върху ембриона е забранена. Тази позиция бе многократно критикувана от учените, защото без експерименти техниките на изкуственото оплождане не могат да бъдат развивани и та в сигурност.
През ноември миналата година американски учени показаха, че е възможно да се мултиплицират основни клетки, които дават възможност за възпроизвеждане на всякаква тъкан. Проблемът е, че учени от една страна не могат да бъдат възпирани да правят своите изследвания в контекста на всеобщи изследвания.
Консенсус в Европа по този толкова сложен въпрос като че ли не е възможен, въпреки че най-старата европейска организация Съветът на Европа прие Конвенция за правата на човека и биоетиката (1997 г.). Строгите и с частичен национален обхват разпоредби провокират развитието на форми на "медицинския туризъм" в страни с либерално законодателство извън европейския континент. В началото на 1999 г. медиите оповестиха своеобразен случай на "научен туризъм" във връзка с раждането на бебе, "продукт" на оплождането на яйцеклетка, но не от сперматозоиди, а от тестикуларна тъкан. Операцията и раждането бяха извършени в Инстанбул, но с участието на френски екип. Следователно не може да не се държи сметка за международния контекст и свободата на научните изследвания. Въпреки разнообразието от съображения и подходи, Съветът на Европа ориентира своя подход по два основополагащи принципа - респект по отношение на човешкия живот и неговото създаване.

Етиката на научните изследвания
Непосредствената полза или вреда не могат да бъдат мотив в научните изследвания. Ученият се радва на своята свобода, но пък и невинаги желае да понесе "тежестта" от непредвидимите приложения на своите открития. Затова научните общности все повече се опитват да създадат деонтологическа регламентация на своята дейност. Разпространява се практиката на създаване на етични професионални кодекси. От времето на Мери Шели и нейния прочут герой Франкенщайн комплексът на учения, който не може да осъществява контрол върху своето творение, е достатъчно широко известен, за да тревожи не само научната общност. Днес с откритието на човешкия геном, с възможностите за клониране на хора, като че ли отново стигаме до онази степен на съмнение в самоценно-човешкото, отвъд което губим мярата.
И ако страхът от генномодифицираните храни вече е почти преодолян, то експериментите с човешкия ембрион притежават демонични измерения и ни изправят пред непредсказуемото бъдеще. Биоетиката в това ново експериментално поле вече не засяга само професионалистите, но и всички нас. Твърде често, когато се търсят примери за етични правила в професията, се дава за пример Хипократовата клетва. В продължение на векове тези правила оставаха непроменени. Постиженията на съвременната наука през последните десетилетия съществено промениха това положение.
Според определението, което дава Гуидо Джерин, президент на Международния център по биоетика - тя обхваща всички науки, имащи влияние по един или друг начин върху здравето и живота на човека. И от тук нататък биоетиката не е само медицинска наука, тя е интердисциплинарна. Деонтологичното правило да се информира болният вече се разширява, защото в много случаи трябва да се използват научните открития в генетиката без гарантиран резултат. Да се регламентират правилата и да се защитят основни човешки права е необходимо, но изключително трудно. Дискусиите, които трябва да примирят традиционните религиозни възгледи с напредъка на науката, продължават. Биотехнологиите позволяват да се преобразуват природата и човешкият вид. Как обаче да се понесе отговорността за моделирането на живота, не се ли изправяме пред опасността това да се превърне в биологично занаятчийство с непредвидими последици? Ирационални ли са страховете ни по отношение на преконструирането на човешкото или са резултат от уроците на развитието. Биоетиката днес трябва да намери баланса между страховете и надеждите.

"Мамо, как се появяват бебетата?"
За да отговорят на този невинен детски въпрос, родителите ще трябва да освежат научните си познания.
Началото на изследването на човешкия ембрион датира от 80-те години. Започва се с програмата за оплождане "ин витро" и развитието върви в две основни посоки - усъвършенстване на технологията и оформяне на законодателството. Първоначално се допускат експерименти с анормални ембриони, за да се анализират аномалиите и за да се потърсят начини за предотвратяването им. Технологията "ин витро" обаче предполага създаване на повече ембриони, отколкото могат да бъдат имплантирани. Тези, които остават, се използват за експерименти, с позволението на донорите.
Ситуацията се променя след въвеждането на практиката на замразяване на ембриони - възникват депа от "обозначени", "номерирани" ембриони. Кой, как и кога има право да се разпорежда с този генетичен материал? Може ли ембрионът да се третира като нечия собственост? Необходимо ли е съгласието и на двамата донори/родители за използването на ембриона? Има ли специфика в етичния подход на жените и мъжете в този случай?
Последствията от новите технологии за репродуктивните способности на жената са значими. Методът "бебе в епруветка" вече не буди удивление, но запазва противоречието между различни ценности - правото на човека на неговото тяло, правото на детето да бъде родено. Зад тези конфликти стоят различни културни, религиозни и социални мотиви. Въпреки своята продължителност във времето дори въпросът за правото на аборт няма еднозначно решение. Експериментите с човешкия ембрион акцентират и върху друг проблем - изпитва ли зародишът страдание? Аргументите, че до 14 ден той не притежава нервна система и следователно не изпитва болка и не може да се разглежда като човешко същество, не са убедителни за всички.
Същото раздвоение предизвиква и една нова възможност днес - замразяване на ембрион и последващото му имплантиране, в някои случаи след смъртта на бащата. На възможността да се възприеме тази операция мнозинството от жените отговарят, че биха избрали износването и раждането на ембриона. Повечето от мъжете обаче твърдят, че трябва да се избягва раждането на деца-сираци. И наистина много национални законодателства забраняват оплождане след смъртта на бащата.

Клонирането - инструментализация на Човешкото
Предложения за клониране на хора се откриват в уеб-страници на Интернет.
Непосредствено след оповестяването на експеримента с овцата Доли започна рекламирането на аналогична техника за създаване на човешки клонинг. "Услугата" бе възможна срещу 200 000 долара. "По-умерени" последователи на английските изследователи пък предлагаха "претворяване" на починали домашни любимци. Отвъд скандалния си привкус, тези предложения даваха надежда за разрешаване на емоционални и екзистенциални проблеми. Съчетаването на достъпността на Интернет с предложения за подобен "висш пилотаж" с боравенето на човешкото придобива гротескни очертания. Много частни изследователски институти се опитват да заобикалят правила, които би трябвало да са валидни за всички, прокламирайки право на избор и хуманистичния характер на предложенията си - "прераждане" на починало дете чрез извлечен от него генетичен материал. Провокацията е насочена към най-деликатни сфери на човешкото. Кой да бъде съдникът и кой да поеме отговорността за размерите на явлението? Как правото на личността на индивидуален избор да се съчетае с правото на вида и общността да оцелее? Тази проблематика има и религиозен контекст - кой е Творецът?
Църквата в този дебат има много поддържници. Тя винаги е запазвала последователност и категоричност за абсолютното запазване на ембриона, независимо как е създаден. Религиозното виждане третира ембриона като човешко същество. Според църквата изследванията са възможни, ако не нарушават целостта на ембриона. Всяка форма на намеса, която води до разрушаване, се възприема като престъпление срещу човешката същност - това разбиране изключва всяка намеса в генетичното наследство и използването на човешкия зародиш като биологичен материал.

Невъзможен избор
Решението на британското правителство за използването на човешкия ембрион с терапевтична цел сложи край на лицемерното мълчание. Повече от очевидно е, че в частните лаборатории по света експериментите са достатъчно напреднали, за да бъдат премълчавани техните резултати. Могат да бъдат създавани ембриони, чиито клетки да бъдат имплантирани в болни органи и тъкани. В Швеция тази технология бе експериментирана върху болни от болестта на Паркинсон, което доведе на ремисия на това тежко заболяване.
Общественото мнение се раздвоява между конкретната полза за страдащи хора и философските съмнения за целесъобразността от намеса в "човешката същност". Склонните към класификации изследователи вече очертаха два различни подхода към етичната страна на проблема - англосаксонски и латински. Първият е утилитарен, вторият - привързан към принципите на класическия хуманизъм. Ще бъде ли обществото заслепено от научните открития и ще позволи ли безкрайното "преправяне" на човешкото?
Актуалните въпроси на биоетиката напускат специализираните издания и намират все по-широко място в масовите медии. Трудно постижим е балансът между представянето на сензационните открития и етичните дилеми. Всекидневието понякога изглеждат като научно-фантастичен филм и прояснява усещането, че прочутите "Досиета Х" не са прогноза за научни открития, а следствие от тях. Изправени сме пред толкова възможности за технологични усъвършенствания на живота, че наивното удивление измества като че ли въпроса за мярката на всички неща. Заслепени от безграничността на познанието за нещата около нас, какво научихме в повече за това, което ни прави "човеци"?