През последните години се наложи терминът "международна общност". Непрекъснато четем и слушаме за какво се обявявала и за какво настоявала "международната общност", какво нямало да допусне тя. Малцина са обаче тези, които се замислят над това що е то "международна общност"?

Непосветените предполагат, че "международната общност" включва всички страни на Земята, че тя действа в интерес на всички, че е справедлива, принципна и хуманна, че притежава абсолютната истина в световните дела.

Чия е истината?

Естествено истината не принадлежи на Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи, на аятоласите в Техеран и на талибаните в Кабул, нито на привържениците на налудничавите идеи "чуче" в Пхенян. Тя не се кове върху жертвите на екзалтираните терористи в Израел, Алжир и Египет или върху студентските трупове на площад "Тянанмън".

"Международната общност" очевидно не включва Фидел Кастро, нито беларуския президент Александър Лукашенко, да не говорим за югославския Слободан Милошевич. Затова пък в нейните редици като че ли се числят такива "последователни демократи" като саудитският крал Фахд и емирът на Кувейт Ас-Сабах, като бившите членове на Политбюро на ЦК на КПСС и шефове на КГБ в съответните съветски републики - Грузия и Азербайджан - Едуард Шеварднадзе и Гейдар Алиев. И, разбира се, най-важният превъплътен демократ - бившият кандидат-член на Политбюро на ЦК на КПСС и първи секретар на Московския градски комитет на КПСС Борис Елцин. Впрочем той от време на време излиза от "международната общност" - например когато се обявява против разширяването на НАТО или бомбардирането на сърбите.

Явно съставът на "международната общност" не е закован, той е доста аморфен, може да се каже "пулсиращ" в зависимост от случая и - да го кажем направо - от конюнктурни съображения. Единствените твърди и неизменни участници в нея са развитите индустриални страни (и на първо място Съединените щати и държавите от Западна Европа), както и кръжащите в техните орбити послушни сателити - т. нар. цивилизован свят.

Въпросът е обаче доколко е цивилизован "цивилизованият свят". Цивилизован ли е светът на ядрените, химическите и биологичните оръжия, на войните, интервенциите и подривните операции в "неудобни страни", на "наказателните" бомбардировки върху мирното им население, на грубите нарушения на международното право, на насилствената стерилизация на "расово и генетично непълноценните", на тайното облъчване с радиация на хиляди нищо неподозиращи хора?

"Международната общност" претендира, че предлаганите от нея решения на световните проблеми са единствено верните. През последните години обаче почти няма ефикасни решения и действия, довели до пълното ликвидиране на възникващите огнища на напрежение и конфликти. Доминираната от "цивилизования свят" дипломация демонстрира пълна некадърност, налага неосъществими споразумения, които имат тежки последици върху населението в кризисните страни и райони.

Всичко това се съпровожда с мощни пропагандни кампании, в които с пълна сила се използва двойният аршин - на идентични събития се дават диаметрално противоположни оценки. И тъй като медийните магистрали са изцяло в ръцете на "цивилизования свят", негова е и "абсолютната истина".

Двойният стандарт

Примерите са безброй, но да се спрем на един, който е в непосредствена близост до нашата страна. Докато вече месеци наред първата новина в световните медии са събитията в Косово, почти нищо не се чува за 14-годишната "тайна война" в Югоизточна Турция, отнела живота на над 40 000 души. Репресиите срещу албанците и кюрдите в двете области се различават само по мащаби. Началото на събитията в Косово съвпадна с операция на турската армия северно от Диарбекир с участието на 40 000 войници, предвождани от 24-ма генерали и подкрепяни от танкове, самолети, хеликоптери и друго тежко въоръжение. Никой обаче не обели дума в защита на кюрдското население.

"Международната общност", която е толкова загрижена за положението на албанците в Косово, че е готова да бомбардира сърбите (и то без задължителното разрешение на Съвета за сигурност на ООН), е много толерантна към действията на Анкара. Тя не реагира на грубите нарушения на международното право, на суверенитета и териториалната цялост на Ирак чрез периодичните нахлувания на турски войски в северната част на страната, "за да преследват терористи от ПКК (Кюрдската работническа партия)". Същевременно представяте ли си какво би станало, ако югославски войски нахлуят в Северна Албания, за да преследват също такива терористи от Армията за освобождение на Косово (АОК)? Какво би станало, ако Белград заговори за създаване на зона за сигурност на албанска територия (за каквато зона в Северен Ирак Анкара говори вече години наред)?

"Международната общност" подхожда към кризата в Косово без концепция. Не е ясно как ще бъдат озаптени бойците на АОК, чиито провокации непрекъснато ще спъват мирния процес. Не е ясно как ще бъде преодоляна твърдата позиция на косовските албанци, че ще преговарят единствено за независимост. Не е ясно с кого ще преговарят сърбите, тъй като е общопризнато, че Ибрахим Ругова няма подкрепата на по-голямата част от организациите на косовските албанци и най-вече на АОК. И най-важното - не е ясно какво ще бъде крайното решение на проблема и как ще бъде постигнато то. По всичко личи, че се разчита на силово решение от типа на споразуменията от Дейтън.

Дейтън е гол

Дейтънските споразумения за Босна и Херцеговина обаче са типичен пример за неспособността на "международната общност" да се справя с кризисни ситуации. Те бяха наречени "една илюзия" от Райнер Менел, професор в университетите в Берлин и Кобленц и преподавател в Командната академия на Бундесвера. Дейтънските споразумения са смесица от несъвместими общи задължения и автономни права, очевидно подготвени без каквато и да било представа за конкретната обстановка. Те създават една измислена "единна" държава, съставена от две "цялости" (еntities): Мюсюлмано-хърватската федерация и Република Сръбска.

Непрестанните вражди между босненци и хървати ясно показват, че мюсюлмано-хърватска федерация не съществува. Още по-малко съществува единна босненска държава. Неприложимостта на Дейтънските споразумения става ясна от факта, че те непрекъснато трябва да се налагат със сила. Сега Босна е фактически протекторат, който се управлява от представителя на "международната общност" - испанеца Карлос Вестендорп. Той наложи на "федерацията" дори знаме и герб. И всички прекрасно знаят, че ако чуждите войски се изтеглят, възобновяването на войната е въпрос само на време. Затова се очаква чуждото военно присъствие в Босна да се запази далеч след 2010 г. А след това ще видим.

Кипър - панаир на глупостта

Кипър е друг пример на абсолютната некадърност на "световната" дипломация. През юли м. г. край Ню Йорк след тригодишно прекъсване започна среща между кипърския президент Глафкос Клиридис и лидера на кипърските турци Рауф Денкташ. Комисията на Европейския съюз сметна този момент за най-подходящ, за да обяви своя крайно мъдър и своевременен ход - да бъдат започнати преговори с Република Кипър (разбирай само кипърските гърци) за присъединяване към общността. Няма значение, че това предложение е в пълно противоречие с изискванията на ЕС страните кандидатки за членство да нямат никакви проблеми с малцинства и със съседите си. Какъв беше резултатът? Турция започна процес на "интеграция" с признатата само от нея Севернокипърска турска република, което по същество води до анексия на окупираната северна част на острова. Практически единодушно е мнението, че на хоризонта няма решение на Кипърския проблем.

ООН - преливане от пусто в празно

От високите цели, обявени при създаването на Организацията на обединените нации и закрепени в нейния устав, не е постигната изцяло нито една. Почти всички умиротворителни операции на ООН завършиха с провал, ширят се огромни разхищения и корупция, провеждат се многочислени конференции на високо равнище с огромни претенции и салтанати и повече от скромни резултати. Нека напомним само най-абсурдната от всички срещи на върха - проведената преди две години конференция в Копенхаген, която си постави скромната цел да ликвидира бедността в света. В крайна сметка бе обявен и резултатът - привличало се вниманието на правителствата върху проблема. Над 100 милиона долара бяха изразходвани, за да се "привлече вниманието" върху проблем, който всеки ден вади очите на всички.

Къде са парите?

Затова пък за решаването на истинските проблеми - изостаналостта, глада, бедността, болестите, неграмотността - никога няма средства. Къде са обаче парите, които отиваха за въоръжаване във времената на студената война? Всяка година в света се изразходваше "дребната" сума от 800 милиарда долара. Къде са тези пари сега? Може би се изразходват за социални нужди? Или за ликвидиране на безработицата? Или може би данъците са намалени дотолкова, че тези суми просто не се събират вече? Всички разбират, че истината е някъде другаде, но къде?

Впрочем пословичната липса на средства никак не се отразява върху благополучието на международните чиновници и международните посредници - т. нар. четвърти свят. Те получават фантастични заплати, пълнят първата класа на самолетите и луксозните хотели. Преди около две години изтече информация, че от отпуснатите на Албания "помощи" страната е получила около 10 на сто. Останалото са "изпапали" различни експерти, които са давали акъл какво да се прави. Ясно е, че съветите им не са помогнали кой знае колко. Такова е положението практически навсякъде.

Впрочем качеството на самите посредници и експерти е повече от съмнително. Примери много. Макар и Збигнев Бжежински да се изказва крайно неласкаво за Сайръс Ванс, държавен секретар на САЩ по времето на президента Картър, той от години насам "оправя" спора между Гърция и Македония под шапката на ООН. Да не говорим за бившия канадски външен министър Джо Кларк и неговия южнокорейски колега, за които злите езици твърдяха, че били научили къде се намира Кипър, когато генералният секретар на ООН ги назначил за свои представители по проблемите на разделения остров.

На кого служи "международната общност"

Единни ли са основните играчи, които определят облика и позициите на "международната общност"? Не е тайна за никого, че икономическите им интереси далеч не ги обединяват. По няколко пъти в годината между най-развитите страни се разменят взаимни заплахи за започване на търговска война. Причините са различни - протекционизмът, субсидиите за земеделското производство, самолетостроенето и т.н. Американското законодателство за прилагане на санкции срещу фирми, които инвестират в Иран, Либия и Куба, предизвика острата реакция на партньорите на САЩ. Противоречията ще се задълбочават и поради кризата, която разтърсва индустриализирания свят. Ясно е, че палиативните мерки, основани на досегашните регулаторни механизми, няма да ликвидират кризата. Засега се пренебрегват предупрежденията на такива авторитети като Хенри Кисинджър, Мишел Камдесю и Джордж Сорос - че сегашната икономическа и финансова система е изживяла времето си и не отговаря на изискванията на новите условия.

Не съществува никакво съмнение обаче, че като цяло "международната общност" действа преди всичко в услуга на "основните" си членове и най-вече - на Съединените щати. Това личи от всички нейни позиции, от "избирателната способност" усилията й да се съсредоточават върху проблеми и области, от които имат интерес именно тези държави. Подходът и действията й са политически мотивирани (което е осъдително понятие в международната практика и означава отстъпване от универсалните принципи в полза на определени интереси). Какво например направи "международната общност", за да спре касапницата в Руанда и Бурунди, където жертвите наброяват стотици хиляди, а според някои - над милион? Какво прави тя за ликвидиране на истинските световни проблеми - глада, болестите, неграмотността?

Какво е бъдещето на света? Пророци отдавна няма, а мечтателите стават все по-малобройни. И все пак може би ще дойде ден, когато интересите ще минат на заден план в полза на правото, справедливостта и истинската солидарност. Когато ресурсите ще отиват не за оръжия и боричкания, а за развитие. Когато бедните ще бъдат просто по-малко богати от най-богатите. Когато болните ще бъдат просто по-малко здрави от най-здравите. Когато светът няма да бъде заплашван от самоунищожение, когато природата ще бъде просто природа, а не околна среда.

Само тогава на нашата планета ще има международна общност.