ВИТРИНА BG бр.5, стр.42, година IX 2002г.

Международен семинар за българисти - Банкя

Илия Пехливанов

В продължение на три летни седмици в полите на Витоша и Люлин се създава едно рядко общество, в което българският език реално се превръща в международен - такъв, какъвто е бил по времето на Симеон Велики и Преславската книжовна школа от Х век.
Летният семинар по български език и култура за чуждестранни българисти и слависти започва през 1963 г. при ректора акад. Димитър Косев. За четири десетилетия през него са преминали 3410 души. Организатори на тазгодишния са СУ "Св. Климент Охридски" и Министерство на образованието.
Наистина е впечатляващо да наблюдаваш как испанец и американка, японец и швед, германка и турчин ползват като средство за общуване тъкмо езика на Вазов и Дебелянов. Език, който с многобройните си времена, видове и залози на глагола отразява философията на един древен народ, преживял и препатил какви ли не превратности в своя исторически път, преварил като в реторта всякакви учения и ереси от Изтока, за да ги предаде, приспособени към светоусещанията на хората от Запад. Формата "щял съм бил да правя", при която българинът предава косвено събития, на които не е бил очевидец, може да се сравнява единствено с езика на баските в Испания.
Не единствено филолози и историци вече изпитват нужда от знание на български език. Сега хора на бизнеса слушат лекции с понятия по мениджмънт и реклама. В Саарбрюкен, Германия, от няколко години функционира семинар под название "Булгарикум" с подобна насоченост. Уроците в него се водят и по Интернет.
Както и през изминалите години, балканските ритми продължават да привличат с богатството си. Рядка гледка представлява наистина да видиш как смугла американка потропва "Петрунино хоро" редом с олисял белгиец и парижанин. "Дръж се, земьо, японец те гази" - коментираха зрители, като видяха как студент от Токийския университет ентусиазирано играе шопско хоро. Наученото участниците показват на нарочна фолклорна вечер с познания по различните фолклорни области, демонстрация на характерни тракийски песни, придружени с народни мъдрости.
Съществено място заема и поезията. Стихотворенията на Дебелянов се оказват вярна емоционална пътека към сърцето на европееца според уверенията на парижки студенти и испански българисти. В тях те откриват близост с поезията на Пол Верлен. А нали поручикът от българската войска загива на южния фронт край Солун в разгара на Европейската война тъкмо от френски куршум. Може би изповедта "мъртвият не ни е враг..." намира отзив сред потомците на френските войници от същата война.
По този повод проф. Богуслав Желински, ръководител на Катедрата по славянска филология при университета "Адам Мицкевич" в Познан, Полша, споделя, че изграждането на обща духовност в бъдеща Европа трябва да става първом откъм покрайнините на стария континент и постепенно навътре чрез сближаване на големите европейски държави.

Славянският - духовен език на Eвропа

Проф. д-р Богуслав Желински, завеждащ Катедрата по
славянски фолологии при университета "Адам Мицкевич"
в Познан, Полша, специално за сп. "Европа 2001"

Катедрата обединява 30 учени и преподаватели, които обучават около 300 студенти по русистика, полонистика, българистика, сръбска, хърватска и македонска филология. Предвижда се да бъдат прибавени чешка и лужишка филология (за славянското население между Чехия и Германия).
- Какво място заема славистиката в съвременния променящ се свят?
- В съвременния свят протичат активни процеси на интеграция и мястото на славистиката в тях е твърде важно. Малцина знаят със сигурност какво точно ще се получи при икономическото съединяване на различните държави. Що се отнася до културната област, това означава да се утвърждават толерантност, взаимно познаване, хуманистичен подход. Затова съвременната славистика променя своя облик. Тя приема културологията за основна наука. Междукултурните отношения поставят нови методологически проблеми. С две думи: значението на славистиката нараства.
Глобализацията в европейски и световен мащаб е съпроводена със значителни конфликти. Има опасност малките народи да бъдат потиснати и онеправдани. Те обитават периферията на континента. В Балканите например векове наред има взаимно проникване на различни култури, основани на християнството - източно и западно, на исляма. Съществуват залежи от културата на много древни племена и народи. В течение на столетия е отработен стил на мирно съвместно съществуване, на междукултурен диалог между големи и малки народи. Различията в случая са едно огромно богатство. Духовността не се измерва в пари, за нея имат значение дълбочината и чистотата на изворите.

- Как работи вашата катедра, основана на тези схващания?
- Считам, че в момента тя е най-дейният славистичен център на Полша. Ние проучваме културното наследство на Европа на три равнища:
Първото е Slavia Latina и Slavia Ortodoxa. Това са именно двата дроба, с които диша Европа, според популярната сентенция на папа Йоан Павел II, първият папа-славянин в историята. Термините са сътворени от известния италиански славист и българист проф. Рикардо Пикио, който прехвърли мост между науката на Европа и Америка. Нашите учени предефинираха това по нов начин. Те създадоха термина Latinitas-Cyrilianitas. Така студенти имат възможност да опознават различните славянски езици и култури без противопоставяне между тях.
На второ място ние представяме славянската идентичност с оглед на собствената структура на всяка страна. Искаме да изоставим като лош спомен от миналото понятия като "балканизация", "Балканите - барутен погреб на Европа" и други подобни.
На трето място естетическият модел на славянските култури предлага възможности за диалог между тях, за взаимно разбирателство.
Науката славистика се появява през втората половина на ХIХ век, но тя тогава е изградена върху конфронтационни митове. Панславизъм, по-насетне пангерманизъм. През последните десетилетия на ХХ век - върху нацистки и комунистически утопии... Необходимо е основните схващания на тази наука , целите и задачите є, да се дефинират наново за да се превърне в двигател на интеграционните процеси. Тя трябва да отразява един равноправен диалог между славяните и Европа, и между тях самите.
Славистиката на ХХI в. трябва наново да дефинира целите и задачите си, за да се превърне в двигател на интеграционните процеси. Това е трудна и важна задача, изискваща преодоляването не само на ментални граници, но и на утвърдилата се от столетия двойна граница. През славянските земи преминава линия, разделяща Славия на православна и латинска, както и лимесът, делящ Европа на Западна и Източна. Славистиката е изправена пред голямо предизвикателство - да изследва, представя и разпр
остранява двойствената традиция на славянската култура в западните и източните християнски кръгове като единство на културата и духовното наследство на славянска Европа, основано на общото антично наследство и християнството.
Ако във феномена на славянската двойствена индентификация е скрита тайната на европейската идентичност въобще, то изследването на този проблем поставя славистиката в центъра на хуманистични размишления върху цивилизационното бъдеще на Европа.
Трябва да си дадем сметка за това, че Европейския съюз възниква като общност на романската и германската нации, а разширяването на съюза със славянските страни на практика ще бъде проба за диалог между западната и източната цивилизационна традиция. Славистиката трябва да способства и формира диалога между тези две традиции, да облекчава страховете, да формира съюзническо и неконфронтационно разбиране за културните ценности.
От отговора на въпроса, възможно ли е менталното преминаване на традиционнта граница между Изтока и Запада и възприемането на цивилизационното единство на Европа и културното и многообразие в бъдеще ще зависи успеха или провала на идеята за един общ и единен континент.
Един сборник с изследвания на познанските слависти носи показателното заглавие "Властта на културата и културата на властта".

Интервю на Илия Пехливанов