Икономическият растеж зависи от инициативата
и енергията на обществото
Н. П. Посланикът на Р. Полша Ярослав Линденберг
"
Ярослав Линденберг
Посланик на Република Полша у нас от декември 1998 г. Роден е през 1956 г. във Варшава и е завършил философия във Варшавския университет. По време на следването си през 70-те години се свързва с демократическото опозиционно движение, сприятелява се с Адам Михник, а по-късно става един от дейците на "Солидарност". Започва работа като преподавател в Университета в Бялисток. Защитава докторат и от 1986 до 1991 г. работи във Висшето специално педагогическо училище във Варшава. След промените през 1989 г. работи за вестник "Газета Виборча", както и за Националното радио и телевизия. Автор е на редица статии, фейлетони и на сценарии за филмите "Човекът от ..." и "Мисия". България е третата страна след Латвия и Естония, където г-н Линденберг оглавява дипломатическа мисия на своята държава.
- В момента българските политици се оправдават, че всички техни действия са съобразени с изискванията на ЕС и НАТО. Наблюдава ли се подобно нещо и в Полша?
- Не мога да говоря за българските политици, защото ситуацията в Полша е доста по-различна. Ние сме вече страна - членка на НАТО, от три години, така че политиците у нас много малко говорят за НАТО. Говори се за нашето участие в съюза, особено когато има някаква криза. Първото предизвикателство пред Полша като страна - членка на НАТО, беше войната в Косово. Както и в момента, когато НАТО е най-голямата сила, която се бори срещу тероризма, Полша също не може да не вземе участие. Но това не засяга голяма част от полското общество и не е основен проблем за полските политици.
Основата цел както на управляващите, така и на опозицията е присъединяването на Полша към Европейския съюз, приключване на преговорите до края на годината и покана за членство на срещата в Копенхаген. Искам да подчертая, че това е много отговорна задача не само за правителството, но и за конструктивната опозиция, защото от решението на ЕС зависи и бъдещето на Полша. Ще стане ли тя част от обединена Европа с развита икономика и с възможност да участва при взимането на решения за бъдещето на Европа или ще живеем в периферията на Европа. Това е един цивилизационен, а не само политически или икономически избор. Така че е съвсем нормално всичките усилия на управляващи и опозиция да са концентрирани върху промените, които трябва да извършим до края на годината.
Аз вярвам, че ще получим покана в Копенхаген, но освен това в Полша ще има и референдум. Полското общество трябва да изрази своята подкрепа за членство в ЕС, без това не можем да влезем в съюза. Защото присъединяването означава, разбира се, и ограничаване на националния суверенитет, защото много от държавните проблеми ще се решават вече в Брюксел и това също е един от аргументите, който използват противниците на евроинтеграцията.
Една държава не може да стане членка на съюз, без да спази определени условия. Това, което можем да получим като права на членка на Европейския съюз, е едно, съвсем друго нещо са задълженията, които ще поемем. И затова трябва да имаме и подкрепата на мнозинството от обществото. Какви ще са резултатите от референдума никой не може да каже, но според социологическите изследвания в момента подкрепата за приемането на Полша в ЕС е много голяма - около 65-68% от хората декларират, че ще гласуват. Така че ако референдумът беше днес, можехме да спим спокойно, но никой не знае какво може да се случи след някоко месеца. Референдумът ще бъде най-рано през пролетта на 2003 година. Противниците на евроинтеграцията също са много активни и заплашват обществото с доста черни прогнози за това какво може да се случи, ако станем членка - как поляците ще станат роби на по-развитите европейски държави. Според тях ни очаква пълна загуба на суверенитета и на националните ценности. И за съжаление има такава част от обществото, която вярва на подобни твърдения, особено като се има предвид, че икономическото състояние на Полша в момента не е много добро. Има голяма безработица, икономическият растеж за миналата година е много нисък към 1-1,5% - едва ли ще достигне 2%. Така че съществуват много причини хората да са недоволни и евроскептиците ще се възползват от това недоволство. Правителстовото наистина има голям проблем с това как да обясни на хората какви ще са реалните ползи от влизането на Полша в ЕС.
- Какви са начините, по които полското правителство популяризира евроатлантическата си политика и плюсовете от нея?
- Преди няколко месеца правителството започна организирана кампания, включително и по медиите, за да се дообясни какво наистина означава ЕС, защото голяма част от обществото наистина не знае какво стои зад тези две думи. За много хора това е просто лозунг, който нищо не означава. В ЕС жизненото равнище е по-високо и сигурно всички искат и в Полша то да стигне това ниво в най-кратък срок. Но какво значи ЕС, какви са изискванията му за хармонизиране на законодателството например - това за голяма част от обществото е нещо абстрактно. Затова тряба, първо, да се обясни как действа ЕС в различни сфери на живота. Какви са правата в икономиката, в социалния живот, как се взимат решения, какви са привилегиите и задълженията на жителите на една страна-членка. Бих казал, че това е азбуката на ЕС и затова периодично по националната телевизия се пускат 5-минутни програми, в които се обяснява даден проблем на ЕС. Освен това във всички области съществуват европейски центрове за информация. Те се занимават не само с информация как съществува ЕС и какво означава, но и информират местните предприемачи и служителите в местното самоуправление как да получават помощ от различните предприсъединителни фондове - в областта на селското стопанство, екологията, развитието на инфраструктурата и помощта за малките и средните предприятия. За да се знае как може едно предприятие или местна власт да получи парите, трябва да съществуват системи на информация. За съжаление понякога губим някаква част от тези фондове поради факта, че някои проекти не са представени навреме или им липсват определени елементи, които трябва да бъдат съгласувани с ЕС.
Освен това има и образователни програми в училищата, специализации по европейско право в рамките на различни висши учебни заведения. Трябва да подготвим стотици специалисти, които ще работят не само във Варшава, но и в малките градове, за които ще получаваме доста помощи след като станем член. За всяка страна- членка е много важно да развива регионите си, особено там, където нивото на стопанското развитие е много по-ниско от това в страните-членки на ЕС. Натам ще бъдат насочени много следприсъединителни фондове, но и за това са нужни специалисти, които да подготвят проектите и да наблюдават усвояването на средствата.
Проблемът с подготовката на Полша за членство не е работа само на главния преговарящ с ЕС и неговите сътрудници, това е голяма задача за медиите, за системата на образование, за държавната администрация. В тези области сега работим много бързо, защото времето не чака. Не можем да кажем, че всичко зависи от ЕС. Много зависи и от нас. Не само при какви условия ще бъдем приети, но какво ще стане и след това.
- Казахте, че икономическото състояние на Полша не е много добро. ЕС ли е единственият шанс за държавите от бившия комунистически блок да се стабилизират веднъж завинаги?
- Не, точно обратното. ЕС не може да приеме страни-кандидатки, ако икономическата, политическата и социалната ситуация в тях не е стабилна. Има поставени определени изисквания и те са много ясни. Преговорите не означават само съгласуване на законодателството с ЕС, а и приемане на определени задължения, които ЕС наблюдава как изпълняваме сега и как ще ги изпълняваме и в бъдеще. Така че не можем да разчитаме, че ако станем член на ЕС, по някакъв чудесен начин ситуацията в Полша ще се подобри за няколко седмици. Обратното, ние трябва да работим, за да осигурим бърз икономически растеж, за да достигнем за няколко години до ниво, на което са сега повечето държави от ЕС. Но това е задача за нас, не за ЕС. ЕС може да ни подпомогне с програми и фондове, но ние трябва да създадем условия, за да можем да приемем тази помощ. Без добри програми, без стабилна икономика, което означава ниска инфлация и бюджетен дефицит, висок икономически растеж, без изпълнението на тези критерии не можем да получим нужната ни помощ. А и помощта в такава ситуация ще бъде загубена.
Държа да подчертая, че това е задача, първо, за нашите политици и, второ, за обществото като цяло. Правителството не може да извърши чудеса, а само да създаде условия. Икономическият растеж зависи от инициативата на обществото и обществената енергия. И тук няма никакви чудеса, никакъв добър чичо, който може да ни помогне. Просто, ако се случи например икономическата ситуация да се дестабилизира или да се появи опасност от голяма политическа и обществена криза, това ще повлияе много лошо върху шансовете да получим покана или помощ след това.
- Има ли опасност това да се случи?
- Не, защото има добри перспективи. Резултатите от второто полугодие са окуражаващи, следващата година очакваме растеж над 3%, а за 2004 г. се прогнозира растеж 5%. Няма никакви признаци за криза. Инфлацията е ниска между 1-1,5 на сто, бюджетният дефицит е голям, но е под контрол и според специалистите няма опасност да се увеличи. Всяка година в Полша се влагат много чуждестранни инвестиции. От началото на реформите до края на 2001 г. сме получили 57 милиарда долара преки инвестиции, което означава, че се ползваме с голямо доверие от чуждите инвеститори. Ако говорим за обществото, разбира се, значителна част от него е недоволна заради голямата безработица, която е около 18%, колкото и в България. Това означава, че тя засяга всяко второ или трето семейство в Полша. И макар че този проблем не може да бъде решен бързо, това не може да е причина за социална дестабилизация. Всички разбират, че проблемите не могат да се решат с помощта на протести и демонстрации. Има, разбира се, определени групи и политици в Полша, които искат да се възползват от общественото недоволство, за да увеличат популярността си. Но това е нормално в демократичните страни, нормално е да се изразява и социално недоволство. Има демонстрации на селскостопански производители, на работници от военната промишленост, на миньори, но то се случва и в други европейски държави, така че няма заплаха за обществена дестабилизация. Макар че много хора са недоволни. Всички очакваха, че след разпада на комунизма ситуацията ще се подобри много бързо и ще станем богати като западните ни съседки. Сега, 12 години след демократичните реформи ситуацията в обществото е много по-добра, но не всички обществени групи живеят добре. Има голямо обществено разслоение, което не съществуваше по време на комунизма, и тези, които виждат богатите си съседи, естествено са недоволни и смятат, че това е социална несправедливост. Но това е нормално, еднакво жизнено равнище може да има само в тоталитарна държава - нещо, с което, надявам се, приключихме и никога няма да се случи вече.
- Полша вече е преминала през фазата на преговори с ЕС, на която се намира в момента България. Как оценявате работата на българските политици, добре ли се движим по пътя към Европа?
- Аз не мога да давам оценки нито на предишното, нито на сегашното правителство в България, защото това не ми е работата. Оценките ги дава Европейската комисия всяка година в докладите си за напредъка на страните кандидат-членки. През ноември ще очакваме тези доклади и за Полша, и за България. Трябва да отбележа обаче, че Полша започна преговорите по-рано и от по-различно ниво. България загуби много години от 1990 до 1997 г. не бяха осъществени най-важните икономически и социални реформи. Докато ние започнахме още през януари 1990 г. с т. нар. шокова терапия. Вие знаете, че преди седмици тук беше бащата на шоковата терапия - проф. Балцерович, който обясни как изглеждаха нещата тогава и сега в Полша и в България. Ние платихме голяма цена в началото на реформите, но след две, три години видяхме, че ситуацията започва да се подобрява и това продължава и до днес, макар миналата година да имахме най-нисък растеж от 1991 г. насам. Но това е временно явление. Редуването на бърз и по-бавен растеж се случва във всяка държава. В България ситуацията изглежда по-различна, защото заради закъснението реформите се извършват по-трудно. Когато обществото не очаква никакво подобрение, а така беше през 1989 г. в Полша, когато ситуацията се влошава всеки месец, тогава хората са по-отворени за шокова терапия. Те могат да затягат коланите, защото разбират, че ако не се взимат спешни мерки, ситуацията може да се влоши още повече. При тази ситуация в Полша имаше консенсус в обществото, за да се взимат драстични мерки, които Балцерович предприе като баща на реформите.
В България за няколко години реформите бяха направени само наполовина, обществото беше много разочаровано. Така стана не само през 1996-1997 г., но и по-късно, когато много хора очакваха, че правителството на СДС ще направи горе-долу това, което Балцерович направи в Полша в началото на 90-те. Това по различни причини беше невъзможно и стана така, че българското общество бе по-малко настроено за реформи отколкото полското. И това е факт, защото резултатът от реформите зависи от много фактори, но най-вече от самото общество. Без обществена подкрепа, без развитие на частната инициатива, никое правителство не може да направи чудеса.
Когато говорим за България и ЕС, не става въпрос как по-бързо България да приключи преговорите и да затвори една или две глави. Въпросът е, че между България и ЕС разликата в икономическото, общественото и социалното развитие е много по-голяма, отколкото е между Полша, Чехия, Унгария, Словакия и ЕС. И това, ако говорим откровено, е разлика, която не може да се преодолее за една или две години. Това е процес, в който трябва да участва цялото общество. В икономиката не се случват чудеса. Говорех за големия богат чичо - и ние познаваме примера на Източна Германия, където съществува този богат чичо, но и там има още разлика в развитието на източните и западните части на Германия. Обществото на изток е много недоволно от жизненото си равнище, нищо че получават много помощ от Западна Германия. Така че няма лесни начини да се реши проблемът, особено ако съществува такава голяма разлика. И това е задача за всички - политици, експерти и за цялото общество. Аз много се притеснявам като чувам, че доста млади хора в България не мислят да останат тук, а да емигрират в чужбина. Стотици хиляди млади Българи живеят в чужбина, може би временно, не знам. В Полша през втората половина на 90-те са се върнали 500 хиляди поляци,.Които бяха напуснали страната през 80-те, се върнаха. Надявам се,че такъв процес ще започе и тук. Щом тези млади, енергични, образовани хора емигрират и работят в полза на други държави, кой ще работи за бъдещето на България? Мисля, че в момента това е най-голямото предизвикателство за българското правителство и общество - как да задържат младите хора да живеят и работят тук и как да се свърже бъдещето им с бъдещето на страната.
- Поляците започнаха да се връщат защото видяха, че има надежда за тях в родината?
- Да, разбира се, защото видяха, че има положителни резултати от икономическите реформи, че ситуацията в Полша се е подобрила значително, че за тях има по-големи възможности и перспективи, отколкото в други държави. Защото в момент на бърз растеж енергичните хора, които имат опит от работа на Запад определен капитал, можеха да постигнат бързо успехи в Полша. Щом хората се връщат, това означава, че проблемите, за които ви казах, са временни. Наиситна пожелавам на България хората, които са емигрирали преди няколко години, да се върнат и да работят за бъдещето на родината си.
- Най-актуалният въпрос сега е срещата в Прага и ще получим ли покана за членство в НАТО. Какво се промени в Полша след като влязохте в алианса?
- Не бих казал, че членството на Полша в НАТО се отразява по някакъв специален начин върху обществото. Може би в психологически план чувството за сигурност е по-голямо, но това не е толкова съществено, защото в момента сме в много добри отношения с всички съседни страни, което не се е случвало в цялата история на Полша. Участието в съюза може би ни дава сигурност, че това ще продължи и в бъдеще. Членството ни в алианса е обект на внимание по време на кризисни ситуации. Така беше при войната в Косово, където участваме в умиротворителните сили, както и в Босна и Херцеговина. Това е едно от нашите задължения като член на съюза. По време на борбата с тероризма ние декларирахме и пълна подкрапа на САЩ, изпратихме малък контингент в Афганистан. Надявам се да няма никакви кризисни ситуации в Европа, които да засегнат Полша като член на НАТО, но ще вероятно има такива на други континенти.
- А има ли някакъв атлантически скептицизъм в Полша след като сте членка на НАТО?
- Не, не. Нямахме никакъв скептицизъм и преди Полша да стане членка, и след това. Голяма част от обществото подкрепя всички действия на нашите съюзници. Тук няма разлика в ситуацията преди и след присъединяването ни към северноатлантическия пакт. Не знам какво ще стане след приемането ни в ЕС, защото опитът на другите държави показва, че много често подкрепата пада след присъединяването на дадена държава към ЕС. Но с алианса няма такъв проблем, защото много голяма част от обществото разбира, че НАТО е единствената сила в света, която може да гарантира стабилност и сигурност.
- Какво ще стане в Прага? България ще получи ли покана?
- Това е въпрос, на който никой не може да отговори в момента. Мисля, че България има твърде сериозни шансове да стане членка на НАТО, защото много добре върви сътрудничеството между вашата страна и алианса. България има много амбициозни планове в рамките на т. нар Membership Action Plan (MAP) и всяка година реализира този план. Там има различни задачи и във военен, и в икономически, и в политически аспект. И оценките, които получавате всяка година, са добри. Има сътрудничество между Генералния щаб, Министерството на отбраната на България и ръководството на НАТО. България няма да бъде отхвърлена в Прага и аз вярвам, че скоро ще стане наш съюзник в севрноатлантическия съюз.
Н. П. Посланикът на Р. Полша Ярослав Линденберг
"