Антони Пьотровски -
свидетел и хроникьор на княжеското време

Още продължаваме да сме длъжници пред паметта на големия полски художник Антони Пьотровски (1853-1924). Дългогодишното пребиваване на Мърквичка и Вешин в България и техният принос в цялостния живот на страната засенчват много по-краткия престой на полския художник у нас. За този период обаче 

Портрет на Н.В цар Фердинанд 1

Антони Пьотровски с неочаквана интензивност успява да пресъздаде някои от най-драматичните моменти в новата ни история. Той оставя монументални творби, които продължават да живеят в народното съзнание чрез произведения, познати още от страниците на училищните учебници.
Антони Пьотровски започва жизнения си път в Нетулиско, малко градче в Централна Полша. Израства в семейство на обеднели аристократи. Ученик на Ян Матейко (известен майстор на историческата живопис), той преминава и през трите етапа в полското изкуство - късен романтизъм, позитивизъм и символизъм, докато намери своя стил.
Прекарва в България от 1885 до 1900 година. Идването му е съвсем непреднамерено - запален е от Ян Гжегожевски - известен полски журналист, специалист в областта на ориенталистиката и славистиката. Верен на духа на времето си, следи с живо съучастие историческите събития - Съединението и последвалата го Сръбско-българска война.
Самият той участва във войната и е пряк свидетел на сраженията. По поръчка на главнокомандващия княз Александър Батенберг Пьотровски отразява епични моменти от военните действия. Сред тях са и десет картини от Сръбско-българската война, на една от които той прави авторско копие за бащата на Батенберг - Александър, великия княз на Хесен.
Актуалността на текущите събития у нас не му пречи да се върне и към неотдавнашното все още живо и вълнуващо историческо минало. С присъщата му професионална вещина той пресъздава кървавото събитие на баташкото клане. Показана преди повече от един век у нас, картината "Баташкото клане" предизвиква вълна от патриотизъм у българите, което решава бъдещето є - остава завинаги в България (понастоящем в Националната галерия за чуждестранно изкуство).
С умението си да излага вярно и обективно фактите, Антони Пьотровски се изявява не само като живописец, но и като кореспондент на седмичниците "График" (Лондон) и "Илюстрасион" (Париж), които обаче оценяват неговия професионализъм, когато е вече в България. Веднага му издействат статут на техен специален пратеник, като му превеждат необходимите за целта средства. Интерес предизвиква и неговата "Автобиография", завършена през 1911 година. Тя е ценен източник за българската история по времето на княз Александър Батенберг и цар Фердинанд.
Самият княз Батенберг лансира творчеството на полския художник не само защото е изключително талантлив. Симпатиите между княза и художника са взаимни - и двамата са аристократи по произход и бойци по душа. Те са много близки по произход - майката на младия княз - княгиня Батенберг, е от известната полска фамилия Хауке, а дядо му (с генералски чин) е командвал полските въстанически войски по време на Ноемврийското въстание през 1830 година. Дори след абдикацията на Батенберг тяхното приятелство продължава - той е първият посетител на изложбата на Пьотровски в Дармщад.
Драматичен е този момент в нашата история, когато царете влизат в съревнование с Великите сили. И със самите себе си. Защото те са не по-малко загрижени да блестят със своето могъщество сред един непознат за тях народ. Затова, верни на аристократическата традиция, нашите първи владетели се обръщат към най-добрите художници на своето време, за да останат завинаги не само в историята, но и в изкуството.
Особен интерес предизвиква портретът на княз Александър I Батенберг. Това, което ни поразява най-напред, е невероятната живост на картината. Имаме чувството, че първият български княз наистина ни гледа. Дори фотографиите внушават същото чувство. Явно че Пьотровски е знаел как и с какви средства се постига това въздействие. Защото такова е почти винаги впечатлението от голямото произведение на изкуството. Цар Фердинанд също е рисуван от Пьотровски. Интересен е фактът, че тогава у нас работи и друг известен полски художник - Тадеуш Айдукевич, връстник и приятел на Пьотровски още от Краков. Разбира се, той не остава безучастен и също прави портрет на княз Александър I.
Несъмнено обаче силата на Пьотровски е в баталната живопис, за което получава признанието на пръв художник на българската войска. Работи и пейзажи. Изявява се и като добър експериментатор - рисува един известен пътешественик на фона на планината Килиманджаро - място, което той никога не е посещавал. Картината се съхранява в Националния музей във Варшава.
Изключително ценно е дарението от Полския институт в София на Националната галерия за чуждестранно изкуство - 27 репродукции на рисунките на Пьотровски, възстановени по негативи, печатани в "График" и "Илюстрасион".