Андрос: островът на европейското изкуство в Егейско море
Здравка Михайлова
Старо достолепие и нова културна енергия
Летните месеци на най-северния цикладски остров Андрос винаги са събитие, и то не само заради започването на туристическия сезон. От това брулено от ветровете парче скала водят потеклото си едни от най-заможните корабособственически фамилии на Гърция - Гуландрис, Ембирикос, Полемис, и икономиката му никога не е изпитвала особена потребност от постъпленията в туристическа валута. Местните хора не са много склонни да приемат чужденци, които искат да се заселят за постоянно сред тях, и затова не е лесно дори да наемеш къща за по-дълъг период, ако нямаш местен корен. Това твърди приятелката ми Катерина Дагопулу, която макар и атинянка, е успяла да спечели доверието на хората тук и вече 5-6 години прекарва трите летни месеца в целогодишно наемана от нея къща, а съседите я приемат като своя. Старият град с тесните живописни улички очарова посетителя, а централната му улица отвежда до руините на венецианска крепост, издигаща се на малко островче, свързано със сушата чрез каменен мост от ХVII век. На големия площад, издаден като тераса над водата, статуята на Незнайния моряк напомня за всички онези, изчезнали в морето, служейки в най-големия търговски флот на Гърция - този на Андрос.
Животът тук е уравновесен между туристическото развитие с плажовете и заведенията и носталгичната атмосфера на старо достолепие със средновековните, неокласически и в народен стил рибарски къщи наред със съпътстващия ги нов културен живот. Докато туристическата инфраструктура се развива в крайбрежните селища Баци, Корти и пристанището Гаврион, същинският притегателен център е столицата на острова Хора, която се откроява с музеите си - археологически, морски, музей на традиционните занаяти и този на византииските икони. Забележителна със своето богатство от старопечатни книги и нови издания, а и с културните си прояви, е библиотеката на Теофилос Каирис, енциклопедична личност-теософ от епохата на гръцкото Просвещение. Той проповядвал собствена религия, наречена "теосевия" (богопочитание), заради което бил осъден като еретик от новооснованото гръцко кралство, при все че през 1821 г. пръв издига на острова знамето на националноосвободителното въстание, довело до създаването на гръцката държава. Хора е построена на скалист полуостров между два залива - Парапорти и Нимборио, и има дълголетна история.
2001 г. придоби особена тежест в културния живот на Андрос и по още една причина. Тя бе обявена от Министерството на културата на Гърция за година, посветена на стогодишнината от рождението на първопроходника на сюрреализма в гръцкото поетично слово, психоаналитика и фотограф Андреас Ембирикос (познат на българския читател от преводите на Ст. Гечев в "Антология на съвременната гръцка поезия"). Живял в Париж в началото на двайсетте години, приятел на Бретон и кръга от негови сподвижници, той въвежда сюрреализма и автоматичното писане в гръцката изящна словесност. Със съдействието на Националния център за книгата на Гърция програмата с прояви в памет на живота и творчеството на поета включваше и международен симпозиум под наслов "Днешният ден като Утрешен и Вчерашен" (по заглавието на една от стихосбирките на Ембирикос), проведен в края на юни на остров Андрос, откъдето води потеклото си известната корабособственическа фамилия Ембирикос, и включваше серия лекции, мултимедийна изложба, издаване на негови неиздадени творби от издателство "Агра" и др. Общият наслов на проявите, заимстван от неговия стих "Вземи словото ми. Подай ми ръката си", свидетелства за намерението на организаторите да честват поезията му като средство за общуване с възможно най-широки кръгове от обществото.
Специално място в културния живот на градчето заема Музеят на модерното изкуство, основан от меценатите-корабопритежатели Василис и Елиза Гуландрис. Създателите на музея и продължителите на тяхното дело, хората на изкуството, посещаващи острова, непокварен от масовите туристически десанти, колекционерите, галеристите, журналистите, всички те създават празника на изкуството на летния Андрос, така че той да действа като пилотен проект и модел за децентрализация на културния кипеж и за други гръцки острови. Музеят "Гуландрис" на цикладското изкуство в Атина също е творение на двойката дарители Гуландрис. "Когато човек се заеме да създаде нещо с ентусиазъм и любов, обикновено той не пести усилия и средства, нито пък се замисля докъде може да го отведе това." Това са думи на Елиза Гуландрис. Изложбите от международен калибър, които музеят организира всяко лято, са превърнали Андрос в притегателен център на артистичния интерес с измерения, далеч надхвърлящи локално гръцкото.
Освен постоянната експозиция с творби на гръцки скулптори от 1986 г. всяко лято в музея се организират изложби на европейското изкуство. До днес са представяни творби на Пикасо, А. Матис, В. Кандински, А. Джакомети, П. Клее, М. Шагал, Дж. де Кирико, европейски модернизъм, О. Роден, Х. Мур и др.
Тазгодишната експозиция под наслов "Тулуз-Лотрек: Митът за жената" бе открита на 23 юни и продължи до 23 септември. Повод за тази почит към паметта на големия художник е столетието от смъртта му. Представени бяха творби от световни музеи, фондации, галерии и частни колекции от Франция, Германия, Швейцария, Холандия и Великобритания. Акцентът бе поставен върху графиките му, тъй като е известно, че френският художник е бил важен обновител на графичното изкуство. Показани са 25 рисунки, 15 маслени платна, лични вещи и фотографско-биографичен материал. Така в изложбата са включени оригинални и автентични литографии в ограничен брой отпечатъци, идващи от една от най-реномираните частни колекции в Европа, колекцията Герстенберг. Посетителите могат да получат подробна и лесно възприемаща се информация за живота и епохата на художника в специално оформено пространство на музея, където са аранжирани хронологични данни, съчетани с редки фотографии, уловили моменти от живота му.
