Tамара Здравкова е художник със свой облик. В рисуването върху коприна - тази специфична текстилна техника, тя е от художниците, достигнали завидно ниво. Картините, които създава - пейзажи, натюрморти, композиции, се отличават с изтънчена маниерност и сантиментализъм, който са в унисон с чувствителността й. От любимия си художник Густав Климт заимства търсенията по посока на сецесиона и символизма. Пристрастията й към тези художествени направления се изразяват не в конкретно копиране, а в творческо пресъздаване на специфичното за тях. Изящната, спокойна и ненакъсана линия е основен в пластично отношение елемент в работата й и подчертава декоративната цветност на произведенията. Цветя, плодове, птици, животни, образи на жени - тайнствени, интересни, в профил и анфас - тя рисува с особена любов и финес. Пейзажите й са с плоскостно, декоративно звучене и в тях линията има важно значение, като лайтмотива в музикалното произведение.
Тамара Здравкова, "Абрамцево"
Творческият й път започва от столицата на Русия - Москва, за да продължи тук, в България. Страстта й към рисуването и изкуството преди години я изпраща в Московския текстилен институт, във Факултета за приложни изкуства, където започва да учи благодарение на невероятната си упоритост и огромното желание да стане художник. Тя прави над 10 000 скици за четиридесет дни преди конкурсните изпити в института, за да осъществи - както самата казва - своята мечта. Много знания и умения получава от преподавателите си по рисуване - Манизер, и по живопис - Честяков.
Съдбата я довежда в България през 1965 година, където продължава образованието си в Художествената академия в София. Шанс за нея е, че още в началото на творческото си развитие тя среща изключителна творческа личност в лицето на своя професор - Марин Върбанов.
Завършва при него “Художествен текстил” и пази най-хубави чувства и спомени за този голям творец и човек. Той я насочва към модата и дълго време след завършване на образованието си тя се занимава с модно облекло, като на първите си изложби показва модели, които създава сама от “а” до “я” - от проекта за десена на плата до готовата дреха.
Целувка
Изключително важно е мястото на художника при проектиране на текстил за индустрията. Тамара Здравкова се изявява дълги години в това амплоа, като проектира платове, облекла и различни артикули за текстилната промишленост. През годините тя усъвършенства своите идеи и търсения, а живописният й усет я подтиква да рисува картини. Така от модата преминава към декоративния текстил, без да може да устои на голямото изкушение - рисуването върху коприна: техника с древен китайски произход. Първите уроци в тази техника художничката получава при своя професор Марин Върбанов, който през 50-те години на ХХ век специализира в столицата на Китай. За тези, които не познават своеобразието на рисуването върху коприна, е любопитно да се споменат някои подробности: за да се получи изящен контур, четката трябва да се държи по специален начин - вертикално на плоскостта, върху която се рисува, с три пръста, все едно че в ръката има яйце. За по-добро усвояване и научаване е добре, докато рисуваш, наистина да държиш сурово яйце, и което е много трудно - без да го натискаш, защото в противен случай ще се счупи. Необходими са много упражнения и упорство.
Интересът на Тамара към рисунките върху коприна и желанието й да се научи да рисува добре я карат да изпълни всички препоръки на своя професор по времето, когато усвоява тази техника. Така, докато постигне майсторство в своето изкуство, тя е счупила много сурови яйца в ръката си.
Медиум
Днес тя рисува и върху батиста, а яркото й живописно чувство откриваме и в картините с темпера, които тематично са много близки до рисуваните върху коприна. Декоративността като художествен принцип я привлича и художниците, към които има особени пристрастия, са свързани в изкуството си с този принцип. Затова може би харесва автори като Иван Милев и Александър Петров от българските, а от чуждестранните - Врубел и Алфонс Муха.
Изгрев
За тези, които не познават Тамара Здравкова, е необходимо да споменем активното й участие в общите художествени изложби на Съюза на българските художници. От 1990 година тя членува в тази творческа организация. Направила е повече от десет самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Поредната самостоятелна изложба на авторката е в средата на октомври в Културно-информационния център в Москва. Творбите й са притежание на държавни институции и частни колекции в България и в различни краища на света - Австрия, Франция, Япония, САЩ, Русия, Германия.
Мястото на произведенията на художничката е не толкова в изложбената зала, а в интериора на дома. Нейните изящни картини могат да бъдат чудесно допълнение и естетически акцент във всяка част на жилището, да носят радост, да създават уют и красота.
