Между "Мъртвия Брьоге"
и днешния Брюж

Впрочем любознателният българин е влизал в съприкосновение с древния Брьоге още в пътеписите на Константин Константинов, който във втората част на "Път през годините" пише за "сивата вата на мокрия здрач" над острите назъбени покриви на градчето, за това, че всяка човешка стъпка разбужда виденията на рицари в железни доспехи, на кръстоносни походи. Впрочем и този на Балдуин Фландърски - най-високопоставения пленник в Балдуиновата кула в Търновград - тръгва от най-близкото до Брьоге пристанищно градче Зеебрьоге, свързани помежду си с канал. Макар и инцидентно, още през осемдесетте години в Колежа на Европа са попадали българи. Но днес тяхното присъствие тук е утвърдено от бурно развилите се връзки на България с Европейския съюз - в посока от асоцииране към пълноправно членство. По няколко души всяка година завършват магистърски курс, след което се вливат в различни държавни институции като експерти по европейска интеграция. Може би поради пряката връзка на колежа с брюкселските канцеларии на Еврокомисията все повече се налага френското название Брюж, макар че и Брюксел е двуезичен град. Там никой не спори днес дали фламандски е диалект на холандски и дали френският на валонците е първи или втори език на страната. По европейски те са равнопоставени.
Двеста и петдесетте студенти от Колежа на Европа събират в неговите аудитории, богати библиотеки и подредени общежития проблемите на всички европейски страни, включително и на бившите съветски републики, вече независими държави. Пред картонена чашка с горещ шоколад пратениците на тези страни спорят най-ожесточено, и то обикновено на английски - например молдованец и руснак от Санкт Петербург - за и против НАТО, за присъствието на руски войски в Молдова, за Черноморския флот и други. Жизненост и дружелюбност внасят най-вече испанците, които тази година бяха трийсет и пет. Източноевропейците залягат повече над книгите, защото трябва да преодоляват езикови бариери, да усвояват написаното в дебелите книги по история, икономика, институции, право, политически съюз. И да разработват интеграционните проблеми на страните-кандидатки, които още не са сериозно изследвани, а камо ли да бъдат преподавани.
Студентите особено се вживяват в твърде популярните в Колежа симулационни игри (на различни ситуации и отношения) и психологическият ефект от това трае цели седмици. Още на закуска в общежитието бъбрива французойка доверява на абсолютно непознатата си съседка, че същия ден ще защитава честта на Франция срещу "традиционните й врагове" Германия и Англия по трите теми, включени в симулационната игра: търговията с комуникационни технологии, "лудата крава" и вносът на банани в ЕС. Банановите компании от Централна Америка, които са предимно северноамерикански, създават конфликтна ситуация поради това, че са лишени от преференции, каквито има групировката от Ломе, включваща африкански, карибски и тихоокеански държави. Един колежанин-албанец вече трийсет и петгодишен олицетворява забавените от студената война аспирации и познания на балканците за ЕС. Иначе възрастта е малко над двайсет години. Впрочем в Колежа на Европа се раждат и глави от монографии на учени от източноевропейските страни, дооформят се нови курсове лекции по различни аспекти на европейските интеграционни процеси за различни висши учебни заведения. Особено, когато беше предстоящо откриването на новата специалност "Европеистика" в Софийския университет. На вечеря две момичета на нашата маса си говорят на различни езици, а се разбират. Обясняват ни, че това са норвежки и шведски, които са близки. Но близостта на двата езика не е повод за лингвистични и, още по-лошо исторически претенции, нито за неподписани междудържавни споразумения. Колежът на Европа е успешен опит за извеждане на Брьоге от мъртвилото на Средновековието, за създаване на работни места, за подмладяване на населението, за добавяне на нова жизненост и съвременни нрави към замръзналия преди десетилетия в миналото град.
Но заедно с това не се опитва да зачертае с лека ръка миналото, защото то е туристическият аромат и примамка на Брюж, който може да бъде определян като симфония от дантели, като протяжен звън на камбани от готически катедрали, като царство на шоколада и на изумителния майсторлък да се изработват изящни фигурки от него. Шоколадът като поминък - витрините най-ярко въплъщават в конкретни изделия тази тема.
Месец преди да чукне датата на Св. Валентин витрините на магазините от центъра до последната покрайнина са отрупани със сърца от шоколад. Но те все пак не успяват да изместят прочутите "брюкселски дантели", които от векове жените тук плетат. На празника на любовта камбаните звънят тържествено. Секретарките в офисите и другите - и момичета, и жени - получават по едно шоколадово сърце, непременно украсено с цвете от друг шоколадов цвят. На този ден студентите не се потят над дебелите книги и в разгорещения спор на симулационните игри. Пред библиотеката са разлепени покани за карнавални шествия или просто за приятелски сбирки по националности. Февруари е и сезонът на карнавалните шествия. Още на следващия ден след всеки празник витринната тематика се променя. Всеки в семейния бизнес трябва да мисли за това отдалеч. А брюжките шоколадови чудеса като естетическа форма, вкус и изобилие са тукашен типичен семеен бизнес. Стоката във всеки магазин се произвежда от семейството, на което той принадлежи. Два-три дни след Св. Валентин настъпва още по-трескава дейност от тази при приготвяне на разноцветните шоколадови сърца. По витрините накацват пухкави пилета едри като кокошки, по едно, разбира се, за да остане място за яйцата, зайчетата, за свещи с яйцевидна форма. И всичко това е от шоколад. Новото търговско напрежение подхранва ново трудово усърдие и настроение по домовете. Една от многото витринни красоти на Брюж - освен шоколадът и дантелите - са куклите. Но съвсем не от типа на американските "Барби"-та със секси форми. Тук куклопроизводството се е развило заедно с дантелите и гоблените. И затова всяка витрина с кукли прилича на аристократичен бал - дълги рокли, чадърчета от дантела, чантички от гоблен, шапчици с широка периферия над колосаните дипли на рокличките. Така сърцата се претопяват в яйца, после шоколадът придобива формите на пролетни цветя, после на есенни листа, докато дойде ред на Дядо Коледа. Така текат сезоните в Брюж с промяна на формите в шоколадовия занаят. И това придава неописуема прелест и разнообразие на брюжкия туризъм. Никой не си тръгва оттук, без да добави снимките с каналите, романтичните мостчета и силуетите на каменната готика, кърпичка от дантела, кутия с пралини или трюфели или кукла за дъщерята. Оттук, наред с лодките по каналите и екзотичните файтони, идват и основните приходи на жителите на града. Не представлява никак странна гледка младо момиче с широкопола шапка с панделка да стои на капрата и да обяснява нещо на любопитни японци, чието присъствие е най-силно застъпено в западноевропейския туризъм, докато конят сам си знае пътя. При изведнъж забръскалия дъжд най-приятно е да си под прикритието на файтона. Маршрутът и цената са точно определени.

 Тъкмо се чудех какво точно ми харесва в тази страна, на една витрина на площад "Маркт" попаднах на тениска с надпис: "Обичам Белгия, защото: хората са приятни, времето е слънчево, жените са хубави, няма безработица, политиците са коректни и се печелят добри пари." Целият етносоциален портрет на една нация, поднесен уж по несериозен начин - на тениска. Заслужава да си я купя, за да отнеса със себе си и малко брюжки хумор. Държавата на социалната осигуреност наистина е смекчила най-острите ръбове на съсловните антагонизми, както и тези между холандски говорещата Фландрия, френска Валония и двуезичния Брюксел. Доскоро в тази страна партийната принадлежност е била трайна и наследствена като религиозната и етническата. Роденият като "оранжев" белгиец-християндемократ не само е гласувал оранжево. И сега той принадлежи към оранжев профсъюз, към оранжева здравно-осигурителна система, вика за футболния отбор на оранжевите. Всичко изглежда спокойно, трайно и непоклатимо - и монархията, и белгийският франк, макар че догодина ще бъде погълнат от еврото. За символ на тази стабилност си бях избрала една дама с побелели коси и шлифер на велосипед с кошница пред кормилото, която префучаваше покрай мен на мостчето, като утвърден силует на средния белгиец, придобил вече и европейско гражданство. А студентите от Колежа пишат магистърски тези какво е това да имаш гражданство на ЕС, да можеш да работиш и гласуваш, в която си искаш държава-членка, какво значи "брюкселската бюрокрация" да става все по-прозрачна. Която и партия да се смени в страната, в ресторантите край "Маркт" все така ще горят свещите и камините и приборите ще са подредени, като че ли клиентите ще влязат всеки миг. Тухлите за пролетните ремонти, преди да пристигнат туристите, са опаковани като шунка, за да е чисто и удобно на гражданите. А метаморфозите на шоколадовите чудеса убеждават, че сладкарството е художествен занаят.
Сигурност и спокойствие излъчват и къщите, чиито фасади носят изписана годината 1630 (времето на средновековния търговски възход на Брьоге), старият парламент на Западна Фландрия, крепостта с часовниковата кула и запазеният манастир, давал убежище и подслон на вдовиците на загиналите в кръстоносните битки рицари. Но и огромните хладилници в студентските общежития на Колежа, които символизират домашното огнище за младите чужденци. По това най-удобно място, и за комуникационен обмен, се разлепват покани за рождени дни, съобщения за загубени лаптопове, извинения за вдигнат по необичайно време шум. И всичко това е или Брьоге, или Брюж...