Международното сътрудничество на Националната галерия за чуждестранно изкуство с европейските музеи е тясно свързано с цялостния процес на обществено и културно развитие както на България, така и на Европа. Задачите и съвременните тенденции на това развитие налагат научно разработване и изясняване на редица проблеми.
Музеите сами по себе си са форма на сътрудничество. Това е особено характерно за Балканите, където състоянието и проблемите за реставрацията и опазването на паметниците на културата се превръщат в сериозен повод за бъдещи контакти между европейските музеи за тяхното възстановяване и развитие.
Формите на партньорство се определят в зависимост от възможностите на съответния партньор. И от това дали той отговаря на определени критерии. По отношение на своите фондови критерии Националната галерия за чуждестранно изкуство отговаря на високи критерии.
Така че, първата по значимост форма на партьорство това са ИДЕИТЕ. Защото музей без идеи е като човек без глава. Дори самата идея за създаване на такава галерия в България по същество е вид форма на партньорство с европейските музеи. Основните източници за създаване на фондовете са откупките и даренията. Първоначално техният брой е 9500, от които 5030 са прехвърлени от Националната художествена галерия от бившия тамошен отдел за чуждестранно изкуство. Разликата от 591 творби е резултат от новата събирателска дейност на Галерията. През 1992 година например Фондация "Оскар Гез", собственик на Музея "Пти Пале", в знак на дарителски жест даде картината "Пейзаж" от Жорж Папазов.
Значителна част от дейността на музеите се изразява в размяна на кадри, обмяна на опит и изграждане на духовни мостове - научнотехнически, изследователски, художествено-творчески и дори лични.
Първоначалните амбиции на организаторите - Галерията да се превърне в духовен център за развитие и обединение на всички изкуства - вече е факт. За съжаление Галерията все още не е гостувала със своя колекция в някоя от европейските галерии. Но за сметка на това тя е желан партньор от Британския съвет, Музея "Прадо" (Мадрид), Гьоте-институт, Френския културен институт и т. н.
През 1991 година Британският съвет запозна българската публика с част от своята колекция под наименованието "За един по-широк свят - съвременна живопис и пластика". Шестдесет от общо 5500 творби, едни от най-ценните в колекцията, ни запознават с основните насоки и търсения на британското изкуство през ХХ век. Значимостта на изложбите, организирани от Британския съвет, се дължи на обстоятелството, че значителна част от творбите са подарени или закупени от художници, чийто авторитет в чужбина е създаден и укрепван от същия този съвет. Такъв е случаят с Хенри Мур. През 1948 година Британският съвет го представя на Биеналето във Венеция, където той печели Международната награда за скулптура. В знак на признателност той многократно обогатява колекцията на Британския съвет със свои произведения. Хенри Мур има своя принос и в колекцията на Националната галерия за чуждестранно изкуство, с дарението "Шлем".
През 1999 година Британският съвет представи две изложби в залите на Галерията - "Дизайнери на бъдещето" от Кралски колеж по изкуствата, и пътуващата - "Специалитет на деня". Кралският колеж по изкуствата е единственият в света университет, който предлага следдипломна квалификация в областта на изкуството и дизайна. Всяка година 400 студенти - 20% от Европа, се записват в програмите за МА, Mphil и PhD степени. Те прекарват две години в студио, работилници и семинарни зали, разположени до Royal Albert Hall и Exhibition Road в лондонския Южен Кенсингтън - част от тази викторианска мечта за обединяване на изкуствата, науките и технологиите, на която се основава и самият Колеж. "Випуск 1998", чиито работи са избрани за това изложение, представи три специалности на колежа: "Архитектура и дизайн" (индустриален дизайн, инженерно-индустриален дизайн, автомобилен дизайн и мебелен дизайн), "Мода и текстил" и "Приложни изкуства" (керамика и стъкларство, бижутерство и металообработка).
Подобна изложба Medal Arts Project също гостува в Националната галерия за чуждестранно изкуство.
"Специалитет на деня" е подбрана от департамента по визуални изкуства към Британския съвет, за да покаже работите на някои от водещите британски занаятчии. Работите са изложени в специално оформен кът, наречен "Трапезария" с маса, на която са разположени керамични и стъклени сервизи заедно с приборите, изработени от различни майстори.
Изложбата показва виталността, разнообразието и виртуозността на занаятчииските изкуства във Великобритания в днешно време. Качеството и дизайнът на работите от стъкло са широко известни като съвременна класика и са включени в колекциите на Victoria and Albert Museum.
15-годишнината от създаването на Националната галерия за чуждестранно изкуство отбеляза нови постижения. Първо, с представената за първи път колекция от фондовете на Галерията - цветни офорти на английския карикатурист Джеймс Гилрей (1757-1815). Второ, изложбата "Пътуване с Принца" - творби от Александър Кресуел, официално придружаващ художник за Негово кралско височество Чарлз, принц на Уелс, по време на посещението в Югоизточна Европа през есента на 1998 година. "Пътуване с Принца" не е само изложба. Това е явление в културния живот на България. Същевременно тя е пример за културна интеграция - на Европа с Балканите.
Наред с това изложбата "Съвременна испанска графика" от колекцията на Галерията бе организирана съвместно с посолството на Кралство Испания.
Испанското изкуство винаги е предизвиквало голям интерес сред българската публика. След блестящата изложба "Златният век на испанската живопис", организирана от Музея "Прадо" (Мадрид) през 1989 година, "Съвременната испанска графика" почти повтори рекорда на посещаемост.
Но за сметка на това единствените постъпки за гостуваща изложба от колекцията на Националната галерия за чуждестранно изкуство в чужбина са направени пред Британския съвет. Това е част от един мащабен проект, свързан с научноизследователска работа върху живота и творчеството на Джеймс Гилрей. Ето че навлизам и във въпроса за възможностите за сътрудничество между музеите. Изграждането на Музей на изящните изкуства в България, с обща разгъната площ на комплекса - 31 600 кв. м, би дала възможност в него да се извършват освен типично специализирани дейности, но и да се оформят зони за почивка, социални контакти, образователни функции. Има възможност за създаването на печатарска база (офорт, литография, сериграфия). Целта е да обслужва гостуващи и наши художници срещу заплащане или други подходящи условия и създаване на фонд от графични отпечатъци. Би могла да бъде използвана и възможността да се правят експертни, реставрационни и консервационни услуги, включително и на клиенти от чужбина.
Това ще даде възможност и за създаването на институт към Музея за изящни изкуства, в който да се провежда Програма за университетски курс "Алтернативно изкуствознание" с изучаване на предмети в него: иконография; история, методология и практика на атрибуционните изследвания и експертизите; история и развитие на колекционерството, музеология, частно колекционерство; приложно изкуство - колекционерство, експертиза, оценка и др.
Създаването на Музей на изящните изкуства и Институт би трябвало да се превърне в един от големите енциклопедични музеи в Европа. Предимството му е, че всичко в него ще е събрано на едно място. За разлика от Лувъра например, чийто колекции са разпръснати в отделни специализирани музеи. А за посетителя е по-добре всички изкуства да са под един покрив - така, както са събрани в енциклопедията. Освен това ще се отвори пространство, в което да се покажат "скритите" от публиката колекции, за които сега няма зали. Такъв е случаят със средноевропейския сецесион от началото на века и с произведенията от старозаветните сюжети. От друга страна, това ще позволи на базата на нашите колекции да се канят музеи с малки колекции, допълващи нашия музей.
Направени са законодателни предложения и се очаква резултат при промяна на съществуващата законова уредба, с цел да се създадат условия за търгове, аукциони и пр. Националната галерия за чуждестранно изкуство установи контакти за бъдещо сътрудничество с такива къщи като Кристис и Отел Друо. Това налага създаването на обособен обменен фонд, който да позволи такава дейност.
Много от музейните специалисти се обръщат все повече към визуалните изкуства, като смятат, че те изместват "остарялото" вече музейно дело. Смятам, че ако музеите не съществуват, достъпът на публиката до непреходните стойности в изобразителното изкуство би бил значително затруднен. Възпитанието на окото, вкусът и художественият усет може да се осъществят само чрез прекия контакт с творбите в музеите. А не чрез визията!
Следователно все още липсва специализирана система за обучение по музейно дело, което рефлектира в недостига на профилирани специалисти.
През последните години наред с икономическите затруднения сериозен проблем пред музейната дейност представлява ръстът на престъпност и масовата продукция на фалшификати.
Това налага политиката на Република България за развитие на музейното и галерийното дело да се обвързва с интеграционните процеси на Европа в тази област чрез включване на общите мерки на европейските държави в борбата с нелегалния трафик на културни ценности, чрез засилване и задълбочаване на размяната на информация, чрез развитие на преките контакти между аналогичните административни и специализирани структури от различни страни.