бр.5, стр.12, година VIII 2001г.

Властта на телевизията и телевизията на властта: от CNN до БНТ


Нели Огнянова

В Съединените щати...

Терористичната атака срещу Пентагона и Световния търговски център беше видима за София също така, както за Париж или за Бостън. Защото живеем във времето на CNN. Като казвам CNN, мисля за новинарската телевизия в информационното общество. Излизайки от вцепенението на въпроса как е възможно, започваме да се връщаме по-отстранено към събитията в САЩ от 11 септември, защото трагичното събитие е уникален тест за поведение в екстремални събития.
В първите часове светът знаеше за катастрофата това, което предава CNN - една частна търговска телевизия. С напредване на времето се включиха много други медии, проработиха неформалните канали, тепърва ще се оценява значението на Интернет. Реагираха и българските телевизии - по-рано като Канал 3 или по-късно като БТВ, само чрез превод на български или с включване на чужди кореспонденти, реакции или разкази на българи от мястото на събитието. Но думата е за друго: какво всъщност видя светът чрез камерите на CNN? Какви правила ръководеха отразяването и има ли урок за всички, които се занимават с телевизия?
Допускам, че като всяка голяма американска медия и СNN има стотици страници, описващи подробно политиката на телевизията във всички ситуации, които могат да дойдат на ума на авторите на подобни правила. Каквото и да е записано в политиката, видя се, че СNN действа така, както правителството би желало да изглежда отразяването на събитията. Не казвам, че това е лошо или добро, просто отново констатирам факта, че дори чрез репортажните предавания могат да се конструират събития, които след това вярваме, че сме проследили със собствените си очи. Анализът на посланията на CNN по време на септемврийската трагедия предстои, но може да се направи един пръв прочит на поведението на новинарската телевизия в светлината на европейската категоризация на електронните медии (търговски - обществени).
Преди всичко, за милиони хора програмата помагаше да се намери отговор на въпроса какво става. Не е атомна бомба, не е земетресение, не е война. Оттук става възможно вземане на лично решение как да се действа, по възможност рационално и хладнокръвно. Помним, че камерите на СNN бяха отдалечени от сградите на Световния търговски център и часове наред виждахме общи планове на Манхатън и взривовете. С подобни обекти телевизиите отразиха преди време взрива при излитането на американски космически кораб със седем астронавти на борда. Информацията беше сведена до хроника на събитията и статистически данни за обектите. Почти веднага се появиха компютърни модели на ударите. В този ден CNN не показа хора по улиците или потоци от коли, изнасящи се панически. Никакви жертви, никаква кръв. "Хората запазват спокойствие и се изнасят организирано и без паника", казва водещият. И по-късно: "В Ню Йорк, където престъпление се извършва на всеки три секунди, вече двадесет часа полицията няма данни за престъпление." Наистина СNN се справи със задачата да информира за терористичните актове безстрастно, доколкото това е възможно, и да служи като доказателство за нормалност и стабилност в съвършено ненормалната ситуация.
Второ: телевизията е в помощ на гражданите. СNN с течение на времето започва да включва сервизна информация - телефони, на които може да се провери за близки, пунктове за кръводаряване и др. Но това беше после. В началото нямаше нищо такова. Толкова невероятно и неочаквано за всички беше случващото се, че нито институциите, нито CNN смееха да инструктират, да съветват, да поемат отговорност за поведението на хората в Ню Йорк или във Вашингтон, или другаде. Президентът Буш даде едно указание на американците: да се помолят за загиналите и близките им, а Лора Буш напомни на родителите да уверят децата си, че са защитени и обичани. Сдържаността на CNN вероятно има връзка и с разпространената практика в САЩ да се търси обезщетение от когото и да е за каквото и да е (от Макдоналдс, защото на чашата за кафе няма предупреждение, че е горещо; от Филип Морис, че произвежда цигари, с които уврежда здравето; от агенцията за недвижими имоти, че не е предупредила купувача за наличие на болница в същия квартал, а значи и шум от сирените на колите за спешна помощ) - така че медиите са винаги потенциални ответници по дела за причинени морални вреди, толкова по-сложно е при обществени трагедии като тази. В чисто информационните си функции СNN използваше активно Интернет. Стана ясно, че в деня на агресията cnn.com има рекорд от 9 милиона заявки на час при нормален трафик от 11-милионен трафик дневно.
Трето: СNN с всеки миг от 24-часовата си програма след събитието работи за една-единствена кауза - американския патриотизъм. Америка има ресурс да се справи с бедата, правителството има ресурс и съзнание за отговорността си, американците имат съзнание за отговорността си и полагат доброволен труд за възстановяването на страната си. Президентът с американско флагче прегръща пожарникар и благодари за героизма, множеството отговаря: "Ю-ес-ей! Ю-ес-ей!" Помним, CNN е отразявала обществени вълнения или природни бедствия в много страни по света: пуча в Москва, земетресенията в Турция или Китай, потоците от бежанци, Чечня, Македония, даже и България: с беднотията, с гладуващите, с проблемите. Кръв, плачещи деца, страдания. При отразяването на собствената трагедия няма такива планове - няма картина от пътищата, няма картина от летищата - затвореното небе обрича стотици хиляди хора на пълна неизвестност там, където ги е заварил черният вторник. Близки разказват за хора в нервен срив, които изхвърлят покъщнина от прозорците или отказват да отидат на работа. Поради многобройни сигнали за атентати практически непрекъснато служителите от ключовите ведомства се извеждат извън сградите им, а някои са евакуирани. СNN практически не отрази тази Америка. По СNN бебетата в Америка не плачат, Америка е горда в страданието и благородна в мъката. Неуместни са каквито и да е обвинения, даже съмнения, че отбраната се е оказала неподготвена или че демократите биха реагирали с по-адекватна организация на спасителните работи. Няма място за опозиция. Или поне не сега, или не все още.
Четвърто: реакцията трябва да бъде организирана и овладяна. Всеки ден от програмата на CNN има свой знак - търсим изчезналите, преследваме извършителите, спомняме си за мъртвите, идентифицираме виновните, готвим справедливо наказание за тях. Дневният ред на правителството е дневен ред на CNN, на американците и на света. В еднополюсния свят нещата са ясни, CNN само ги оповестява, като ни прави очевидци на хрониката на публичните изяви на държавните мъже, подкрепяни от елита на американската цивилизация. "Ще намерим терористите и ще ги извадим от дупките им", казва Буш. "Отговорът ще прилича на война", допълва Пауъл. "Незабавно", настоява Мадона. Междувременно се подготвя възобновяване на полетите над САЩ, борсите се съвземат за отваряне след безпрецедентното за цялата история на САЩ прекъсване на работата, а местните власти водят борба със спекулативно повишените цени на най-търсената стока през тези дни - американския флаг. CNN ни внушава, че правителството има план и действа по него, а от гражданите се изисква търпение, гражданско съзнание, дисциплина.
Пето: не се излъчва информация, която би могла да засегне предвидените в конституцията права и свободи на гражданите или да навреди на националната сигурност. В страната на победилата демокрация зачитането на човешките права има своите специфични проявления във време на криза, например не се оповестяват имената на пътниците от самолетите-бомби, по молба на техни близки. По никакъв начин в програмата на СNN не се обсъждат възможни рискове, уязвими точки или аспекти на сигурността, както и хипотетични бъдещи терористични актове и не се съобщават конкретни мерки, които правителството има намерение да предприеме. Не се следят от опасна близост и действията на разузнаването, не се споменават имена на свидетели и конкретни процесуални действия, които могат да затруднят работата на разследващите органи. Само за сравнение, българските медии вече развиха теории за бъдещи бактериологични войни, нападения на АЕЦ и т. н.
През тези дни частната търговска СNN работи като типична правителствена телевизия. В нейната програма американците и светът виждат само определени аспекти на терористичните актове и животът на страната след тях. CNN определено решава и задачи в публичен интерес, но без да притежава присъщите на обществената телевизия плурализъм, обективност, пълнота на информацията. А търговските измерения на днешния огромен интерес към СNN ще са видими съвсем скоро.

...и у нас

По стечение на обстоятелствата на 11 септември следобед по време на удара срещу САЩ парламентарната група на НДСВ гледа законопроекта за изменение на Закона за радиото и телевизията. Според пресата от залата народните представители се преместват в кулоарите, за да следят програмата на СNN. Така под впечатлението на мощта на CNN се обсъжда бъдещето на българските електронни медии.
В мотивите към законопроекта се заявява, че поправките се налагат в обществен интерес, но опозицията отляво и отдясно разчита поправките като недвусмислена заявка за овладяване на медиите. Парламентарното мнозинство бърза. Предстоят президентски избори. Националната телевизия е необходима на властта: в новите демокрации все още се смята за важно към политическите инструменти да се прибави властта на бившите държавни медии. Каква е истинската цел: обществени или проправителствени медии? Да съдим от предложените промени. Обществена телевизия, съгласно с рамковите принципи на Европейския съюз за радиоразпръскване, предполага:
• управление под обществен контрол;
• финансиране, освободено от връзката с държавния бюджет;
• програма за всички категории граждани.
Промените не засягат програмни и финансови въпроси, а само управлението: медийния регулатор и ръководствата на националните медии. Общественият интерес би предполагал да се въведе по-разширен обществен контрол върху националните медии, отколкото сега предвидения в закона. Политическият мотив, обратно, би адресирал контрола у политическата сила, притежаваща парламентарно мнозинство, съответно излъчила и правителство. Тъкмо това Европа оценява като недемократично и недопустимо съгласно Препоръката на Съвета на Европа за независимостта на медиините регулатори от декември 2000 г., и тъкмо това се съдържа в законопроекта:
Първо, законовият мандат на членовете на регулатора се прекратява предсрочно от новото управляващо мнозинство. Променят се изискванията за член на регулатора, като всички, които нямат пет години трудов стаж в радио или телевизия или стаж като хабилитиран преподавател в медиите и далекосъобщенията, са лишени от възможността да бъдат избрани или назначени в регулатора. По действащия закон възможността е предвидена за наистина широк кръг представители на обществеността с професионален опит в областта на радио- и телевизионната дейност, културата, журналистиката, аудиовизията, телекомуникациите, правото или икономиката. Това е масовата практика в националните законодателства на страните от Европейския съюз. Няма общностно законодателство или препоръка на Съвета на Европа, предвиждащо регулаторът да се състои само от действащи журналисти (отделен въпрос е всякакъв стаж ли е релевантен, например асансьорен техник в БНТ?), няма и такива национални законодателства. Незащитима е забраната за юристи в регулатор, който прилага нормативни актове, лицензира и се занимава с мониторинг и санкции. По аналогичен начин се променят изискванията за генерален директор на БНТ и БНР, като няма конкретна аргументация за въведените изисквания, но затова пък двете действащи фигури със сигурност ще трябва да бъдат заменени, защото не отговарят на изискванията.
Горните факти показват, че наистина първата задача на промените е да бъдат предсрочно освободени заварените членове на регулатора и генералните директори на националните медии, тъй като по действащия закон мандатите им съзнателно са предвидени така, че да не съвпадат с мандатите на определящите ги органи. Уви, в България мандатността по закон не пази никого: за да си отиде човекът с мандат, просто първо си отива старата законова норма. Освободените места ще се заемат от журналисти и бивши журналисти, но не и юристи, не и икономисти, не и писатели, сценаристи и режисьори от киното. Най-авторитетните бивши членове на съвета, покойните проф. Милчо Костов (юрист) и проф. Тончо Жечев (писател, литературовед), не биха могли да покрият "повишените изисквания", които спокойно се покриват от музикантите в радиооркестъра. Отваря се и вратата за лобистки комбинации в полза на електронните медии, които са били досегашна месторабота на членовете на съвета, а правни пречки срещу лобизма още не са създадени.
Второ, доколкото мнозинството иска персоналните промени веднага, с оглед идващите избори, а не променя квотния принцип, налага се бъдещият медиен съвет да включи четирима членове, определени от сега действащия президент. За да се елиминира тяхното значение и да се съсредоточи вземането на решения у парламентарната квота, в законопроекта се предвижда заличаване на разпоредбите в сега действащия закон относно вземане на решение с квалифицирани мнозинства. Така позицията на президентските хора в регулатора губи всякакво правно значение. Друго смислено обяснение заличаването на квалифицираните мнозинства няма.
Трето, въвежда се отзоваване на членовете на медийния съвет от органа, който ги е избрал или назначил. Законът се дописва с винаги приложимото основание за отзоваване "действия срещу престижа на съвета". Отзоваването е механизъм за поставяне на члена на съвета в политическа зависимост, поради което в сега действащия закон такава възможност няма. Конституционният съд потвърди тъкмо в този смисъл липсата на отзоваване в действащия закон.
Не изглежда горните три поправки да са в обществен интерес, т. е. да разширяват базата на обществения контрол върху медиите. Впрочем, ако имаше реална воля за преход към обществени медии, промените пред всичко щяха да засегнат неработещия механизъм за обществено финансиране. Остава да изчакаме окончателната редакция на изменителния закон с надеждата, че ще бъдат зачетени обществените реакции.

Вместо извод

Практиката на CNN показва, че независимо от формата на управление и собственост медиите могат да изпълняват важни обществени функции, по начало или във важни за функционирането на обществото ситуации. В България също вече наред с националните медии има и търговски медии, които изпълняват обществени ангажименти. Има конкурентен медиен пазар и всяка елементарна проправителствена пропаганда просто пренасочва аудиторията на националните медии към частните търговски медии. Крайно време е политиците да се откажат да превземат крепостта БНТ за решаване на партийни задачи. В информационното общество, когато общественото мнение се формира по много по-сложен начин, политическият контрол върху медиите е вече не само противоконституционен, но старомоден и неефективен.