ЧЛЕНСТВОТО В ЕС
ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

проф. Венелин Цачевски

Без съмнение преговорите за членство на България в Европейския съюз (ЕС), чието начало официално бе сложено на 15 февруари 2000 г., ознаменуваха нова фаза в процеса на интегриране на нашата страна в европейските структури. Известно е, че това е приоритетна цел на българската външна политика след започването на демократичните промени в България в края на 80-те години. В съвременните условия акцентът в реализирането на тази цел е поставен върху успешното и максимално бързото завършване на преговорите. Независимо колко дълго преговорите ще продължат, международното отношение към България вече е като към преговаряща, а не кандидатстваща за членство в ЕС държава. За България се откриват благоприятни възможности както за разширяване на сътрудничеството с Евросъюза, така и за подпомагане на усилията є в подготовката за пълноправно членство. Тя ще получи разширен достъп до предприсъединителните и други фондове и програми на ЕС. След 2000 г. по линия на програмите ФАР, ИСПА и САПАРД България ще получава по 250-300 млн. евро годишно за реализиране на различни проекти. По време на посещението си в началото на годината в София председателят на Европейската комисия Р. Проди декларира, че общата помощ на ЕС за България до 2006 г. ще възлезе на 1,8 млрд. евро. Перспективата е по-нататъшно задълбочаване на взаимодействието на България с ЕС с произтичащата все по-висока степен на ангажиране в процеса на европейска интеграция и създаването на по-благоприятни условия за повишаване на българската роля в международните отношения.
Стремежът на България е максимално бързо завършване на преговорите за членство в ЕС. Първоначално бяха декларирани очаквания за приключване на преговорния процес до средата на десетилетието, който срок бързо бе оценен като прекалено оптимистичен. След започването на преговорите българското правителство посочи 2010 г. като крайна дата на присъединяването на България към ЕС. При благоприятни условия преговорите биха могли да приключат през 2006 г., което да открие пътя

за българско Членство в Евросъюза през 2007 г.

По-сдържани са обаче прогнозите в ЕС, където обикновено членството на България се свързва с началото на следващото десетилетие. Така например ръководителят на генерална дирекция "Разширяване" в Европейската комисия Е. Ландабуру посочи
2013 г. като вероятна дата за присъединяването на България към ЕС.
В момент, когато същинските преговори са в своето начало, всякакви прогнози за тяхното завършване са условни и дори преждевременни. Във всички случаи тяхната продължителност ще зависи от съчетаното въздействие на многобройни национални и международни, икономически и политически фактори и условия. Очевидно е, че решаващо значение за по-бързото присъединяване на България към Евросъюза ще има изпълнението на

икономическите критерии за Членство,

които бяха приети от Европейския съвет през 1993 г. в Копенхаген. Те се отнасят за всички преговарящи в момента дванадесет държави от Централна и Източна Европа. Голямо предизвикателство пред поредното разширяване на ЕС е, че фактически нито една от кандидатстващите за членство в ЕС бивши социалистически страни не е изпълнила необходимите за това икономически критерии и е малко вероятно, че това ще бъде постигнато в близко бъдеще.
На този фон България е в сравнително най-неблагоприятна позиция и трябва да измине най-дълъг път, за да изпълни критериите за членство. Показателно е например, че тя има най-нисък брутен вътрешен продукт на глава от населението в сравнение с всички останали преговарящи страни. Според ръководителя на мисията на Европейската комисия в София Ж. Вюненбюрже на България ще са є необходими минимум 30, а според други оценки повече от 50 години, за да достигне средното равнище по този показател в ЕС. Необходимо е да се има предвид, че поканата за започване на преговори бе главно политически мотивирана, но след започването на преговорите отношението на ЕС към България ще бъде в зависимост преди всичко от нейните икономически постижения. Това определя изключителната важност на усилията за преодоляване на стопанската стагнация, ускоряване на икономическите реформи и постигането на стабилен растеж, които да позволят максимално бързото намаляване на изоставането и формирането на ефективно функциониращо пазарно стопанство. Българското правителство счита, че това е изпълнима задача. За тази година то предвижда четирипроцентов реален ръст на икономиката, който при наличие на благоприятни външни условия би могъл да бъде дори превишен.
Независимо дали подобни прогнози ще се потвърдят, ролята на този фактор не трябва да се абсолютизира, тъй като дори при ускоряване на икономическото развитие България може да се надява на членство в желания срок само при условие, че

ЕС бъде готов да допусне компромис

към икономическите критерии за присъединяване на нови страни. В миналото под влияние на политически фактори в някои случаи (Гърция, Португалия, Испания) такава компромисност действително бе проявена. Има основания да се предполага, че ЕС ще постъпи по сходен начин и в преговорите за членство със страните от Централна и Източна Европа, включително България. Бъдещото разширяване на Евросъюза ще бъде по всяка вероятност в съответствие с променената концептуална основа на външнополитическата стратегия на ЕС, насочена към придаване на общоевропейски измерения на интеграционния процес. Реалностите в Европа обуславят еднопосочност на външнополитическите интереси на ЕС и оставащите засега извън него европейски страни, която е обективно обусловена от задълбочаващата се интернационализация и глобализация в международните отношения. Нереалистично е обаче да се очаква, че в името на политическите цели страните от ЕС ще бъдат готови на прекалено големи отстъпки в процеса на преговорите с България и другите кандидатстващи за членство страни. В Европейската комисия съществуват опасения, че в ЕС не са преодолени тенденциите против бързото му разширяване на изток, което изисква придържането към по-твърд подход в преговорите и неприемането на нови страни-членки, ако те не са изпълнили напълно всички необходими условия.
От друга страна, перспективата за членство на България в ЕС трябва да се оценява в контекста на реално проявяващия се

процес на диференциация в ЕС

резултат от нееднаквата степен на желано или възможно участие на отделните страни в различните насоки и сфери на интеграцията. Формулираните цели в Маастрихтския (1993 г.) и Амстердамския (1997 г.) договор за изграждане на икономически и валутен съюз и провеждане на обща политика във външните отношения и сигурността допринесоха за ускоряване на този процес. За България, както и за практически всички други преговарящи страни, бъдещото присъединяване неизбежно ще се съчетае с по-голям или по-малък преходен период в отделни сфери. Българското правителство вече декларира, че започва преговори с ясното разбиране, че преходен период от 5-10 години ще бъде необходим за енергетиката и околната среда, но със сигурност той ще обхване и други области.
Преговорите за членство на България в ЕС имат не само икономически, но и политически аспект, към който по всичко изглежда ще се добавят последици в сферата на военната сигурност. Това е така, защото ЕС се развива като международна структура както за икономическо, така и за външнополитическо и военно взаимодействие. Военнополитическите фактори постепенно се превръщат в една от главните насоки на интеграцията. Това отговаря на декларираната в Маастрихтския и Амстердамския договор цел за формиране на обща външна и отбранителна политика. Председателят на Евопейската комисия направи наскоро многозначително изявление, че всяка атака или агресия срещу страна-членка на ЕС, ще бъде смятана за атака или агресия срещу целия ЕС. Това означава, че бъдещото участие на България в ЕС ще бъде свързано не само с по-големи възможности, но и с по-големи отговорности

в сферата на външната политика и сигурността

по начин, сходен с този, произтичащ от евентуално членство в НАТО. Известно е, че от 1995 г. България има статут на асоцииран партньор в Западноевропейския съюз (ЗЕС), който играе водеща роля в политиката на военната сигурност на ЕС и се очаква да се обедини с Евросъюза до края на 2002 г. За разлика от икономиката, участието на България във военнополитическата интеграция в ЗЕС и ЕС не изисква изпълнението на особено трудни критерии. Това се потвърждава и от факта, че въпросите на общата външна и отбранителна политика бяха включени в първата група проблеми, с които започнаха преговорите за членство на България в ЕС.
По-различно е положението в другите неикономически сфери на преговорите. Значителни предизвикателства съществуват в приемането на законодателството на ЕС. В това отношение налице е определен прогрес и по оценка на правителството още
преди началото на преговорите България е хармонизирала над две трети от законодателството си с това на ЕС. Все пак предстои много да се направи. България трябва да приеме още около 800 законопроекта, чийто брой вероятно ще се увеличи вследствие по-нататъшното развитие на интеграционния процес в ЕС. За улесняване постигането на тази цел в началото на март т. г. в Народното събрание бе създаден Съвет по европейските въпроси, чието функциониране е съобразено с изискването за максимално бързото приемане на необходимите закони за интегрирането на България в ЕС. Акцентът в тази област все повече ще бъде върху

успешното прилагане на еврозаконодателството

Преговорите за членство поставят също големи изисквания пред държавните и недържавните институции, които се преустройват и повишават взаимодействието помежду си в съответствие с критериите на ЕС. Те обусловиха също необходимостта от създаването на институционен механизъм за преговорите, съставен от Съвет по интеграция, Координационен комитет за преговори с Европейската комисия, главен преговарящ и специализирани дирекции в Министерския съвет и Министерството на външните работи. Важна роля в този процес е отредена и на Съвета по европейските въпроси в Народното събрание, който изпълнява законодателни и контролиращи функции.
Необходимо е да се има предвид, че процес на институционно преустройство се извършва и в самия ЕС, където от средата на февруари до края на годината специална между-
правителствена конференция трябва да вземе решение по въпросите за необходимите промени в начина на гласуване, правомощията и представителността на отделните страни в органите на Евросъюза. Подготвеността на ЕС да приеме нови членове е сред копенхагенските изисквания и в съвременните условия е един от решаващите фактори за практическото осъществяване на поредното разширяване на съюза. Преговорите за членство на България ще бъдат в зависимост от това кога страните от ЕС ще достигнат до задоволително решаване на този проблем, което се очаква да завърши до края на 2002 г., но поради сложността му може да бъде необходим и по-продължителен период.
Като израз на стремежа за ускоряване на преговорите българското правителство декларира желание да преговаря по

по-голЯм брой проблеми на Членството

отколкото бяха първоначално обявени от Европейската комисия. Решението на ЕС от 15 март бе преговорите с България да започнат по шест теми - наука и научни изследвания, образование и професионално обучение, малки и средни предприятия, външни отношения, външна политика и политика на сигурността, култура и аудиовизия. От своя страна България декларира готовност да започне преговори до средата на годината по общо 12, а до края на 2000 г. по още 5 от общо 31 тематични области, обхващащи целия комплекс на преговорите за членство в ЕС. Очевидни са намеренията на българското правителство за максимално бързо провеждане и завършване на преговорите, което, ако бъде осъществено, би могло да съкрати, а при най-благоприятни условия - да ликвидира изоставането на България от първата група страни от Централна и Източна Европа, които започнаха две години по-рано преговори за членство в ЕС. Това обаче е малко вероятно, тъй като би означавало едновременно присъединяване на по-голям брой страни, отколкото ЕС ще бъде реално готов да приеме в близко бъдеще.
При оценката на перспективите на членство на България в ЕС трябва да се има предвид, че, макар и водени на индивидуална основа, двустранните преговори са част от много по-широк процес на паралелни преговори между Евросъюза и редица други европейски страни. Закономерно е при това положение да се очаква взаимно влияние на срещани трудности или постигнат погрес на различните етапи и равнища на преговорите, както и възникването на специфични допълнителни проблеми в сравнение с досегашната история на разширяването на ЕС. За разлика от миналото сега съществуват по-сериозни предизвикателства, произтичащи главно от по-големия брой кандидатстващи страни и по-силно изразеното несъответствие в икономическата развитост между тях и ЕС. Начинът и особено резултатността на преговорите между ЕС и първата група страни от Централна и Източна Европа ще бъдат от

съществено значение за България

Във връзка с това е необходимо да се отчита обстоятелството, че стремежът на тази група страни да станат членки до 2002-2003 г. е практически невъзможно да се осъществи. По-вероятно е това да стане в средата на десетилетието, което бе посочено като възможна дата от еврокомисаря по разширяването Г. Ферхойген. Със сигурност това ще повлияе на срока за завършване на преговорите на България с ЕС.
Друга група проблеми, която ще окаже въздействие върху преговорите за членство на България в ЕС, е бъдещото развитие на международните отношения, особено в Югоизточна Европа, евентуалното разширяване на НАТО и др. Важен фактор е дали ще бъдат успешни усилията за постигане на стабилност и ефективно международно сътрудничество на Балканите, по-специално в рамките на Пакта за стабилност, чието реализиране зависи в най-голяма степен от ангажираността на ЕС. Ето защо българското правителство закономерно обвързва осъществяването на Пакта за стабилност с преговорите за членство на България в ЕС. Това е една от приоритетните насоки в националната външна политика след получаването на поканата за започване на преговори и от нея зависи доколко българите реално ще почувстват положителните последици от задълбочаващите се интеграционни отношения на България с ЕС.
Така че перспективата за българско членство в Евросъюза ще зависи не само от собствените усилия на страната, но и от влиянието на редица външни фактори, за които не е сигурно, че ще действат единствено в благоприятна за България посока. При всички случаи в процеса на преговорите България ще се изправи пред предизвикателства, свързани

с отстояването на националните интереси

Това ще бъде трудно поради обективно съществуващата неравностойност на България към държавите от ЕС. Основният проблем пред българската външна политика е България да договори условия за членство, при които процесът на адаптиране, особено на икономиката, към изискванията на ЕС да не е в противоречие с важни национални интереси и да не постави нашата страна в по-неблагоприятно положение в сравнение с другите преговарящи държави. Това не е лека задача и преговорите за закриването на четирите реактора на АЕЦ "Козлодуй" показаха колко болезнени могат да бъдат постиганите компромиси. Те обаче ще бъдат неизбежни и в бъдеще, като трябва да се оценяват в контекста на реалните положителни последици за България от участието в ЕС, което е най-перспективната алтернатива за гарантиране на стратегическите национални интереси.

Авторът е професор по политически науки в НБУ, старши научен сътрудник в Института за изследване на сигурността и международните отношения.