Никога не съм имала противоречия
с Човека
Франсоа Митеран

Даниел Митеран бе в България по повод премиерата на българския превод на книгата є "Напълно свободно". В нея тя се опитва "да събере на едно място различните си женски орисии: на непокорна романтичка от времето на Съпротивата и войната, до съпруга, която лековерно се оставя да бъде въвлечена в живота на един политик". През май 1981 г. Франсоа Митеран става президент на Франция, а Даниел Митеран - първа дама. Към края на първия мандат на съпруга си Даниел Митеран създава фондацията "Франс Либерте", придобила международна известност с хуманистичните каузи, които подкрепя и за които работи активно и днес.

Радиона Никова

"Ако бях картина, коя щеше да е тя?
Не ви ли е идвало да отговорите: мозаечна картина или по-скоро едно от тези малки зрънца, които съставляват цялото. Само едно да липсва и пейзажът би бил различен. Това ми дава основание да кажа - защото чувствам необходимост да го направя - че ние съставляваме жива верига, в която всеки заема своето място и не сме взаимно зависими. Да знаеш, че си малкото зрънце, без което картината не би била същата, това придава смисъл на живота, поне на моя..."
- Смятате ли, че сте била привилегирована от съдбата през всички тези години, докато сте била първа дама?
- Сега съм по-близо до края на моя живот, отколкото до неговото начало, но вярвам, че няма нищо, за което да съжалявам. Времето, в което бях първа дама на Франция, това беше етап в живота ми, който бе изпълнен със съдържание и няма за какво да съжалявам.
- Срещали сте се с известни личности - Фидел Кастро, Михаил и Раиса Горбачови, Барбара и Джордж Буш, Нелсън Мандела, Далай Лама и т. н. Кои бяха хората и събитията, които белязаха вашия живот?
- Наистина, срещнах много известни личности, имах възможността да разговарям с тях, това е вярно. Имах възможността да изразя личното си мнение и своите убеждения пред тях - така е. Опитах се да използвам по най-полезен начин тези ситуации, за да дам гласност на неща, за които не се говореше и които не се чуваха. Мисля, че направих максимално възможното, на което съм способна.
- В книгата си "Напълно свободно" вие говорите и за влиянието на хората от вашето семейство и специално вашата майка...
- Да, това беше една подкрепа, която ми остави и много свобода на действие. Майка ми знаеше много за мен. Тя беше една забележителна жена, която ме учеше на много неща, която ми даде смисъла на истинските ценности и живота и се надявам, че аз бях добра ученичка.
"Когато двама души са така дълбоко привързани един към друг и желаят от дъното на душата си да останат заедно, мимолетните любовни истории не изглеждат неприемливи...
Появата на Мазарин не беше нито откритие, нито драма за мен: аз я понесох... Връзките, изтъкани от всички наши споделени моменти на щастие, на болезнени страдания, на преживени терзания, страхове и възторзи, на спечелени и изгубени битки, ни препращат към едно бъдеще, което обещава да е още по-наситено с любов и привързаност. Приятелството, нежността, съпричастието, плановете, амбицията и надеждите са достатъчни основания за начеването на дълъг съвместен живот. Ние съграждаме заедно нашия дом и този на вече порасналите ни деца и бъдещите внуци."
- Какво ви мотивира за създаването на фондация "Франс Либерте"?
- През всички години, преди Франсоа да стане президент, активно работех в неправителствените организации. След като той прие президентството, не можех да се впиша в една организация, върху която нямам контрол - защото исках да съм отговорна за моите действия. Поради това аз създадох свои собствени организации, които после обединих в една структура и я нарекох фондация "Франс Либерте".
- Не се ли страхувахте, че с вашата дейност във фондацията засягате чувствителни въпроси на международната политика?
- Разбира се, но всеки е свободен да мисли според разбиранията си. Аз винаги съм имала свободата на изразяване и ми се струва, че съм я използвала изцяло според убежденията си.
"Следвах ли на големите съдбоносни кръстопътища пътя на своите въжделения или се оставих да бъда водена?
Каква ли щях да бъда, ако не бях избрала Франсоа?"
- Успяхте ли да следвате вашите желания и убеждения или се подчинихте на изискванията, свързани със статута ви на първа дама? Имаше ли противоречие между дейността ви във фондацията и изискванията към вас като първа дама?
- Франсоа бе един много открит човек, достъпен за всички, вслушващ се в мненията на другите. Никога не съм имала противоречия с човека Франсоа Митеран. Понякога, дори често, не приемах политиката на президента, но с човека Митеран - винаги бях съгласна. Дори когато си на върха във властта, уви, нямаш власт - властта е другаде.
- Могат ли да се тълкуват вашите действия във фондацията като начин за "съперничество" спрямо дейността, която бе "обсебила" вашия съпруг?
- Нямаше никакво съперничество, защото аз никога не съм имала мандат и никога не съм искала да влизам в конвенционалната политика. Организация като моята очевидно има политически елементи. Политиката означава да се организира обществото и затова нашата фондация има амбицията да бъде като "сигнал за тревога", когато една политика не отговаря на стремежите на хората.
"Алтернативата? Тя е в ход: това ще е свят, в който природните богатства и изкопаеми няма да се конфискуват от шепа хора, а ще се разпределят справедливо, в който парите ще бъдат в служба на хората, а не хората - техни роби, но това е далечна цел, признавам.
"Даниел! Слез за земята."
Виждам, че още ме възприемаше като утопистка и бунтовничка. И все пак тази идея за бъдещето си прокарва път..."
- Кои са основните проекти, по които работите днес във "Франс Либерте"?
- Нашата главна грижа днес е водата. Водата, която трябва да бъде право на човека, достъпът до вода. В този смисъл ние бием тревога. Тъй като ангажираните с този проблем сме много, можем да аргументираме нашата тревога за човечеството. Тревога за водата, която след около двайсет години може да се окаже замърсена в целия свят. Ние бием тревога за цялото човечество, а не само в полза на бедните срещу тези, които имат достъп до питейна вода, ставаща все по-малко годна за пиене. След като знаем, че водата в Париж трябва, образно казано, да бъде "изпрана" шест пъти, преди да стигне до чешмата ни - това наистина е повод за безпокойство.
- Какво трябва да направи гражданското общество, за да се противопостави на заплахите на глобализацията? Често споменавате протестите на неправителствени организации по време на преговорите в Сиатъл на Международната търговска организация?
- Бях в Сиатъл, давам си сметка, че гласът на хората започва да се чува, за да изрази тяхното недоволство от обществото, което е ръководено от стремежа да се правят пари. Трябва да се каже по един ясен начин, че е необходимо в политиката на нашите ръководители да има повече хуманизъм.
- Известен е европейският паспорт срещу расизма, който е осъществена идея на "Франс Либерте"...
- Това е една инициатива, която се роди през 1993 г., когато действаше т. нар. закон "Паскуа" във Франция. Той лишаваше Франция от образа на страна-убежище за всеки, който търси такова. Решихме да реагираме по някакъв начин и първото нещо, което ни дойде наум, е да заявим, че във Франция расизмът е престъпление по силата на закона. Припомнихме текста на закона, според който това е така и оформихме една малка книжка. Така се появи френският паспорт против расизма. После този паспорт стана европейски. Неговата полезност беше призната и от други страни в Европа.
- Има ли ограничения за толерантността?
- Толерантността няма ограничения. Не е същото като свободата. Ограничението е само в онова, което є се противопоставя.
"- Как ще озаглавиш книгата си? - пита ме той.
- Напълно свободно.
Къде свършва свободата? Къде започва свободата? Кога нечия свобода се превръща в заплаха за другите?
Франсоа Митеран задава тези въпроси на самия себе си, на всички нас в семейството. Това е тема, върху която всекидневно размишляваме във фондацията."
- Къде вие поставяте границите на свободата?
- Съзнанието, съвестта. Това означава, че когато се срещаме един с друг, нашата свобода поставя под заплаха свободата на другите, гражданския мир. Това означава, че трябва да осмислим и да управляваме добре своята свобода.
- Не за пръв път сте в нашата страна - вашите впечатления сега и спомените от първото ви посещение?
- Аз посещавам България при много различни обстоятелства. За пръв път - бях тук, когато се проведе срещата, за която всички си спомнят - с българските дисиденти. Срещам се повече с известни личности, отколкото с обикновени хора. Но вече има някои проекти, върху които работим съвместно - помагаме на един дом за деца с увреждания в Каварна. Има млади хора, които проявиха интерес към фондация "Франс Либерте".
Когато бях тук през 1989 година с Франсоа, интересът не бе свързан с мен. Франсоа бе човекът, който проправяше определен път, аз бях само наблюдател, свидетел. Виждах как се развиват нещата. Още тогава се предусещаше развитието от тоталитаризъм към демокрация. Но подобно на вас можех само да слушам и да изграждам свое мнение върху надеждата, която тази среща можеше да породи. Пазя спомен от срещата със студентите, които се чувстваха свободни духом и въпросите, които поставяха на Франсоа Митеран - всичко това свидетелстваше за една решимост да се живее поновому. Днес забелязвам това навсякъде по света - не само сред младите, но и при тези, които са маргинализирани, онези, които нямат достъп до богатствата на този свят, но които ползват богатствата на собствената си личност, за да изразят своите стремежи