АУДИОВИЗИЯ: ЕВРОПЕЙСКИЯТ ИЗБОР

Доц. Нели Огнянова

ГЛЕДАТЕ ЛИ ТЕЛЕВИЗИЯ?

Средният европеец гледа телевизия три часа дневно. Американецът гледа 2500 часа годишно, или цели седем часа дневно. Европейските ученици гледат телевизия приблизително толкова часа, колкото са в училище. А американското дете отделя 18 000 часа за телевизия, 11 000 часа за учене и 3000 часа за църква от началото до края на средното си образование. Няма съмнение, днес телевизията е основният информационен източник за много хора. Тя е социализиращ фактор: образова и възпитава, формира възгледите и вкуса на цели поколения.
Въпреки че демонстрира критичност и подчертано пренебрежение ("имам телевизор, но не гледам телевизия") , всъщност българинът гледа телевизия даже повече от средния европеец. Десетки години държавната телевизия беше единствена и без конкуренция. Политическите промени и революцията в информационните технологии решително сложиха край на монопола в електронните медии. Пазарът на електронните медии се либерализира. Появиха се стотици оператори със собствени програми или по-често препредаващи чужди програми. Амбициозно и в сериозна конкуренция, затруднени от сравнително малкия рекламен пазар, българските телевизии търсят своята идентичност.

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ИЗБОР

на България беше ясно заявен. В процеса на преговори за присъединяване към Европейския съюз се обсъжда политиката, законодателството и реалното състояние на всяка от областите, за които се преговаря. По време на този процес се извършва и подготовка за достигане на стандартите в съответните области. В областта "Култура и аудиовизия" преговорите на България с ЕС започнаха. Извършен беше преглед на съответствието на законодателството с общностното законодателство. След установяване на висока степен на съответствие, беше взето решение за допускане на България в програмите за подпомагане на аудиовизуалното производство и обучение МЕДИЯ II и МЕДИЯ +. В процес на активен диалог със съответните институции, организации и творци от другите европейски страни България следва да се превърне в интегрирана част от европейското аудиовизуално пространство.
Европейската аудиовизуална политика се формира на различни равнища с усилията на различни национални и наднационални институции и организации.

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПА

има важен принос за развитието на европейското културно сътрудничество, особено в областите “Oбразование и обучение”, “Аудиовизия”, “Опазване нa културното наследство”, “Защита на правата на човека”.
Европейската културна конвенция (1954) предвижда страните да предприемат адекватни мерки за защита и насърчаване на развитието на националния принос към общото европейско културно наследство. На основата на Европейската културна конвенция сътрудничеството в аудиовизията е насочено към насърчаване на производството и обмена на европейска продукция, при зачитане на културното многообразие, език и традиции.
Конвенцията за трансгранична телевизия (1989) е отговор на Съвета на Европа на необходимостта от унифициране на националните правни инструменти поради развитието на комуникационните технологии. Това наистина е реална стъпка към интегриране на европейското аудиовизуално пространство, тъй като с ратифициране и влизане в сила на конвенцията, страните възприемат нейните решения относно следните елементи на програмата:
• Основни програмни принципи - забрана на насилието, порнографията, защита на малолетните и непълнолетните;
• Не по-малко от 50 на сто от времетраенето да бъде за европейска продукция;
• Ограничения за рекламата по съдържание, по времетраене, по възможности за разполагане спрямо основното програмно съдържание и др.
Конвенцията за кинематографичните копродукции (1992) формулира целите и средствата за насърчаване на европейското културно сътрудничество в областта на кинопроизводството. Впрочем още през 1988 г. се създава "Евроимаж" като европейски фонд за подкрепа на европейските копродукции и разпространение на европейска кинопродукция.
България участва активно в специализираните органи на Съвета на Европа, предвидени в конвенциите.

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ

също е унифицирал правната уредба на телевизията в страните-членки чрез директивата “Телевизия без граници”, която има директно действие на територията на тези страни. Според данни на Европейската комисия това е най-големият аудиовизуален пазар в света (телевизия, кинопроизводство, мултимедии), който обаче дългосрочно се отличава с търговски дефицит (6 милиарда долара за 1998). В аудиовизуалната индустрия в Европа са заети 1,8 млн. души (срещу 2,6 млн. в САЩ).
Европа е обект на силната експанзия на американската аудиовизуална продукция и целите на Европейския съюз в това отношение са недвусмислено заявени: да се насърчава европейската продукция, да се подкрепят мерките за продажба и разпространение на европейски произведения, да се гарантира мястото на европейските произведения в програмите на всички телевизии, действащи на територията на държавите-членки.
Страните - кандидатки за присъединяване към Европейския съюз, включително България, хармонизират законодателствата си с общностното законодателство и по този начин се приобщават към общата европейска зона, в която действат защитни мерки по отношение на европейските аудиовизуални произведения.
Актовете на Съвета на Европа и Европейския съюз се изменят и развиват, отразявайки съответно развитието на информационните технологии и темповете на институционалното сътрудничество. Ревизията на директивата “Телевизия без граници” и приемането на протокол към конвенцията за трансгранична телевизия, отворен в момента за присъединяване, преодоляват различията в двете правни рамки, с което практически разширяват действието на общностното законодателство и по отношение на другите държави - страни по конвенцията.

БЪЛГАРИЯ

има опит от участието на свои експерти в специализираните органи на Съвета на Европа, който е много полезен сега за процеса на присъединяването към Европейския съюз. Аудиовизуалното законодателство съответства на общностното законодателство, създадени са регулаторните органи в областта на програмата (НСРТ) и на разпространението (ДКД). Изискванията на закона се конкретизират и детайлизират в издаваните лицензионни актове. Организирани са системи за мониторинг върху функционирането на електронните медии.
На пазара вече работят както обществени, така и търговски оператори. Всъщност едва сега българската аудитория се сблъсква реално с феномена “комерсиализация на телевизията”. Търговските оператори са типични представители на аудиовизията като бизнес. Програмите им се финансират от реклама, поради което законът допуска по-голяма продължителност за рекламата (12 мин. на час). Голяма част от предаванията имат развлекателен характер (музика, спорт, сериали) и са насочени към масовата публика. Възлово значение има рейтингът на всяко отделно предаване, защото той определя съдбата на предаването - както дали това предаване ще остане в програмата, така и цената на рекламното време за това предаване, съответно приходите от него. Търговските оператори ще имат своята аудитория, но не следва да имаме свръхочаквания към обществените ангажименти в техните програми.
И в Съвета на Европа, и в Европейския съюз се обмислят специални мерки за защита на обществените телевизии. Те продължават да изпълняват образователни, информационни, научни и културни функции и в новото време, но финансирането им остава сериозен проблем. В България БНТ запазва ролята си на национален обществен оператор, но с отварянето на пазара и журналистите, и зрителите, имат избор - и това е основното постижение за последните години в областта на медиите.

ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ

към всички телевизионни оператори, без оглед вида им (търговски, обществен) или средата за разпространение (кабел, ефир, сателит) са подчинени на принципите за защита на европейската аудитория. По-важни изисквания, залегнали и в нашето ново законодателство, са:
1. Свобода на журналистическото слово, редакционна независимост, забрана на цензурата, свобода на препредаването на чужди програми. Препредаването може да се ограничава само ако има неколкократни и груби нарушения за определен период при спазване на специална процедура.
2. Не по-малко от 50 на сто от програмното време да бъде предназначено за европейски произведения. Когато това не е възможно да бъде постигнато към момента на лицензирането, в лиценза се включва график за достигането на преобладаващо европейско творчество.
3. Не по-малко от 10 на сто от програмното време да бъде предназначено за произведения на независими продуценти (т. нар. външни продукции - с цел подпомагане на аудиовизуалното производство. Външните продукции трябва да бъдат нови - произведени през последните пет години).
4. Търговското слово трябва ясно да бъде отделено от основното програмно съдържание. Рекламата, спонсорството и телевизионният пазар трябва да бъдат ясно обозначени. Времетраенето на рекламата и телевизионния пазар е ограничено, а спонсорът има право само на обявяване. Някои видове предавания (например новини) не могат да бъдат прекъсвани с реклама. Останалите предавания (филми, забавни предавания) се прекъсват по строго определен начин (45-минутно правило и 20-минутно правило). Не всички стоки могат да бъдат рекламирани - рекламата на цигари е забранена, а рекламата на други видове стоки (алкохол, лекарствени средства) е възможна, но има определени ограничения с оглед защитата на зрителите. Спонсорите не могат да влияят върху съдържанието на спонсорираното предаване.
5. Да бъде гарантиран достъпът на европейската аудитория до събития с важно обществено значение, предимно с културен и спортен характер - олимпийски игри, световни първенства и др. За целта страните приемат мерки срещу упражняването на изключителни телевизионни права по начин, който би лишил съществена част от аудиторията от достъп до отразяването на такива събития.
6. Да бъде гарантирано правото на отговор за всеки, който се е почувствал засегнат от изнесена в програмата информация за него и др.
Ако телевизията наистина иска да бъде с обществени ангажименти, тя трябва да предвиди и програмно време за новини и информационни предавания, образователни предавания, предавания, отразяващи проблемите на малцинствата, предавания за хора в неравностойно социално положение, култура.
По всеки от горните въпроси Европейската комисия осъществява непрекъснат мониторинг. Всяка от държавите-членки представя ежегодни доклади за постигнатите квоти европейска продукция и продукция на независими продуценти (обобщено и по отделни оператори), както и анализ на причините, ако резултатите са под изискванията. Така например в доклада за 1998 г. се посочва, че вече се наблюдават 367 оператора на държавите-членки в сравнение с 214 през 1996 г., 162 през 1994 г. и 124 през 1992 г. Отбелязва се, че европейската продукция варира между 50% и 80% за отделните страни (Испания 53,3%, Австрия 61,1%, Белгия 64%, Италия 68,2%, Германия 70%, Ирландия 81,7%), с изключение на Люксембург (100%) и Португалия (43%). Операторите, които не достигат нормата от 50%, често са дъщерни фирми на мощни медийни компании от страни извън ЕС.
България също започва свой собствен мониторинг, така че в най-скоро време всички телевизии следва по очевиден за зрителя начин да достигнат изискването за преобладаваща европейска продукция. Задължителният минимум за независими (външни) продукции ще даде тласък на аудиовизуалното производство. Кадровите изисквания в лицензите се очаква да доведат до постепенно приключване на дилетантския период в развитието на частните телевизии и видима професионализация на труда там. Техническите изисквания имат същата цел: повишаване на качеството на производството и разпространението на програми и преход към стандартите на дигиталната телевизия.