Ателие

ПРОНИКВАНЕ ЗАД ВИДИМОТО

Паулина ПЕЛОВА

"Има писатели, които цял живот пишат една и съща книга. Има певци, които цял живот пеят една и съща песен. Има художници, които цял живот рисуват една и съща картина. А има художници, певци и писатели, които винаги са различни. Не знам кое е по-добро за изкуството, но в едно друго нещо съм сигурен: хубаво е жената да е винаги различна, неочаквана, да изненадва. А изненадата е лявата ръка на таланта." Сетих се за тези думи на Стефан Цанев, защото последните две фрази могат да се кажат и за Мариана Маринова - тя е от художниците, които изненадват.

Едно от важните неща, научено още от професора й в Художествената академия - големия живописец Иван Кирков, е да вижда зад видимото. И независимо от различните посоки в творчеството й (там ще открием елементи на кубизма или вариант на фовизма, без конкретните обекти да губят предметните си характеристики като силует и форма) именно способността да прониква зад видимото е неизменна във всичките й картини. Непосредствената реалност е непрекъсната провокация за художничката, но трансформирана, деструктурирана и отново съградена, създава един нов живописен свят - нейния. В него съжителстват реалното и въображаемото, конкретното и ирационалното, делничното и поетичното. Конкретното - било хълмът Царевец, прозорецът или отразеният силует, запазва своята визуална характеристика. Но пречупено през авторския поглед изгражда сложно картинно пространство, разчленено от засичащи се под различен ъгъл планове. Така тя увлича и го отвежда отвъд видимото в онези духовни пластове, където откриваме съкровени като споделена тайна усещания и магията на искрено преживяното. Разчитайки нейния визуален код, ще проникнем в мистично-приказните пространства, наситени от въображение и фантазия. А според Хегел последните две са определение за интелигентност. Тя се проявява в осмислянето на разнообразни като организация композиции, чрез които неусетно ни води от "естетиката на външния свят към естетиката на вътрешния мир".

Един от основните пластични проблеми наред с движението и отражението е светлината. Но разбирана не повърхностно, а като същностен елемент, който гради формата. Според Жюл Дюпре "закономерността на светлината създава живописта. Това не се научава. За да се опознае, нужен е някакъв инстинкт, интуиция." Художничката притежава и едното, и другото. Светлината е втъкана и изгражда пластичните форми и едновременно с това се излъчва от тях, за да надмогне физическите измерения и се превърне в духовна вибрация.

Картините й са различни като внушение - от тишината в обезлюдените композиции до завихрената стихия на танцуващите фигури, от магнетичните пространства до поетиката на пейзажа, но във всички тях присъства чувството за артистична реалност, която е винаги нова, меняща се. И ако не просто гледаме, а успеем да видим картините на Мариана Маринова, ще се докоснем до духовни територии, където ще открием истини за себе си и нещата около нас, ще изживеем усещания, напомнящи получаването на подарък, който е надписан: "С онова чувство, отвъд думите."