Памет

ЕВРОПЕЕЦЪТ С БАЛКНСКО СЪРЦЕ

Бисера ЙОСИФОВА

До края на дните си Дечко Узунов не понечи да примири таланта си с олимпийското спокойствие на признанието, което го съпътстваше открай време. Той бе старец, вкопчен от младини в епикурейството, от което изтръгваше не само творческа жизненост, но и философските основания на своя "разумен стремеж към щастие", което в изкуството се нарича свобода. Този артистичен нрав го освободи от всякакви предразсъдъци и правила и той разпростираше живописта си до абстрактните селения на модерното мислене. През 83-та бе ходил в Копривщица за надпяванията и каза: "Като видях носиите на селянките, направих едни бележки. После взех един костюм и го обърнах хоризонтално. Загуби се човекът, а пък останаха цветовете." Фолклорът често задръства българското изкуство с етнографска обстоятелственост. Дечко Узунов обаче успя да се извиси над регионалните граници и приобщи националния смисъл към вселенските пространства на духа. Осъществи мечтата на артиста да превърне цвета в пространство, усещайки ритъма на багра и музикална вибрация, и го въплъти в живописна материя, в която образът се загубва в многогласната неравноделност на националния характер. Дечко Узунов просто бе европеец с балканско сърце. Така се стигна до неговите нефигуративни видения. Той бе обладан от ведрината на утринния час, когато петелът на Омар Хаям оповестява, че невъзвратимо настъпва поредният велик ден от земното ни битие. Вслушан в този глас, Дечко Узунов държеше буден духа си, за да се наслади на "разумния стремеж към щастието" да рисува отново. В тези утринни часове той рисува своите поредици от космически вихри, абстрактни видения, докосвания до непонятното, предзнаменования, за които казваше: "Туй, преходното, е много страшна работа. Де да можех отдалеч да видя какво съм направил... " Казваше го, знаейки, "че още не е направено това, дето трябва". Тогава той постигна образа на светлината. "Светлината ли? Тази светлина не мога да кажа как става. Тя, боята, изглежда мръсна на палитрата, а върху стената свети..." И днес Дечко Узунов озарява чрез картините си света ни със светлината на своето олимпийско неспокойствие.