Есе

ПРЕЗ XXI ВЕК КУЛТУРАТА ЩЕ ОПРЕДЕЛЯ НОВИЯ РЕД В ЕВРОПА И СВЕТА

Карлос ФУЕНТЕС

Карлос Фуентес (р.1928 г. в Мексико) е един от най-значимите латиноамерикански писатели. Автор е на романи, пиеси, критически студии и есета.

Столетие между две балкански войни

Разтворим ли историческите карти от началото на века, ще видим, че той е започнал с война на Балканите, с каквато и приключи. Интересно е, че преди няколко години говорихме за това столетие като за "триумф на демокрацията". А сега сме толкова объркани. Няма истински ориентири. Вярвам в ролята на договора за обединение на Европа. Това е пътят да избегнем противоречията, войните и всичко, което ни пречи да живеем нормално. Сега има Босна, Сърбия, Херцеговина, Косово, Албания, защото няма Маастрихт. Убеден съм, че културата ще бъде онази сила, която ще определя новия ред в света. Досега тя беше притеснена от студената война, разделила света на две половини по един доста елементарен начин.

Преди 500 години Западът тръгна по света да налага своите ценности, без да пита и иска разрешение от никого. А сега ние берем плодовете - останалият свят се е запътил на запад, без да пита. В Европа имаше, от една страна, национализъм, а от друга, там нахълтаха емигранти - хора от старите европейски колонии. По тази причина през XXI век в Европа ще се появят огромни проблеми. Ще може ли да се помири световното село с локалното село? Ще може ли да се помирят глобалната икономика с конкретните проблеми - културни, идеологически, етнически и т. н.? Как ще се разбират свръхразвитият Север със свръхслабия Юг?

Масираната емиграция от изток към запад, от юг към север ще бъде огромното изпитание на XXI век. Как ще трябва да приемем и да се отнасяме с хора, които не са като нас? Това е голям проблем. Как да се отнесеш към босненеца? Или към косовския албанец? Как да постъпиш с хаитянина. С мексиканския сезонен работник в Щатите? С гастарбайтера от Турция, дошъл в Германия? Не се ли изгражда днес нова Берлинска стена? Висок зид от стоманобетон, който ще спре свободното движение на хората, контактите, културния обмен, търговията? Ето някои страни започнаха да изграждат свои общи пазари, за да се изолират от други.

Въпреки всичко това бе най-добрият век. Октавио Пас твърди, че не бил успешен за Латинска Америка. Не съм съгласен. Първо: ние, хората, се опознахме по-добре. Вече сме една общност. Гражданското общество започна да руши централизма, наследен от колониалния свят. Изгражда се ново общество, което се организира отдолу нагоре, от периферията към центъра. В изкуствата се забелязва истински възход. Образованието и здравеопазването са достъпни за всички. Държавата функционира значително по-добре отпреди, непрекъснато се приемат по-съвършени нови закони, има гласност, има контрол, има обществено мнение.

Разбира се, икономическата криза все още е огромният проблем пред нас. Трябва да направим преоценка на досегашните икономически модели. За съжаление латиноамериканците не са толкова творци, колкото имитатори. Те вярват, че съществуват спасителни формули, но само в Европа и Щатите, които ще решат проблемите им с магическа пръчка. И това вече е традиция - да мислим, че някой друг ще ни помогне. Нашата независимост бе извоювана от хора, които копираха пряко Щатите, Франция и Великобритания, за да положат основите на демокрацията. Сега копираме моделите на Тачър и Рейгън. Един европейски капитализъм с коопериране, колективни трудови договори, социално обезпечаване и т. н. или японския модел, който засега функционира най-добре? Да се следва примерът на един Карлос Андрес Перес от Венецуела, който се опитваше да въведе капитализъм без социална база, би било голяма грешка. Докато Салинас Гортари добави един доста силен социален момент към своята политика на икономическа либерализация. Мисля, че колкото и тежки да са проблемите, мерките днес не бива да бъдат прекалено радикални.

Правните проблеми също са от голямо значение. Ако между нация и култура съществува идентичност, между нация и правосъдие няма. Културата, която правим от 500 години насам, ни обединява и сближава. Ние сме ибероамериканци, както ибероевропейци са испанците и португалците. Понякога си мисля, какво би станало тук, ако вместо испанците бяха дошли англичаните? Дали щяхме да имаме по-силни и по-демократични държави? Сигурно англичаните щяха да избият индианците, това, което испанците не направиха. Разбира се, имало е и кръв, и убийства, робство, принудителен труд, но не по-тежко от това, на което ние, днешните латиноамериканци, сме подложили днешните индианци. Всъщност конквистата не е преустановена, тя продължава, ние сме днешните конквистадори.

В Латиноамерика съществува и култура на метисите, без която не може да се разбере нашият континент, както и голямата роля, която той ще изиграе през настъпващия XXI в. Това е култура, основана върху културите на Африка и стара Америка - т. е. индианска Америка. Робството при нас беше премахнато преди Щатите и това също даде отражение върху цивилизацията ни. Не бива да забравяме, че ролята на културата е много по-голяма, отколкото мислят някои. Културата ще определи бъдещето на новия ред в Европа и света. Но демокрацията, към която се стремим, се изгражда с помощта на социалната справедливост, а у нас тя все още не е на ниво.