Интервю Европа

ВСЯКА СТРАНА ЩЕ СЕ ПРЕЦЕНЯВА СПОРЕД СОБСТВЕНОТО Й ДОСТОЙНСТВО

Интервю на Радиона НИКОВА с Жак ВЮНЕНБЮРЖЕ

- Господин Посланик, разкажете ни нещо повече за себе си...?

- Женен съм, имам малко дете, родено преди 5 месеца. За момента моето семейство все още не е в България. Интересувам се от живопис и зная, че имате творци от висока класа.

- Има ли неща, които все още ви изненадват в България?

- От две години съм в България и естествено има още неща, които ме изненадват. Надявам се и за вас да се отнася същото, защото иначе животът ще е скучен. Ако вашият въпрос се отнася до професионалната ми област, трябва да кажа, че поради характера на служебните ми задължения съм в привилегированата позиция на наблюдател с изключително широк периметър на наблюдение. Следователно има много неща за откриване. Без съмнение за 2 години не мога да открия всичко, което би трябвало да се следи.

Изненадите като цяло са приятни. България е страна, която се променя много бързо. Но мисля впрочем, че българите би трябвало да осъзнават това и да не губят "спомените" си за случващото се през тези 5, 10 години...

- А какво ви прави впечатление във всекидневния живот на българина?

- Има много хора, за които животът е труден. Нещата се променят не толкова бързо, колкото българите желаят. За съжаление необходимо е време, за да се почувстват измененията. Но от мястото, на което съм аз - мога да кажа, че промяната е бърза и не трябва да се губи усещане за времето.

- Господин Посланик, бихте ли ни запознали с ролята на Делегацията на ЕК в България и по-специално с вашата - като неин ръководител?

- Делегацията следи процеса на промени в България, адаптирането към европейските норми. Моята роля е на посредник. От една страна - представям на българското правителство нещата, които трябва да се направят, да се обсъдят приоритетите при трансформирането на страната. От друга страна - информирам институциите в Брюксел за напредъка, постигнат от България, за обстановката в страната. С други думи - това е своеобразен "интерфейс", т.е. посредничество за осъществяване на взаимодействие между българското правителство и институциите на Общността. И една по-конкретна роля - да следя за изпълнение на програмите на Общността (програма ФАР и др.)

- Какво е вашето участие в подготовката на периодичните доклади, които Европейската комисия подготвя за България?

- Ние подготвихме нашата част от доклада за България през юли т.г., изготвихме един документ според изискванията за формата на основния доклад. Но голяма част от информацията се намира в Брюксел, става дума за резултати от "скрининга", чиято цел е да направи преглед на цялото българско законодателство - съответства или не на европейското. Цялата тази информация се намира в Брюксел, ние тук не разполагаме с нея. Получаваме изводи и резюмета, но не и подробности. Сега в делегацията работим около четиридесет човека и не бихме могли да наблюдаваме всички области и да имаме специалисти във всички тях. Такива експертни възможности съществуват в Брюксел и окончателната преценка се направи там.

При изработването на тези доклади делегацията по-скоро дава становище относно положението тук, на място: например административния капацитет на правителството или политическото положение, защото в Брюксел може и да не са в течение на всички тези подробности.

- И все пак, г-н Посланик, каква е стратегията за бъдещето на Европа - единна и обединена или няколко Европи?

- Това е въпрос, който често възниква в европейските среди и не е свързан с разширяването. Той се поставя периодично поради това, че някои страни се развиват по-бързо от други, че някои държави биха желали да задълбочат сътрудничеството в отделни области на "достиженията на Общността", докато други по-скоро се колебаят. Този въпрос беше поставян нееднократно и отговорът винаги беше един и същ - една Европа, единна и обединена. Мисля, че до момента съумяхме да запазим този отговор.

- Но каква ще бъде стратегията, за да стане този отговор реалност?

- Трябва да продължим да работим в същия дух. Дори страните, които имат най-силни резерви, в крайна сметка се присъединиха към тази гледна точна. Някои държави членки (няма да цитирам, но сами ще се сетите кои са те) в последна сметка даже допринесоха за движението в тази посока по един позитивен начин.

- Тезата "Първо - институционалната и структурната реформа на Съюза, а след това - разширяването", не е ли твърде обезкуражаваща за страните кандидатки?

- Трябва да изясня, че тезата "Първо - реформата, след това разширяването" не означава, че между двете ще има цяло столетие. Те биха могли да се развиват паралелно, интервалът между тях може да е кратък. Това обаче, което трябва да е ясно, е, че в институционален план сме стигнали предела на управляемостта и допустимото. Дори сега с 15 държави членки функционираме все по-трудно, по-тежко. Например - с 11 официални езика всички документи на комисията, всички закони се превеждат на 11 езика. Ако с разширяването се прибавят още десетина езика, ще бъде невъзможно да се работи. И без друго имаме най-голямата преводаческа служба в света. И още нещо - по време на заседание на Съвета на министрите на 15 държави членки, ако в дневния ред е включен въпрос, по който има съгласие от всички страни, но ако всяка страна смята за важно изрично да подчертае (по вътрешнополитически причини например), да декларира съгласие - дори в тази ситуация процедурата на изказвания отнема около 45 минути. Това е изключително тежко и ето защо трябва да се пристъпи към институционалната реформа преди разширяването. Но не мисля, че това е фактор за блокиране на процеса, защото е в интерес и на страните кандидатки. Да се влезе в една Европа, която не функционира, не представлява особен интерес.

- Как бихте обяснили понятието европейска идентичност?

- Това също често се дискутира в европейските среди, но никога не сме стигали до окончателен отговор. В продължение на много години хората мислеха, че Европа се идентифицира с християнството, т.е. съществува обща религиозна основа. Но това е все по-малко вярно. В моята родна страна, Франция, има повече от 4 милиона мюсюлмани. Френските мюсюлмани в своята цялост са френски граждани. Идентификацията с религията обаче бе една грешка. Вярно е, че има обща културна идентичност, но тя е трудно да се дефинира поради исторически причини, има исторически граници. Мисля, че преди всичко Европа е тласкана напред от ценностти като свободата, демокрацията, социалната държава (което не е чист либерализъм). Мисля, че ако има обща идентичност, тя се дефинира чрез тези ценности.

- Като имате предвид факта, че ЕС прие стратегия на разширяване чрез "индивидуални писти" в противовес на виждането за степенуване на "вълните" и "групите", не е ли стъпка назад, когато се говори за интеграция на Югоизточна Европа като цяло?

- Не мисля, че стратегията на "индивидуалните писти" беше изоставена. Ние имаме съзнанието, че стабилността на Югоизточна Европа не може да се постигне без европейска перспектива. В този регион има страни кандидатки с ясен статут и други, които не са още кандидатки. Интерпретацията би трябвало да бъде в смисъл, че перспективата дори и далечна, е интегриране на региона в Европа, дори по отношение на страни, които не са кандидатки. Колкото до присъединяването, което се осъществява в момента - всяка страна е преценявана по собственото й достойнство. Това е линията, която следва комисията.

- Какви последици ще има кризата в Косово върху шансовете за приемане на страните кандидатки?

- Това не променя даденостите, параметрите на проблема. За щастие кризата в Косово има ограничени последици за България. Разбира се, цялото развитие бе повлияно от тази криза, но не по драматичен начин. Няма преобръщане на програмите за реформи на правителството. Дали кризата съществува или не, пътят, който трябва да се измине за адаптиране на законодателството, за създаването на структури за прилагането на това законодателство, ще остане същият. Работата трябва да бъде свършена. Но все пак сега има един различен политически контекст и разбира се, българското правителство търси в тази ситуация предимства. Това е добър подход.

От гледна точка на институциите на ЕС - комисията няма за задача да прави политическа преценка. Нашата роля, обратно, е да изучаваме по професионален начин напредъка, постигнат от България. Докладът, който вече е публикуван, е един експертен доклад. Той основава оценките си на реалните факти, на промените в законодателството, на способността за административно приложение на тези промени.

Ако има политическа преценка по време на срещата на върха в Хелзинки, то тя ще дойде от страна на държавите членки.

Интервюто е приключено редакционно на 30.IХ.1999 г.

Авторката е журналист в програма "Христо Ботев" на БНР.