Градове

EЛА, КОЙТО И ДА СИ!

Истанбул е в ранглистата на най-големите и интересни градове - мегаполиси. Рискувайки да фрострирам нечии схващания, мисля за този град като за страстна, мистична и своенравна дама, която се разкъсва между двойната си идентичност. Топлата й южна кръв носи гените на Изтока и Запада, което я прави неповторима, тайнствена и още по-желана. Може би затова векове наред велики мъже, предвожащи велики империи, са искали да я завладеят и притежават завинаги.

През 395 г. вождът на хуните Атила след дълги обсади без малко да успее. Следват набезите на аварските турци, а (както знае всеки ученик) през 813 г. са опитали и българите, стигнали почти до портите на красавицата. По времето на кръстоносните походи латините са управлявали града, но очевидно те са били лоши стопани - по това време много произведения на изкуството и книги са унищожени. От ХII до ХIV век е владение на Византийската империя, а през 1453 г. идва ред на османците начело с Фатих Султан Мехмет II Завоевателя, който след 53-дневна обсада завладява Бизантион и му дава името Истанбул, като го обявява за новата столица на Османската империя...

След Първата световна война Истанбул е вкусен залък за Антантата, докато младотурците не започват народоосвободителна война, предвождани от Ататюрк (бащата на турците) през 1923 година. Мустафа Кемал паша и сподвижниците му печелят, но Истанбул губи короната. Столица на младата Турска република става Анкара.

Аристократката отстъпва трона, но остава диктаторка на светския живот.

Византион, Константинополис, Истанбул или Цариград (колко точно е българското му име) е уникален град, разположен на два континента, от двете страни на Босфора, обхващащ краищата на два полуострова, които сякаш се стремят да се докоснат. Величествените два моста, свързващи Европа и Азия, извикват мисли за други мостове - исторически, културни и религиозни, - които пресичат териториите на древността. Толкова двойственост и съчетаване на противоположности, че се чудя дали зодията на мистериозната дама не е Близнаци...

Истанбул не те оставя безразличен - или любов от пръв поглед, или ужасни комплекси (ако мисълта ви не е достатъчно широка, за да го приеме). Шестнадесетмилионният град въздига и смазва, кара те да се чувстваш или незначителен и анонимен, или съвършен космополит. Дамата е непредсказуема и пълна с изненади. По време на първата ни среща ме изпълни с екзистенциални размисли за мястото ми в света и личната ми принадлежност. Тук изживях своя катарзис, а разумът ми спря изтощителното си лутане около проблемите на идентичността и произхода. Градът е място, където се срещат, преплитат и битуват три от световните религии (християнска, мюсюлманска - ислям, и юдейска). Прекрасна палитра от хора и светлини, просъществували през вековете, за да прекрачат рамо до рамо прага на новото хилядолетие. Когато обхождах джамиите, църквите и синагогите на Истанбул, в душата ми звучеше общ хор от гръцки, латински, иврит, арабски, турски, арменски и български. Гласове, прославяли във времето различните имена на Бог, който в идейната си същност е един за всички нас.

Много църкви и манастири от Средновековието са били превърнати в джамии. Най-известната от тях е днешната "Света София", която в момента е исторически музей. Запазена е и част от старата Hagia Eirene (Ayairini). По времето на Кануна Султан Сюлейман (Законодателя) е построена прочутата джамия "Сюлеймание" от известния, работил и в България архитект Синан. Като средновековна църква до днес се е запазила и Panagia Moukhliotiss, която е била част от древен манастир.

Движение и динамика са катализаторите на вечно променящия се град, градивна синкретичност, която прави облика му неподвластен на времето.

Истанбулецът е събирателен образ на турчина, определящ по-скоро гражданската отколкото националната принадлежност на личността. Тук въпросът не е какъв си по народност, а "Откъде си родом?" И нищо чудно, при положение че само официално признатите етнически общности са двадесет и шест. Поради имперското си минало на столица градът е истински пример за мултикултурно и толерантно съжителство. Съвременният светски турчин е възприел западния начин на живот, но е запазил дълбоките корени на ислямската традиция, ценностна система, нрави и обичаи. Идеалите на Ататюрк, с които е закърмен всеки будномислещ турски гражданин, носят усета за принадлежност към света и Запада, който е база за интелигентно космополитно мислене. Точно обратна е ситуацията за убедените ислямисти, които чувстват принадлежност към арабския свят и приемат неговия начин на живот и облекло.

Богатите квартали по нищо не отстъпват на лукса на големите европейски столици, но като част от общия профил на града, трябва да спомена, че и крайните квартали не отстъпват по бедност и нищета на своите световни посестрими. Както в повечето световни мегастолици и в Истанбул 60% от населението е дошло от другаде - предимно мигрирали от Югоизточен Анадол, бягащи от войната с ПКК и невъзможните икономически условия, и емигранти от Балканите, Кавказ и Ирак. Класовите и социални контрасти са изключително ярки, въпреки наличието на една широка и стабилна средна класа. Тук обаче хората приемат философски положението си, обяснявайки го с кратката максима "Това е от Аллаха". Ако е добро, е "хайър", ако е лошо, е "шер". Дори премиерът Еджевит по време на слънчевото затъмнение се отдаде на молитва, а след земетресенията в Турция и Гърция каза, че двата народа "са съдбовно обвързани".

Фатализмът е част от народопсихологията на турците, както и типичното им изключително гостоприемство.

Най-учтивите и усмихнати продавачи на Балканите ще срещнете също в Истанбул. За тях пазарлъкът е "религия", а клиентът - "Бог". Дори нищо да не купите, ще ви почерпят с чай, кафе, айрян - каквото пожелаете. Истинско приказно приключение е да обиколиш Капалъ чаршия - сред особената архитектура невероятното изобилие от златни накити, замайващата пъстрота на тъкани и керамика с ориенталски мотиви - почти усещам дишането на Аладин до рамото ми. На по-реално настроените препоръчвам квалитетния търговски център "Акмерез" в богатия квартал "Левент", където ще намерят всичко, от което имат нужда. Е, не е евтино, но ще се почувстват в Европа. Още по-приятно е, когато знаеш, че те пази от несгоди една от най-добрите полиции в света.

След като разказах за произхода, родословието, характера и облика на моята измислена лейди, ще бъда злобна моралистка, ако не спомена и удоволствията, които предлага!

Дори и да не сте пристигнали с влак, трябва непременно да видите старата гара "Сирекеджи", откъдето е тръгвал влакът - литературен герой, включен и в сценариите на десетки филми - "Ориент Експрес". А щом сте стигнали дотук, не може да не се отбиете до Еминьоню, да вземете ферибота и докато разглеждате островите, пред задивения ви взор да приготвят "balik ekmek arasi", което е турският аналог на фишбургера. Истинска кулинарна ласка е да си похапнеш прясна риба сред прелитащите наоколо чайки и аромата на море. Но ако сте истински страстен почитател на морските деликатеси - малките изискани и романтични ресторантчета в Таробия са вашето място. Ако не знаете турски или английски - българският е достатъчен. Непременно ще попаднете на някой собственик, гарсон или готвач, който ще се разбъбри на чист български, ще ви настани като уважаван роднина, а на изпроводяк ще направи и отстъпка в цената. За тези стари фамилии България е като майка или първа любима и те с трепет говорят и слушат за нея. Случва се на подобни срещи тънките бели и тежките червени вина да са в изобилие и някой да закопнее за родна чалга. Веднага да тръгват към таверната на Балък Айхан и оркестър - шоуто е страстно и безумно. Ако сте в противоположния край на музикалните пристрастия, не унивайте, а идете на опера или джаз балет - изборът е голям. Колкото до вкуса на истанбулската нощ, дегустирайте го в прочутите барове и дискотеки на Таксим ("Андромеда") и Ортакьой ("Паша").

В "благоприличните" дневни забавления влиза разглеждането на историческите забележителности. Тръгваме оттам, където бяхме снощи - Таксим, продължаваме по Бейолу с изумително разнообразната му архитектура и стигаме до най-старото училище - френския лицей "Галата сарай" с 450-годишна история. В края на Бейолу е предпочитаният от висшето общество Пега Палас. В стария център са "Света София", Синята джамия - Султан Ахмет, дворецът Топкапъ сарай. Тук можем да надзърнем безнаказано в харема на султана. И ако жаждата ви за древност все още е неутолена, посетете трите археологични музея, представящи културите на Месопотамия, Асиро-Вавилон, Древна Гърция, Рим, Византия и т.н. Глазурата на тортата може да е изпълнението на Мехтерския марш от Мехтерския отряд с оригинални облекла и инструменти.

Да, торта има и тази година свещичките са... 700! Седемстотин години от създаването на Османската империя. И тъй като моята приятелка не би била съвършена, ако не беше мъдра, ще ви изпроводим с думите на един от духовните й учители - философа Мевлана,

"Ела, който и да си!"