След инфлация и хиперинфлация, след кратка дефлация българинът е на път да разбере какво и е деноминация. Всъщност родените до ревюцията през 89-та добре знаят за какво става: "Левът има сто стотинки." Това беше паричната аксиома от старото време, което българският вариант на парична реформа обезсмисли.

Втората си година валутният борд ще ознаменува с пълна и окончателна победа на капиталистическата реформа в България. Българският лев ще е равен на една германска марка, а доларът ще струва 1,60-1,80 лв. Лукчето пак ще е една стотинка, а една добра кола - 5000 лв. Ура, евала и маш Аллах!

Изстрадалият народ обаче няма време да се порадва на добрата вест, която дойде изненадващо бързо. Идеята, родена в министерски кабинети и подкрепена от целокупния син кабинет, незнайно защо беше представена на обществеността от управителя на централната банка. Може би, за да се знае още отсега машата, бушонът, който ще изгори, ако стотинките пак започнат да не струват нищо. Той се казва Светослав Гаврийски. Но населението бързо се раздвои кого да слуша - сините кабинетни корифеи или действащите икономисти от всякакъв цвят, които се оказаха трогателно единодушни в съмненията си за паричната реформа.

Не сме нито първи, нито последни

с подобна решителна мярка. Югославия отряза 6 нули през 1993 г., полската злота осъмна с 4 нули по-малко на първи януари 1995 г., а Русия - с три на първи януари т.г. За краен успех от паричната реформа за съжаление може да се говори само в Полша. Идеята на бащата на сръбското "икономическо чудо" беловласият професор Драгослав Аврамович не просъществува в условията на ембарго. Динарът, който също бе равен на германската марка, падна до 3 за марка, след това до 6, а прогнозите на икономистите са през тази есен една германска марка да се разменя вече за 9 динара. Разбира се, тези 9 динара не са онези 1,5 млн. динара, колкото струваше германската парична единица преди реформата, но те постепенно водят до обезсмислянето на дребните "пара". Броени месеци след възраждането на старата рубла Русия изпадна в безпрецедентна валутна криза и обяви 90-дневен мораториум по външните си задължения. Въпреки инжекцията от общо $ 11 млрд. от Международния валутен фонд кризата продължи да се задълбочава и доведе до неколкократна девалвация на рублата. Полша, една от трите централноевропейски отличнички, единствена направи успешна парична реформа, но съпроводена с шоковата терапия на Балцерович, сериозен наплив на чужди инвестиции, политическа стабилност, почти 50% редукция на външния дълг и официално замразяване на цените по време на деноминацията.

Какво печелим, като губим нули?

Ясно е, че една по-семпла парична система е по-удобна. За сравнение в Италия местната лирета се разменя в съотношение 1700 за долар, в Кипър една лира е равна на почти $ 2. Реформата би стабилизирала разплащанията и би се създал стимул за развитие на плащанията по банков път. От гледна точка на наложителните икономии в условията на валутен борд рязко ще намалее издръжката на паричното обращение на БНБ и търговските банки. Самолетите и камионите с пари вече ще разредят курсовете си, банкнотоброячните машини и машините за унищожаване на повредени бакноти ще намалят оборотите.

Като че ли най-гръмко звучи политическият момент в подготвяната реформа: "Орязването символизира здравия лев, здравата ръка, оздравената икономика."

На последното, ако беше вярно,

икономисти и финансисти нямаше така единодушно да възразят

Основен техен постулат стана максимата, че левът трябва да се стабилизира преди, а не в резултат на деноминация. Нито вътрешната икономическа ситуация, нито външната финансова среда я предпоставят. В страната инфлацията беше временно овладяна, но тя отново ще се разрази през тази зима, след договореното поскъпване на енергията с МВФ. Българската икономика е една от най-енергоемките в Европа и това ще доведе до верижно поскъпване. Приходите от приватизация са все още нищожни, приходите от твърда валута също. Оказа се дори, че повече българи са почивали в чужбина, отколкото чужденци са пристигнали на отдих в страната. С оглед на огромния си външен дълг от около 9 млрд. лв. страната е силно зависима от външно финансиране. Това, което правят МВФ и Световната банка, е просто трансформиране на дълг към държави и частни западни банки към двете институции, но не и неговото окончателно погасяване.

Светът живее в обстановка на продължаваща верижна финансова криза. Колапсът на далекоизточните финансови пазари рефлектира в Русия, къде ще бъде неговото следващо огнище е трудно да се предскаже. Нищо чудно това де е и Европа, където отсега се знае, че въвеждането на единната европейска валута от 1 януари 1999 г. няма да мине без проблеми.

Подобна външна и международна окръжаваща среда е, меко казано, противопоказна на рисково начинание, като рязане на нули.

Психо-политическата атака безспорно е силна.

Доколкото се разбра, подобна идея витаела в нечии глави още в края на миналата година. През ноември шефът на борда Мартин Заимов се "изпусна", че деноминацията не била лошо нещо. На първа пролет през тази година от гр. Сандански, където тайно заседаваха правителството и емисарите на МВФ и Световната банка, ехото повтори думите на Заимов. Явно е, че там е било решено всичко, защото член на управителния съвет на БНБ не пропусна да се похвали, че 10 души пазили тайната в продължение на месеци. Явно е, че политическото начинание е било благословено и от вашингтонските "благодетели" на България, които светът открито упреква в безотговорност и всякаква липса на превантивност при разразилите се валутни бури в Далечния изток и Русия.

Не е случаен и избраният момент за обявяването на мероприятието - след като бордът годиняса що-годе успешно. Получи се нещо като пожеланието "Таз година булка, догодина люлка". Народе, вече си венчан за борда, догодина и първото отроче чакай - нов-новеничък лев.

Само да не стане "Таз година сватба, догодина брадва!", предупреждават здравомислещи електорални единици.

На каква цена?

Предишните управители на БНБ проф. Тодор Вълчев и Любомир Филипов винаги са изтъквали необходимостта от трайна стабилизация преди "денулизацията", както и факта, че по принцип това е скъпоструваща операция. Сегашният първи банкер спомена бегло цифрата 10 млрд. лв., необходими за реформата, които пък според финансов зам.-министър щели да се изплатят за месец-два. Шефът на борда също, гледайки в небето, спомена 20 млрд. лв. разходи, а после 34 млрд. лв.

Ясно е, че разходите няма да бъдат пренебрежимо малки, но и че те няма да са непосилно големи. Гаранция за това е собствената печатница за банкноти на БНБ, струваща около $ 60 млн., която иначе бездейства. Такава печатница, най-модерната на Балканите, малко страни могат да си позволят. Ние обаче си я позволихме, като разчитахме изключително на поръчки от съседни държави и бивши съветски републики. Нещата обаче не станаха така (който е печатал в Германия, ще печата пак там!) и печатницата сега бездейства. За да се изплаща, правителството ще й стане основен клиент и всичко ще тръгне по стария почин "От единия джоб в другия".

Рецептата на Емил Хърсев

"За да надхитрим европейците, вместо да стрижем нулите от лева, да приемем закон, че от юни догодина законно платежно средство в България става еврото. След това изтегляме от западните банки евробанкноти, колкото ни трябват за разплащания в страната. По този начин ще си приберем у нас валутния резерв, който така или иначе държим при тях при символични лихви. Веднага след това българските пари стават конвертируеми колкото на силните европейски държави. И цялата обмяна ще ни излезе без пари, защото европейците сами ще ни напечатат банкнотите и ще имат грижата да си прибират скъсаните обратно. Ако на някой това се струва невъзможно, нека си направи труда да провери в колко държави по света основните твърди валути - долар, франк и паунд, се използват за национална валута."

Три парични реформи за едно поколение

Три пъти са сменяни парите през последните 51 години.

През 1947 г., три години след социалистическата революция, новата власт решава да въведе новите си символи върху парите и да им придаде подобаващ вид. При тази операция са сменени само паричните знаци и е сменян лев за лев. Постановление на МС от 6 март 1947 г. одобрява издадената от ЦУ на БНБ наредба. От обращение са извадени всички емисии до 1943 г. Купюрите от 200, 500, 1000 и 5000 лева са изтеглени от оборот. Като законно платежно средство остават всички банкноти от 20, 50 и 100 лв., както и всички монети, които са били в обращение до тогава. Пуснати са в обращение нови емисии банкноти по 200, 250, 500, 1000 и 5000 лв. Извадените от обращение книжни и метални парични знаци са престанали да бъдат законно платежно средство на 12 март същата година. Всяко лице е можело да получи не повече от 2000 нови лева независимо от количеството пари, които предостави за обмяна.

През 1952 г. е извършена втората парична реформа. Тогава излизат от обращение всички банкноти и монети, които са циркулирали до момента. Обмяната е извършена в съотношение 100 към 1, но цените на стоките са променени 25 към 1. Влоговете на населението до 50 000 лв. са обменени в съотношение 100:3, от 50 000 до 200 000 - 100:2, а тези над 200 000 лв. - 200:1. Пуска се нова емисия купюри 1, 3, 5, 10, 25, 50 и 200 лв. Отсечени са нови монети от 1, 3, 5, 10 и 25 ст.

Третата парична реформа стартира на 1 януари 1962 г. и приключва за три месеца - до 31 март същата година. Парите са обменени в съотношение 10:1. Извадени са от обращение всички циркулиращи до момента банкноти и монети. Книжните пари са в купюри 1, 2, 5, 10 и 20 лв., а монетите са по 1, 2, 5, 10, 20 и 50 ст.