Преди континентите да застинат в своите днешни граници, преди географите и картографите да се споразумеят за сегашните им очертания, цивилизациите са боравели с пространствата свободно и артистично. Древните народи са ненавиждали рамките - не само стесняващите личността, но и ограничаващите културите, идеите, въображението. Така и в съседните на Европа земи, върху богатите културни наслоявания от палеолита насам са възниквали, процъфтявали и... изчезвали легендарните днес градове на древните държави и империи от Стария континент. В съвременността понятието Европа се отнася само за земите отсам Босфора и Дарданелите, тя като че ли се е свила и откъснала от някогашната Анатолия, разглеждана от мнозина учени като прародина на индоевропейските народи. Но именно в Анатолия, която днес наричаме Мала Азия, лежат руините на някои от най-прочутите градове на древна Гърция, там са произтекли събития, драми и сюжети, обезсмъртени в митове и художество, останали завинаги в европейското културно и нравствено съкровище.

Поразителната близост между тези земи и Балканския полуостров обяснява тяхното историческо единство: по природа, климат, пейзаж, съдба. Ненапразно точно тук, на Балканите и в Анатолия, през времето на неолита - новокаменната епоха, са били най-старите и най-важните центрове на културно развитие. НЕ само на Европа - на човечеството. В Чатал-хююк и Хаджилар са открити най-значимите неолитни селища и светилища от VII хилядолетие преди Христа, а в Аладжа-хююк - халколитни погребения със златни и сребърни предмети, изображения на животни от глина и бронз, които днес са сред съкровищата на Музея на древните анатолийски цивилизации в Анкара. Този модерен и много богат музей, разкриващ ценностите на културното развитие в района на праисторията до края на античността, е носител на златната награда за най-добър европейски (!) музей за 1997 година. Ще ни се стори парадоксално - европейска награда в турската столица, в сърцето на Мала Азия, официално на километри разстояние от Европа... Но може би именно това е закономерно, защото подчертава приноса на древните анатолийски цивилизации в днешното европейско развитие.

Много са народите, които са преминали и оставили своите следи по този истински кръстопът на цивилизациите - хати, хети, хурити, фриги, кимерийци, гали, траки, перси, гърци, македонци, римляни, византийци, селджуци и османски турци. Значително в древността е било влиянието на големите източни цивилизации - Египет и Месопотамия. Те са поддържали с Мала Азия политически и търговски връзки, създавали са свои търговски центрове и градове, като Кюлтепе, където са открити най-старите известни писани текстове - клинопис върху глинени таблички.

Голяма част от местата, където културните слоеве са се натрупвали в продължения на хилядолетия, днес са се превърнали в истински места за "поклонение". Първо място, разбира се, заема Троя. Недалеч от Дарданелите се намира хълмът Хисарлък, под който през миналия век Хайнрих Шлиман открива Омировата Троя. Разкопките в античния град са разкрили девет различни града, девет различни нива, от IV хилядолетие преди до V век след Христа. В Троя II (от 2600 до 2300 г. пр. Хр.) Шлиман е открил прочутото златно съкровище на Приам, изчезнало по време на Втората световна война от Берлин и наскоро оказало се сред колекцията на музея "Пушкин" в Москва, показано там за първи път пред публика след петдесетгодишно прекъсване. Предполага се, че Троя VII-А (от 1300-1200 г. пр. Хр.) е всъщност градът, който Шлиман е търсел, градът, свързан със събитията, описвани в "Илиада" и "Одисея". Но Шлиман така и не е разбрал това, преминавайки бързо и разрушително през слоевете на хълма, търсейки следите от разгорелите се тук битки и от пожара в Троя. А стабилни доказателства, че градът под Хисарлъка е наистина Троя, всъщност има. Това се признава дори от екскурзоводите, които развеждат групите любопитни туристи из развалините. За мнозина посещението в Троя донася разочарование, защото тя не покрива представите, получени в училище. Античните герои и величествените дворци не са там, няма ги Парис и Елена, нито Хектор и Андромаха. Няма ги героите от Троянската война, троянци и ахейци, а за нея напомня само един бутафорен дървен "троянски кон". Но това, което наистина прави впечатление, е масивният и стабилен градеж, внушителните каменни блокове, рампата, която води към двореца, портите и улиците на най-древните градове в Троя. Връзките между древна Тракия и Троя са били особено активни през античността. В Омировата "Илиада" множество текстове са посветени на траките и връзките им с Троя. Неслучайно археолозите намират много общи явления в находките от двата района, а на връзките между тях преди време беше посветена особено интересната изложба "Троя - Тракия" в Археологическия музей в София.

Много са следите на траките в Мала Азия. Заселените в района тракийски племена са оставили в наследство множество наименования на местности и населени места. Историческите сведения гласят, че великата Хетска империя, владяла Мала Азия през цялото II хилядолетие, е била нападната през 1200 г. преди Христа от тракийски племена, след което никога не е успяла да възстанови предишния си блясък. Близки роднини на траките са фригите, които са създали своя държава на тази територия през I хилядолетие преди Христа. По-точни писмени и археологически данни за фригите има от втората половина на VIII в. преди Христа, когато държавата им е управлявана от прочутия цар Мидас, за който легендата разказва, че превръщал всичко, което докосне, в злато. Оттогава датират развалините на столицата Гордион, намираща се на 96 км югозападно от Анкара. Пейзажът около Гордион е много близък до тракийския. Градът е заобиколен с множество надгробни могили, сред които се извисява най-голямата могила в Анатолия, с височина 53 и диаметър 300 м. Легендата я свързва с името на цар Мидас. Смята се, че именно той е погребаният в гробница в могилата възрастен мъж, открит сред стотици бронзови съдове и фибули, изящни мебели от дърво. Предполага се, че гробницата и могилата са били направени за цар Мидас, след като той се е самоубил в 696 г. преди Христа по време на войната с кимерийците. Гробницата днес е достъпна за посещения по дълъг 140 м тунел, изграден при разкопаването на могилата, направено от американска експедиция. Дървената гробница е най-древната дървена постройка, достигнала до наши дни. Находките от нея днес са експонирани в Музея на древните Анатолийски цивилизации в Анкара. Интересно е, че сред тях напълно отсъстват златните предмети. Изглежда, фригийският погребален обичай се е отличавал от тракийския или пък фригите са вярвали, че Мидас със силата си да превръща всичко в злато, ще може да приложи легендарните си умения и върху погребалните дарове, поставени да го съпровождат в отвъдния живот. В столицата Гордион са запазени крепостни стени, порти и монументални стълбища, царските дворци и мегароните в тях. С името на цар Мидас се свързва и прочутото фригийско светилище Язилъкая. Името му означава "писани камъни" и с него са наречени скали с релефи на различни места в Мала Азия. Във фригийската Язилъкая са запазени текстове и изображения, изрязани върху импозантните скални масиви, скални гробници, тунели и олтари. Язилъкая се намира на значително разстояние от столицата Гордион, но фригите са избрали именно това място за свое светилище, за да могат да изповядват своя култ, свързан със скалата, огъня и Богинята-майка - подобно на траките в дебрите на Родопите и Странджа планина.

Много са древногръцките градове, открити на бреговете на Мраморно море и Дарданелите, както и на Йонийското крайбрежие на Егейско море. Там и до днес са запазени развалините на най-важните центрове на късната класика и елинизма. В античния Халикарнас (днес Бодрум) се е издигал прочутият мавзолей на местния владетел Мавзоли и на съпругата му Артемизия от IV в. преди Христа. Обявен за едно от седемте чудеса на античния свят, мавзолеят е бил богато украсен с релефи и скулптури от известните гръцки майстори Скопас, Леохар, Тимотай и Бриаксис. Мавзолеят се е издигал на хълма сред града Бодрум до ХV в., когато е бил разрушен от земетресение. Днес значителни фрагменти от украсата на мавзолея са сред шедьоврите на Британския музей в Лондон.

Друг прочут античен гръцки град е Милет. Именно той е градът-майка, митрополията, създал голяма част от гръцките черноморски колонии по нашите земи, сред които Аполония (Созопол), Анхиало (Поморие) и Одесос (Варна). Милет се смята за първия град, в който е приложено правилното планиране, приписвано от преданието на архитекта Хиподам. След това Хиподамовата система се разпространява в целия античен свят, в Гърция и Рим. Запазени са развалините на театъра, гимназиона, булевтериона, на храмове и на градските площади, оградени с елегантни колонади. А пазарните порти на Милет днес са сред съкровищата на прочутия "Пергамон музеум" в Берлин.

В същия музей е импозантният Олтар на Звес от Пергам, един от най-значимите паметници на елинизма. В славния елинистически град на Аталидите днес са останали само основите на прочутия олтар, останки от агора, гимназион, дворци, амфитеатър, библиотека, която е била втора по големина в античния свят след Александрийската. Над Акропола на Пергам продължава да се издига белоснежният храм, изграден от император Траян, а на отсрещния хълм е Асклепионът. Там, недалеч от свещения извор, от храмовете и амфитеатъра, в специални подземни засводени коридори е лекувал известният античен лекар Гален. Асклепионът на Пергам е бил сред най-известните светилища на Гърция наред с Епидавър и Кос, посветени на медицината. Сред съвременния град Бергама се издига "Червеното здание" - античен храм на бог Серапис, известен със своите подземни канали, преустроен в базилика, смятана за една от седемте църкви, споменавани в Апокалипсиса.

Базиликата на Свети Йоан в Ефес също е сред тези седем апокалиптични църкви. Античният Ефес е може би най-добре запазеният гръцки град в Мала Азия. Може с часове да се броди край колонадите на агората, одеона, базиликата и многобройните храмове. След тях се е издигал огромният храм на Артемида Ефеска, едно от седемте чудеса на античния свят. Изгорен от Херострат в деня, в който се е родил Александър Македонски, храмът на Артемида Ефеска е като че ли символ на рухналия античен свят. Върху руините му израства християнската култура. Ефес пази следите от стъпките на Свети Йоан Богослов, смята се, че в историческия град той е писал своето евангелие и след това е бил погребан в него. Според едно от преданията Света Богородица е починала в Йерусалим и там се пази гробът й, но според друго тя се е преселила заедно със Свети Йоан в Ефес. Къщата на Дева Мария, на 7 км от Ефес, е едно от съвременните места на християнското поклонничество.

Друг важен център на християнството, в който потокът от туристи днес е безспирен, е Кападокия. Разположена в сърцето на Мала Азия, тази земя е като че ли извадена от сънищата и фантастичните приказки. Вятърът и слънцето са изваяли чудновати образувания от скалите, а човешката ръка е издълбала в тях едни от най-старите християнски църкви и манастири. Първите християни са населили пещерите в района още в зорите на християнството, водени от Свети Павел. Подземните "градове" са им служели за укритие по време на преследванията. Кападокия е родно място на един от най-почитаните и обичаните светци - Свети Георги, както и на отците на църквата - Свети Василий Велики, Свети Григорий Назиански и Свети Григорий Нисийски. Православното изкуство е продължило своето развитие в този отдалечен район през вековете, като тук са се са пазили едни от най-ценните образци на византийската живопис от Х-ХI век, каквито днес няма дори в Константинопол. Стенописите в скалните църкви поразяват с изключителната си живост и свежест на цветовете. С причудливите си скални пирамиди и гъби, с подземните си градове и скалните църкви днес Кападокия е един музей на открито, включен в списъка на ЮНЕСКО за световното наследство.

Може би са прави онези учени, които настояват, че границата на Европа е значително по на изток. Днес там са останките на нейното културно процъфтяване, на нейното съзряване като огнище на човешката цивилизация. Там са сенките на античните герои и божества, на страстите и подвизите на неизбледняващите митове и легенди. Но все пак най-скъпоценното от това минало Европа е взела със себе си, то е запазено и продължено, безсмъртно и неотделимо от нейната днешна душа.