Мнозина историци смятат, че остров Хиос е бил родното място на Омир. Това може да е вярно или не, но безспорно е, че още от древни времена историята и икономическият живот на острова са били доминирани от ароматното мастиково дърво pistachia lentiscus, ендемична разновидност, която не се среща никъде другаде в света. От този скромен и непретенциозен храст жителите получават уникален продукт, перлени капки от сладкоуханната дъвчаща смола, представлявала толкова ценна стока през античността и ползвала се с такава популярност в харемите на Османската империя.
Само на седем километра от турския бряг в източния басейн на Егейско море следите от цивилизация на остров Хиос имат 5000-годишна история. През нея той е представлявал попътна спирка за търговията между Средиземно и Черно море, имал е развита флота и икономика. От десети век насам често пъти е споменаван в пътеписите на чуждите пътешественици, спирали там по пътя си към легендарния Константинопол и Светите земи, като остров - преден пост на Византийската империя. След падането на Византийската империя островът се превръща в мишена както за турците, така и за морските сили на Италия, лелеещи съществените печалби, добивани от търговията с мастикова дъвка. След кратка окупация от емира на Смирна и от венецианците, в крайна сметка през 1346 г. островът преминава в ръцете на генуезците, които запазват върху него правото си на владение в продължение на 220 години. Генуезките управници прехвърлят правата по експлоатирането на острова на компания с дялово участие с наименование "Маона", собственост на генуезката фамилия Джустиниани. Тя организира търговията със сакъзова смола на монополни начала. В това начинание тя успява и Хиос се превръща в един от най-важните търговски и мореплавателни центрове в Егейско море.
Мастиковата дъвка или смола, получавана от особена дървесна разновидност, открай време е била гръбнакът, върху който се е изграждала икономиката на остров Хиос, предопределяйки дори архитектурния облик, който днес е неразделна част от самоличността на острова. За да се защити от пиратски нападения и от опити за нарушаване на монопола върху сакъзовата смола, "Маона"-та възприема двояка стратегия: от една страна, прилага жестоки наказания срещу крадците и изкупуващите крадена смола, но предприема мерки и за закрила на продукцията - принуждава населението, култивиращо сакъзовото дърво, живяло до този момент в разпръснати поселища из целия остров, да се пресели в новопостроени, укрепени селища в южната му част, далеч от брега, където по-трудно би станало плячка за пиратски нападения. Някои от тези селища като Пирги, Места и Олимпи, са се съхранили до ден днешен, при все че много от оригиналните мастикохория са станали жертва на разрушителното земетресение от 1881 г.
Оцелелите селища са запазили почти изцяло средновековен облик. Те са гъсто застроени в местности, които ги правят невидими откъм морето. Тесни, виещи се улички минават под сводовете на каменните къщи, отвеждащи до малък централен площад. Цялото селище е построено около многоетажна кула в центъра, която е била заобиколена от високи стени и в която се е помещавала административната управа. Около нея са били разположени дву- и триетажните къщи на отглеждащите сакъзови дървета, свързани помежду им не само посредством външния вход на приземния етаж, а и чрез тайни ходници и преходи по покривите. Дебелите външни стени на къщите в покрайнините на селището са оформяли външните укрепени стени с крепостна кула на всеки ъгъл. Така отбранителната система придобивала завършен вид.
Тези отбранителни укрепления позволили на генуезците да запазят контрол върху острова до 1566 г., когато той бива завладян от турците, опустошен и след това започва да запада. Търговията със смолата на мастиковото дърво се възражда, когато островът става протекторат на Валиде султанката, майка на престолонаследниците и бъдещите владетели на Османската империя. Под нейния патронаж островът получава частична автономия, има собствен парламент, избиран от съвет на старейшините, ползващ се със специални привилегии и данъчни облекчения. Контролът върху търговията с дървесната смола също преминава в ръцете на султанките, които веднъж годишно изпращат на острова бирници, за да съберат предварително договорено количество мастикова дъвка. Според източници от епохата това количество е достигало приблизително 26 000 килограма. Съществува и легенда, според която султан Абдул Хамид II се поддържал в цветущо здраве благодарение на пролетен еликсир, съдържащ бахар, карамфил, индийско орехче, дафинов лист, анасон, червена захар и много мастикова смола.
Онова, което правело най-силно впечатление на чуждите пътешественици, посетили Хиос, бил лекият и общо взето щастлив живот в това охолно и прогресивно общество, както когато то било част от Византийската империя, така и по-късно, като генуезка колония. Особена популярност островът придобива след ХI век. Един от пътешествениците, които дават подобни сведения за мастиковата дъвка, е Христофор Колумб. Историците визират неговото посещение на остров Хиос около 1474-75 година. Някои от тях предполагат, че Колумб отишъл на Хиос, за да търси карти, пътеводители и евентуално екипаж за пътуването му до Америка. Също така съществува теорията, че е възможно бащата на Колумб да е бил византийски благородник, а майка му испанка. Сигурното обаче е, че посещението му е оставило неизличима следа върху историята на острова, където фамилното име "Коломвос" в момента се носи от около 80 семейства.
Няколко години след посещението на остров Хиос Колумб отбелязва в дневника си, че в Куба видял храсти подобни на мастиковите, макар и по-големи. Но допълва, че мастиковото дърво вирее само на остров Хиос и споменава печалбите, извлечени от генуезците поради високите цени на продукта.
Изчислява се, че на острова виреят над един милион мастикови дървета, при все че науката не може да даде задоволително обяснение защо те се срещат само там. Там, където науката се оказва безсилна, празнотата бива запълнена от народната традиция. Една от легендите свързва смолистите "сълзи", капещи от дърветата, със сълзите, пролени от Свети Изидор, мъченик в ръцете на римляните през 250 г. н. е. Интересно е, че параклисът, построен на предполагаемото място на неговата смърт, се намира точно на надморската височина, от която започва култивирането на мастиковите дървета.
Освен медицинското й значение, сакъзовата дъвка е имала редица икономически приложения през вековете, в дейности толкова разнообразни, като балсамирането на мумиите на египетските фараони, до правенето на ароматични клечки за зъби за устите на римските матрони. С разтопена смес от пчелен восък и смола от сакъзово дърво са били разбърквани и боите от естествен произход, с които са били рисувани Фаюмските портрети.
На самия остров Хиос дървесната смола е широко използвана в местното готварско изкуство, включително и за приготвянето на мастиков сладолед, бисквити, кексове и др. Освен за сладка и десерти, ароматичната смола също е съществена съставка на редица алкохолни напитки - ликьори, ароматизирано узо и арабската ракия арак. Гръцката православна църква получава много от ароматизираните вещества и тамяни, използвани по време на църковната служба, от смолата на сакъзовото дърво. С мастикова смола в Цариград и другаде се е приготвяло "бялото сладко" с ванилия, което се сервира и като официална почерпка на гостите на Вселенската патриаршия. То добило особено популярност благодарение на хиоските сладкари, които отворили първите традиционни сладкарници в Галата в Истанбул. След Хиос употребата на мастика е най-разпространена на остров Крит, може би защото там са се съхранили много гастрономични навици от епохата на арабското и турското владичество. Почти всички празнични хлябове и сухари се ароматизират с мастикова смола.
Сред по-малко романтичните приложения на мастиковата смола се нареждат тези като фиксатор на бои и при производството на висококачествени лепила, на восък за печати и лакови покрития за самолети, музикални инструменти, мебели и картини. Колофонът, друг продукт на мастиковата смола, е широко използван в редица промишлени процеси. Още от античността множеството приложения на мастиковата дъвка са били известни на историка Херодот и на бащата на медицината Хипократ. Древни текстове, включително тези на Плиний, Диоскуридите, Теофраст, Гален и Аполодор, съдържат информация за лечебните свойства на мастиковата дъвка срещу бяс, змийски ухапвания, кожни заболявания. Те се споменават също така в около 30 рецепти от по-нови времена, като мнозина съвременни експерти смятат, че тя заслужава сериозното внимание на фармацевтичните компании. Това мнение се подкрепя от личните впечатления на пациенти, които свидетелстват за облекчаване на заболявания с кожни и стомашни оплаквания, диабет, астма, високо ниво на холестерин, заздравяване на язва.
Основана през 1938 г. от Георгиос Стагулис, Асоциацията на сакъзопроизводителите упражнява контрол върху отглеждането на тази култура, а приходите от нейните продажби формират значителен допълнителен доход. Самият вселенски патриарх Вартоломей посети миналата година остров Хиос по покана на асоциацията, за да благослови сакъзовата реколта. Асоциацията спомага за задържане на населението в южната част на острова и за ограничаване на миграцията, обезкръвила населението на други егейски острови. Днес тя има 6000 регистрирани членове и наема екип от 67 работници и учени. Тя си запазва изключителното право на събиране, обработка, опаковане и дистрибуция на мастиковата дъвка и нейните производни, както и да експериментира с нови методи на производство. През 1996 г. производството на сакъз е достигнало 110 тона, а това на мастиково масло - 300 килограма, като съответно цената на килограм е била 12 500 драхми (около 40 долара) и 200 000 драхми (около 660 долара). Мастиковата дъвка се изнася в над 50 страни и носи приходи от около 4 милиарда годишно на жителите на острова. Както и в миналото по-голямата част от продукцията е предназначена за износ предимно за арабските и ислямските страни, където се използва като подправка за сладка, сладоледи и ястия.
"Жътвата" на сакъза започва около юни и продължава до октомври. Земната повърхност под всяко дърво се почиства и се покрива със слой глинена пръст или се варосва. Рано на следващата сутрин и в продължение на пет до шест седмици по ствола на дървото се правят бодове със специален инструмент, който отваря малки пробождания с дължина около 10-15 милиметра и дълбочина 4-5 милиметра. След това производителите трябва да изчакат 10-15 дни, в зависимост от времето, за да се образуват смолистите сълзи, да се втвърдят и след това ги събират от ствола или от земята. След това процесът се повтаря и втора реколта се събира след средата на септември. Работата е деликатна и усърдна, понякога продължава през целия ден и в нея участва цялото семейство. "Бродирането" на стволовете е тънка работа, тъй като от нея зависи "плодовитостта" на дърветата през следващата година. Например, ако дървото бъде "бродирано" ниско долу по ствола, ще даде повече смола, но ще се изтощи прекалено.
Дървото расте бавно, достигайки максималната си височина за 40-50 години. Започва да дава мастикова смола от петата или шестата година, но не достига максималната си продуктивност, докато не стане на 12 години. Средната продължителност на живота му е 100 години, но се споменава за съществуването на 200-годишни мастикови дървета, във всички случаи по-дълголетни от хората, които ги култивират.
Безспорно за западноевропееца остров Хиос придобива още по-голяма известност през периода на борбата за освобождение на гръцкия народ през 1821-1828 г., благодарение на романтизма на европейците-елинофили, особено на Й. Делакруа. През периода 1822-1826 г. той посвещава две големи платна на гръцката освободителна кауза. Първото от тях е изложено в парижкия Салон на живописта през 1824. Посветено на клането на остров Хиос, днес то се намира в Лувъра. Второто прославя подвига и саможертвата на жителите на Мисолонги. "Клането на остров Хиос" представлява покъртителна елегия, посветена на трагедията на жителите на остров Хиос, които през април 1822 г. са застигнати от ужасната участ да станат изкупителна жертва заради техните въстанали сънародници от континентална Гърция. При все че през тези години Делакруа изживява увлечение по модата на ориентализма, художникът решително се обявява на страната на гърците, като чрез второто платно подчертава и възхищението си от Байрон, който умира две години преди това в Мисолонги.
Освен крайбрежия с прозрачно чисти води и красива природа, на острова се намира и един от най-забележителните паметници на византийското изкуство - манастирът "Неа Мони", сравняван по висотата на художествените си образци с манастира "Дафни" в покрайнините на Атина. Основан през ХI век от император Константин Мономах, "Неа Мони" се отличава със забележителните си фрески и златни мозайки. По време на клането от 1822 г. много от жителите на острова потърсили убежище в манастира, но в крайна сметка били убити, както те, така и повечето от 600-те му монаси. Близо до централния вход се намира параклис-костница на приелите мъченическа смърт тук. В столицата на острова Хора има Археологически музей, там се намира и четвъртата най-голяма в Гърция библиотека, тази на гръцкия просветител Адамантиос Кораис.
Към окръг Хиос принадлежат и героичният остров Псара, както и красивият Инусес. Намиращият се на 71 км западно, Псара е известен от гръцката история с това, че по време на революцията от 1821 г. е бил напълно опустошен. Единственото селище на него е построено през нашия век. Пейзажът му е пустинен и безплоден, но крайбрежията му са изключително красиви.