Интеграционните процеси -
два фундаментални принципа:
икономическа интернационализация
и културна децентрализация
Димитър НИЧЕВ
Интеграционните процеси на континента все повече се отъждествяват с два фундаментални принципа: икономическа интернационализация (което предполага политически курс, насочен към трансформация на вътрешнорегулираните държавни пазарни механизми на националната държава в едно по-свободно външноевропейско и наднационално сътрудничество) и културна децентрализация (което означава развитие на културата на регионално равнище, без контролиране и ограничаване от структурата на националната държава).
На пръв поглед тези две тенденции може да изглеждат несъвместими, но те се вписват в един логически модел и взаимно се поддържат и допълват.
Европейският икономически модел се отличава както от "колективната" социалистическа икономика, така и от либералната американска икономика, където ролята на държавата е сведена до минимум. Процесът на функционираща пазарна икономика в Западна Европа се осъществява на две автономни и взаимнорегулиращи се нива - частното и държавното предприемачество, използвайки вариантите на държавно регулиране според концепцията на Джон Кейнс, на неокейнсианството на Фридрих Хайек, на "доктрините на смесената икономика", на "наднационалното регулиране", на "татчеризма" във Великобритания, на "Рейгън-икономиката" и т. н.
Днес, в прехода от посттоталитарно общество към пазарна икономика за страните от Източна Европа е трудно автоматично да приложат който и да е от тези икономически модели, тъй като тяхното съчетание е уникално за западните страни. При очертаващата се тенденция на глобализация на икономиката държавата или съюзът от държави постепенно оттегля контрола си върху икономическата политика и тя преминава все повече в ръцете на мощни икономически групировки, сформиращи наднационални и наддържавни икономически институции. Пример за това са монополът на Бил Гейтс върху комуникациите и капиталите на световните борси, които не се свързват с реалната икономика, както през 70 години, а се превръщат в "електронни пари" и спекулативни виртуални трансфери. Транснационалните компании стават все по-силни от отделните държави с невиждани досега възможности и влияние.
Дали създаването на една икономическа интернационална структура съдейства за една истински обединена Европа? Отговорът на този въпрос показва не само теоретично, но и емпирично, че в Западна Европа индустриалната и технологическата интеграция се постигат единствено в съчетание с културната независимост и културното самоопределение на хората. Това, което изисква гарантиран висок жизнен стандарт, свободно движение на хора, услуги и капитали през вътрешните граници на ЕС, отпадане на мита и такси, финансова и валутна стабилност, ниска безработица, достъп до фондове за развитие на отрасли и т. н. Този грандиозен социален експеримент днес набира все по-голяма скорост в Западна Европа и очертава тенденцията за сформиране на един все по-голям политически, икономически и монетарен съюз, който да стане двигател в процеса на икономическата интернационализация и културната децентрализация в един функциониращ общоевропейски модел. Паралелно с тези общи стремежи и усилия ние сме свидетели на постоянните тревоги, съпротива, трусове в полуобединените западноевропейски национални държави. От коренно различно естество са проблемите на източноевропейските страни, на които предстои много болезнен отказ от националното им законодателство и приемане на "европейското", както и частичен отказ от суверенитет.
Договорът от Маастрихт прие основата на бъдещата интеграция - принципът на спомагателна дейност, целяща ефективно разпределение на компетентностите на регионално равнище между общността и националната държава.
Феноменът културна децентрализация като основа на културния профил на общността представлява в същността си едно разбиране и усещане за противоборството между културите на глобално, локално и регионално равнище; битка, която протича в Европа от началото на 90 години на ХХ век.
Неудържимата експанзия на така наречената масова култура в процеса на глобализация се превръща в сериозна заплаха за националната култура и възприемане на културното разнообразие поради склонността си към синкретизъм-еклектизъм и хомогенизация.
Най-добра илюстрация за инвазията на тази култура са световните телевизионни масмедии. Основният проблем на зрителя е да трансформира връхлитащата информация от телевизионния екран и да я разкодира чрез собствената си сетивност в полето на своя вътрешен мисловен екран. Липсата на културен гръбнак от траен и здрав комплекс от ценности в информационния поток прави изключително труден не само избирателния процес при хората, но и ги лишава от възможността да заемат определена позиция по отношение на представеното, да пресеят поднесеното и да се спасят от атаките на глобалната масова култура. Тази култура е постоянно възхваляваната и всестранно проникваща американска култура, наречена още - аудио-визуална, която приема като основни изразни средства образите, картините, символите и логосите и ги пренася в сферата на общуването като доминиращ фактор. Рекламните агенции сътворяват мощен футуристичен образ на новата епоха, като използват една голяма културна тема: освобождаването на индивида от задушаващите ограничения, правила и норми. Духовният живот все повече се подчинява на физическото и икономическото оцеляване. Културната индустрия на могъщите американски фирми постепенно става транснационална и се превръща в риск на културната идентичност на големите традиционни европейски култури.
При всяко политическо управление събитията в общественото пространство са обект на интерес от страна на медиите. Начинът, по който те ги отразяват и тълкуват, определя и степента им на регулатив при изменчивостта на обществения живот. Тъй като масовите комуникации са едновременно индустрия на големия бизнес, чрез рекламите си те попадат в нужните рамки на комплекса - държава, капитал, политика, инвеститори. Така маргинализирано спрямо медиите, населението остава на "ръба на проблемите", далеч от разбирането на действителните процеси в света.
Според Мърдок пазарната конкуренция е условието за съществуването на свободни медии, а под свобода той разбира освобождаване от ортодоксалните ценности, наложени от държавата, и премахването на патернализма є върху медиите. На практика вносът на комерсиална продукция чрез транснационалните медиини конгломерати може да намали високото качество или да разруши традиционните културни ценности в семейството, религията, общността. Доколкото е възможно, публиката подхожда селективно към информацията - тя затвърждава или засилва вече създадени възгледи и оформени мнения. Така при взаимодействието между социалното поле и аудиторията посредникът - медиите, осъществява масовия информационен процес.
Мястото на медиите в световния феномен, наречен глобализация, бе трасирано още през 80 години с масовата инвазия на информационните доминанти CNN, MTV. То съвпадна с епохата на залеза на националния суверенитет и с изместването на класическата теория за "свободата на печата", приемана единствено в рамките на националната държава, и с разрушаване на тези рамки чрез комуникационните системи.
Ролята на медиите за развитието на международното гражданско общество се състои както в активни действия на неправителствени сдружения, борещи се с политическата цензура, така и в разширяване на информационните потоци "отдолу", независещи от действията на националната държава, а регулирани от качествена журналистика.
Събитията в Централна и Източна Европа са ярък пример за двустранния ефект на информационните технологии. От една страна, тяхната еволюция глобализира разпространяването на информация и знания, а от друга - те стимулират пътя за културна децентрализация чрез стремежа на всяка културна общност да пресее и съхрани своите уникални културни характеристики за сметка на универсалните. В този двупосочен процес ставаме свидетели на доброволно видоизменяне на така свойствените и своеобразни традиции, навици и обичаи, в резултат на което се получава един примес от вътрешни и външни неформални (неофициални, неинституционализирани) норми и правила. И когато се достигне до една еднородна смес от различни многокултурни елементи, тогава може би ще се достигне и до една пълна хармонизация на културната децентрализация. Възможно е да се изгради и постоянно да съществува едно фиксирано, неизменящо се и общоприето културно ядро от ценности като либерализъм, демокрация, човешки права и т. н., което, разширявайки се поетапно, да обхваща и да приспособява към себе си и други културни елементи и, обогатявайки се, винаги да бъде възприемано като предишното "старо" културно ядро. Но не общовалидните културни ценности трябва да се прилагат и да се нагаждат към другите елементи, а обратно, процесът да протича от периферията към ядрото, отвън-навътре, като заедно с това традиционните, типичните и свойствените норми и убеждения не трябва да се забравят и изоставят. Те не могат да се унищожат по насилствен начин (примерите с Руската и съветската империя), но могат да се видоизменят, модифицират и да уеднаквяват схващанията и визията за света с останалите. Т. е. да се уеднаквява не съществуващото културно многообразие, а да се разнообразяват еднаквостите, своеобразията, свойствените вътрешни разбирания за света и начините за правене на нещата. Усилията и стремежът трябва да се насочат не към търсене на чисто нови форми, а към приближаването им до вече доказалите своята продуктивност, външни за националната държава форми и модели. Или с други думи, процес, който може да се нарече централноориентирана, културна децентрализация, улесняващ успоредното протичане на глобализацията и локализацията.