ХЕРАЛДИКА бр.4, стр.54, година IX 2002г.

ГЕРБОВЕТЕ НА БЪЛГАРИЯ
СЪЕДИНЕНИЕТО И СРЪБСКО-БЪЛГАРСКАТА ВОЙНА - 1885 Г.

Виолета Великова - Кошелева
Гербови марки от Княжество България

В първото десетилетие от историята на Княжество България паралелно съществуват и се използват няколко различни герба, но всички съдържат формулата за изправения на задните си крака златен коронован лъв в ход надясно върху червено поле. Гербът на княжеството се появява върху монетите, знамената, документите на държавната администрация, върху държавния печат, гербовите марки. Уважението и респектът към символите на държавността в този период са характерни за българското общество. Те се възприемат като знаци на възстановената българска държавност с особено значение. Така отразява държавния символ една търновчанка, избродирала през 1882 г. във Велико Търново знаме за българския княз. Авторката на знамето Евгения Кисимова е поместила коронования лъв във форма, която наподобява германски щит. Щитът е очертан от лента, на която е избродиран надписът "Александър I Княз на българите Вел. Търн. 1882 Евг. Кисимова", а най-отгоре е поставена княжеска корона. Знамето е участвало в Сръбско-българската война - 1885 г. В гербовите марки също се наблюдава подобно, по-свободно третиране на оформлението на герба. (1, 2, 3)
Постепенно се преминава към утвърждаване на единно решение. Официалният герб на княжеството най-напред се появява върху монетите, сечени през 1880, 1881 и 1885 г. На тях е изобразена тържествената форма на държавния герб. Централната композиция е поместена върху германски изрязан щит, над който е поставена хесенска корона. Щитът се придържа от два лъвоподобни леопарда, които държат с другия си крак по едно турнирно копие с прикрепен под върха им национален трибагреник. Те стъпват върху стилизиран акантов орнамент, а цялата композиция е обгърната от пурпурна, хермелинова мантия с куполообразна шатра, на която са монтирани три малки златни хесенски корони. По-късно към този проект се прибавя и девизът "Съединението прави силата".
Княз Александър I приема за свой личен герб един от неодобрените от Народното събрание варианти, като са нанесени малки промени в първоначалния проект с девиза "DEUS NOBISUM" (С нами Бог). И тук щитодържателите са от типа "leopard leonne" и между краката им са втъкнати турнирни копия с националния трицвет. В някой издания от това време личният герб на княза е отъждествяван с държавния герб.
Съединението на Княжество България с Източна Румелия и последвалата Сръбско-българска война през 1885 г., събития с изключително значение в новата българска история, са повод за княз Александър I да направи промени в личния си герб в съответствие с европейската хералдическа традиция. Най-напред във възпоменателния медал "За сръбско-българската война от 1885 г." се появява символът на обединена България. Под хесенска корона са поставени два герба - гербът на Княжество България и символът на присъединената територия - Източна Румелия, който е разработен по герба на Константинопол в "Стематография"-та на Христофор Жефарович, наречен "Герб на Ромения". Тези два символа са поставени и на грамотата за награждаване с възпоменателния медал. (4, 5, 6, 7, 8)
Символиката на двете ръце, въздигащи княжеска корона, влиза в личния герб на княза, за което свидетелства настолен медал в памет на Съединението, отсечен в три степени - златен, сребърен и бронзов. В разделения на четири полета германски щит диагонално са разположени на I и IV поле български лъв, а на II и III поле - два короновани стълба, символизиращи двете Българии, а протегнатите ръце с корона означават обединението им. В центъра е положен малък герб на княз Александър I като херцог на Хесен. (9)

 
Герб на Княжество България, 1980 г. - текстил с
 бродерия		 Знаме на княз Александър I, бродирано от Евгения
 Кисимова		 Знаме на Голямоконарската чета по време на
Съединението, 1885 г.