АРТ бр.4, стр.36, година IX 2002г.

Простор и полет

Божидар ПАЧИНОВ

• В. "Райнише пост" - 28 февруари 2000 г.: "С висок професионализъм, с необикновено превъплъщаване, с поразително изящество, с хумор и някакъв свойствен само нему чар представя той (Петър Мим - б. р.) една пантомима от най-висока класа."

• "Остзее цайтунг" - 19/20 юни 1999 г.:"Петър Мим е пантомимист от световен ранг. Осем години вече българинът е редом с Марсел Марсо по театралните сцени из целия свят."

• "Райн некар цайтунг" - 30 август 1999 г.: "Впечатляваща е преди всичко убедителността, с която Петър Мим представя ситуациите. Как той постига това? Само с тези толкова изразителни ръце, с жестовете, с изобразителната сила на тялото си той съумява да приласкае, да прегърне, да призове или подчини, да се разбеснее или да кокетира. След почти два часа великолепна пантомима и кинетична илюзия неговата публика е въодушевена до краен предел."

• "Хановерше алгемайне цайтунг" - 15 ноември 1999 г.: "Майсторът на безмълвното изкуство (Петър Мим - б. р.) блестеше най-вече в "тихите" моменти, които отново и отново ни напомняха за преходността на битието и за съвършенството на Творението."

Петър Мим (артистичният псевдоним на Петър Стефанов) е от "най-популярните пантомимни поети на Европа" ("Райн некар цайтунг"). Западните познавачи го определят като "най-талантливия последовател и легитимен наследник на Марсел Марсо" (в. "Райнише пост"). Мнозина считат, че българският мим е изразител на най-добрите традиции на националната ни, френската и руската школа в пантомимното изкуство, но е успял да изгради свой неповторим новаторски стил. Твърдят, че неговото присъствие на сцената носи внушението на "творец от световен ранг, с невероятен творчески диапазон".
Преди петнайсетина години няколкото спектакъла годишно не бяха достатъчни да оправдаят заплатата на Петър. И защото му желаеха доброто, направиха го заместник-директор на Сливенския театър. Искаха да бъде "полезен" на обществото. И той беше. Може би като никой друг. Мнозина бяха познали изобразителното внушение на неговия жест, но малцина се досещаха, че с тези ръце той може и дреха да скрои, да я ушие, отпрана подметка да подкове, пък ако щете вярвайте, и бомбетата на Чарли Чаплин да докара. Колко полезно щеше да се окаже по-късно наученото през онези години, когато се чувстваше повече момче за всичко, отколкото човек на изкуството! Защото в Германия заедно със съпругата си Галина, а твърде често и с дъщерята Радина щяха да бъдат една театрална формация, която осъществява всичко - реквизит, светлинни ефекти, музикален съпровод, рекламна дейност, мениджмънт...
Сега, когато има чувството, че е претеглил много съдби, придвижвайки се във времето, Петър Мим е убеден: в живота му не е имало нищо случайно. Големи са радостите на малкия човек - големи са и мъките му, знае днес Петър. Разбира го и публиката в Брюксел и Амстердам, Дюселдорф и Инсбрук, когато гледа неговия смешен, трогателен, вълнуващ спектакъл "Чарли Чаплин е вечно жив". А западната преса откликва: "Той омагьосва и съблазнява, разобличава и поставя въпроси, кара понякога да се ужасяваме, но и да се смеем от сърце (през сълзи). Не на последно място и над себе си. Зрителите го следват с изключително удоволствие в неговия свят на Поезията и Меланхолията, на смеха и сълзите, на чудното мечтание и ужасяващото пробуждане от илюзията. Преливат се границите, когато мечтата става кошмар или когато природата се превръща в картина на ужасите. Петър Мим борави превъзходно с философско-драматични теми - съвременни, актуални, вечни. И тук магьосникът на безмълвното изкуство залага на съвършенството. Той е едновременно поет, клоун, философ. Но и перфекционист. Във всяко движение се крие идея. Петър Мим постига красива образност, търси винаги едно абстрактно ниво, където оставя символите и метафорите "да говорят" ("Ди Харке", 2002 г.).
Ето някои заглавия: "Световна звезда открива пантомимния фестивал в Шверин" ("Остзее цайтунг"). "Безмълвното изкуство като празник на духа" ("Хановерше алгемайне цайтунг"). "Всяко движение - една идея" ("Меркише алгемайне цайтунг"). "Поет, клоун, философ: магьосник на пластичната образност" ("Ди Харке"). "Брилянтен майстор на пластичното изкуство" ("Райн некар цайтунг"). "Чрез езика на тялото да сътворяваш пространства" ("Райнише пост"). "Тяло, което формира фигури, а чувствата видими прави" ("Ди Цайт").
Преди две години по повод 20-годишния творчески юбилей на Петър Мим немското списание за изкуство "Тротоар" публикува интервю с актьора. На въпроса - какви са предпоставките за бързия и категоричен успех, за неговата стабилна позиция на световната пантомимна сцена, Петър Мим отговаря кратко: "Изключителна дисциплина, интензивна работа и малко късмет."
Двеста театрални спектакъла на година са повече за чудене, отколкото за вярване. Те са свръхнатоварване, но те са и воля, и устрем. Да, ние, българите, има какво да дадем на света. Стига само светът да открехне простора си за нашия полет.