ГРАДОВЕ бр.4, стр.24, година IX 2002г.

Джорджия О'Кийфи -
интимната мощ на пустинята

Ивайло Харалампиев
Мадрид, специално за "Европа 2001"

“Цветовете и формите говорят с по-голяма
прецизност от думите"

Значението на една дума за мен не е толкова важно, колкото значението на един цвят. Цветовете и формите говорят с по-голяма прецизност от думите", твърди американската художничка Джорджия О'Кийфи. Тази фраза ще се превърне не само в нейно мото, но и в емблема на творчество, символ на модернистичен подход и разчупване на традициите в художественото изкуство на ХХ в. Мощен индивидуализъм, философска последователност и "истина без украшения" - художничката става символ на често пренебрегваното в Европа американско изкуство.
Старият свят отдавна вече се е "предал" пред гигантската експресивност на Джорджия О'Кийфи и виртуозната є способност чрез елементарни форми да генерира неспирна емоционална лавина. Сбирка от 34 платна, озаглавена "Интимни пейзажи", показва фондацията "Хуан Марк" в Мадрид. Една от най-известните фигури на американския модернизъм, О'Кийфи рисува изложените маслени картини между 1919-а и 1972 г. Над 20 световни колекции сътрудничат в изложбата - музеят "Джорджия О'Кийфи", центърът "Жорж Помпиду" в Париж, "Метрополитън музей" в Ню Йорк, Националната галерия за изкуства във Вашингтон, мадридският музей "Тисен-Борнемиса".
О'Кийфи е възхвалявана и от критиката, и от любителите най-вече заради своите пейзажи, студия на цветя и абстрактна живопис. Личността є е обградена от мистерия и легенда - жена-художничка със силен характер, която в разгара на славата се усамотява в пустинята, за да твори.
Джорджия, второто от седем деца във фамилия О'Кийфи, идва на бял свят на 15 ноември 1887 г. в семейното ранчо в Сън Прери, щата Уисконсин (САЩ). Учи изящни изкуства в Чикаго, университета на Вирджиния, и Колумбийския университет в Ню Йорк. Преподава изобразително изкуство в редица школи и университети из щатите. Известният фотограф Алфред Щиглиц попада на нейни творби - абстрактни рисунки и акварели в малък формат. През 1917 г. Джорджия прави първата си самостоятелна експозиция в галерията на Щиглиц "291", най-авангардната изложбена площ в Ню Йорк по онова време. Между 1926-а и 1946 г. започва да позира за портретите на Щиглиц.
Прекъсва преподавателската си кариера и се отдава изцяло на творчеството си. Заживява със своя меценат, с когото минава под венчило през 1924 г. Рисува първите си широкомащабни платна, вдъхновена от природата и музиката. "Фигуративната живопис не е добра, ако не е добра и в абстрактен смисъл. Един хълм или едно дърво не могат да представляват едно добро платно, само защото са хълм и дърво. Линиите и цветовете само в комбинация говорят нещо. За мен това е основата на живописта. Често абстракцията е най-чистата нематериална форма, която откривам у себе си и мога да я изясня единствено чрез пигментите", пояснява О'Кийфи.
През 1923 г. е голямата є дебютна изложба. Шест години по-късно за първи път отива в Мексико. Остава очарована, омагьосана от пейзажите и посланията на пустинята. Връща се всяка година за по няколко месеца, докато през 1949 г. окончателно остава да живее там. До Ню Йорк пътува само наесен, за да показва новите си творби. През 1946 г. умира Щиглиц. О'Кийфи разпределя голямата му артколекция между седем музея и университета. Тя самата започва да рисува все по-малко. Между 1950-а и 1965 г. предприема пътувания по целия свят - Европа, Далечния изток, Азия, Америка. Гледките от самолета я вдъхновяват, платната є "растат" значително (обикновено 120 на 215 см). Започва да получава престижни премии за плодотворната си кариера, става "Доктор хонорис кауза" на различни университети. През 1965 г. в двойния гараж на ранчото си в Ню Мексико рисува най-голямото си платно - "Небе върху облаци IV" (244 на 732 см).
Защитничка на идеята, че изкуството не подлежи на обяснение, Джорджия О'Кийфи почти не прави изказвания за творбите си. Изключение е публикуваният през 1976 г. каталог, в който коментира вижданията си за изкуството. Специфичният синтаксис и препинателни знаци за пореден път дават заявка за неконвенционалната личност на артистката. "Няма нищо по-нереално от реализма. Само на базата на селекцията, елиминирането и акцента стигаме до истинската същност на нещата."
Дегенеративна болест уврежда почти изцяло централното є зрение. Запазила само периферното, Джорджия не спира да пътува. Помощникът є Хуан Хамилтън я въвежда в грънчарството и скулптурата. Физически ограничена да рисува, тя не спира да работи в новия жанр. Излизат изпод ръката є последните акварели и рисунки. Умира на 6 март 1986 г. на 98 години. Пепелта є е разпръсната над пустинята. Остават единствено философски провокиращото є творчество и поетичните є мисли. "Едно цвете е сравнително малко. Всеки асоциира нещо с едно цвете - идеята за цветята. Протягаш ръка, за да докоснеш цветето, навеждаш се да го помиришеш, може би го докосваш с устни почти несъзнателно или го подаряваш на някого, за да го зарадваш. Но в известен смисъл никой не забелязва самото цвете. Наистина, толкова е малко... Нямаме време, а е нужно време, както е нужно време, за да имаш един приятел... Така че си казах, ще рисувам това, което виждам, това, което цветето представлява за мен, но ще го нарисувам голямо и хората ще се изненадат от времето, което ще посветят, за да го наблюдават."
Да станеш отшелник, когато си на върха на популярността. Да останеш верен на импулса да твориш дори тогава, когато се поврежда фатално един от основните ти инструменти за възприятие - зрението. С житие и творчество Джорджия О'Кийфи доказва, че няма табута по-силни от стремежа да се изразяваш.