ГРАДОВЕ бр.4, стр.24, година IX 2002г.

Залцбург - перлата в короната
на Европа 

Венелин САПУНДЖИЕВ

Герб на Залцбург
Казват, че всяка история имала своята предистория. И че всеки град се вписвал на картата на страната и континента си по свой начин. Ставал част от него и му придавал особен блясък. Когато говорим за Залцбург, не може да не споменем за онова бяло злато - солта, и за всичко превърнало малкото селце в подножието на Алпите в

"Перла в короната на Европа" -
по думите на Гьоте.

Точно тук, в планината на планините на Европа, в пазвата на Алпите, на 300 километра от Виена и само на 100 от Мюнхен - столицата на немските вкуснотии и кулинария, между Бавария и Тирол се ражда този уникален град.
Град - приличащ, но и отличаващ се осезаемо от всичко наоколо. Град широко отворил безсънните си очи към света, но и "похлупен от историята" - според Грилпарцер, "забравил да се променя от векове насам" - според Томазели, "изградил някакъв си свой образ" - според Хундертвасер, градът на Моцарт, живеещ и днес в някакъв си свой ритъм, 7/8 такт. За да го усетиш истински обаче, трябва да си преминал по страниците на времето с особена стъпка.
Залцбург е бил любимият град на Мария Терезия - първата "желязна лейди" на Европа. В Залцбург кайзер Франц I е приемал и дипломатите, и любовниците си - и в двата случая легнал в балдахиново ложе. Тук някъде се е "завихрила" историята на любовта между кайзер Франц Йозеф I и Елизабет - любимата императрица на австрийците, наричана галено Сиси (спомнете си нашумелия едноименен филм с една не по-малко красива австрийка - Роми Шнайдер).Тук най-дълго управлявалият европейски владетел (повече от 60 години) за първи път се осмелява да противоречи на властната си майка София и да прави каквото си иска.
Така Залцбург се вплита в историята на Австро-Унгария, страната, която е "държала" половин Европа - от Унгария до Словения, от Словакия до Галиция, в ръцете си. В историята на последната велика европейска империя и на последната монархия, след която нещата вече не са били същите.
"Околностите на Залцбург, на Неапол и Константинопол са най-красивото нещо, което са виждали очите ми...", пише не друг, а немският пътешественик и географ Александър Хумболт, видял немалко свят. И всеки изпил една "ракъ" (ракия) край Царския град, леко червено вино "Кианти" край Неапол или халба пшеничена бира в Залцбург може да потвърди с охота думите му.
Защото пейзажът, хвърлен по волята на Бога и историята между езерата Трумер на север и Алпите на юг е удивителен. Пръснат на три хълма край реката Залцах, съчетал невероятна архитектура и музика (нали архитектурата била застинала музика), огледал се в сребърната лента на змията-река, защитен от невероятни порти и възвеличан от разкошните си дворци, омагьосан от вкуса на многобройни гостилнички и кафенета, Залцбург изглежда неестествено, приказно красив.
"Град, от който не можеш да си тръгнеш - според Шилер, - без да се обърнеш сто пъти назад..."
Това за обръщането назад и хвърлянето на монети в "златните" Кралски конски къпални е стара история. Стара колкото града...
Преди да се разходим край река Залцах (Солената река) в пространството между трите хълма - Капуциненберг (Хълм на капуцините), Мьонхенберг (Хълм на монасите) и Ирайнберг (Хълм край реката), трябва да обърнем достолепно внимание на най-големия средновековен замък в Европа - Хоензалцбург. Според историци и изследователи той заедно с Флоренция и Ренесанса са "предците" на модерна Европа. Тук са се създали всички онези естетически, че и кулинарни порядки, приети по-късно от градове и държави, империи и колонии по четирите краища на света. А ако се върнем хилядолетия назад, в праисторически времена, край планината Дорнберг ("предмостие" на Алпите), край солената река Залцах, са се заселили първите обитатели. Солта е "родила" този град. И чак до ХIХ век тя е била неговото бяло злато.
Тя, солта, е "родила" малкото келтско селище (800-400 г. пр. Хр.), а по-късно (14 г. пр. Хр.), един от най-големите Римски градове-колонии - Ювавум, който "командва" Европа чак до средата на ХIХ век.
Римляните полагат на най-високия хълм основите на бъдещата крепост "Хоензалцбург", която не е била практически никога завладявана. През VII век върху развалините на римския Ювавум, франкският епископ Руперт основава два манастира - мъжки "Свети Петър" и женски "Ноненберг". През 755 година в едно от най-оригиналните произведения на средновековната литература "Животоописание на Свети Бонифаций" градът, възникнал под манастирите, е наречен с днешното си име - Залцбург (Замък от сол). И до днес освен Моцарт - великото дете на Залцбург, солта е един от символите на града. А култът към нея и празниците на солта са сред най-големите атракции ведно със замъка - символ не само на Залцбург, но и на Европа и Средновековието. Заедно с крепостта "Крак дьо Шевалие" (днешна Сирия) замъкът в Залцбург е сред най-запазените и красиви рицарски измерения на историята. През 798 година градът получава статут на архиепископство и оттогава е един от десетте главни градове на Европа.
Заради непокорството на градската управа през 1176 година великият император Фридрих Барбароса обявява Залцбург извън закона, изгаря го до основи, но не успява да превземе крепостта.
Градът още седем-осем века остава напълно независим от империи и диктатори, а големия си разцвет достига по време на управлението на архиепископ Волф Дитрих (1578-1612), когато неслучайно е наречен "Истинската столица на Европа..."
Оттогава са шедьоврите на световната архитектура като Старото кметство, Резиденцията на архиепископа, Бароковата катедрала, Манастира на капуцините, Главната градска порта.
Всеки от следващите владетели - архиепископи, градоначалници, кметове, прибавя по някоя и друга багра в пейзажа, за да се превърне днес Залцбург в това, което е.
На 27 януари 1756 година в малка къща на "Гетрайдегассе" (Житната уличка - улицата, по която търговците на жито карали талигите си със стока) се ражда геният на музиката - Волфганг Амадеус Моцарт - най-нежният и най-велик син на Залцбург, Австрия, света.
Всъщност едва само век и половина по-рано - през 1616 година, свободният до това време в продължение на 27 века град влиза в рамките на тогавашното Австрийско кайзерство, по-късно Австро-Унгарска империя.
Но Залцбург и в рамките на империята запазва собствения си облик... Разрушаван няколко пъти (особено силно по времето на Втората световна война), докоснат от идеите на Макс Райнхард и Хуго фон Хофманстал (основатели на прочут музикален фестивал), умело направляван от палката на маестро Караян, днес Залцбург е по-красив от всякога.
Някак си призрачни са уникалните забележителности като катедралата, резиденцията, фонтана, посветен на Нептун, крепостта и пазара "Кранцелмаркт", където животът пулсира денем и нощем. Също, двете къщи на Моцарт - родната и онази на другия бряг на реката, където е израснал, величественият замък "Мирабел" (от испански - "мира ке бея" - "виж колко е красив"), изграден заради любовта на един кайзер към една жена, не по-малко величествената най-малка къща в Европа, първата обществена фурна, първата аптека, първата спестовна каса (колко много първи неща), градската порта "Гщетентор" - край която са били разположени старите "гастщеттен" - гостилници. Още - двата фестивални дворци (Залцбург и Виена са музикалните сърца на Европа), Кралските конски къпални, изложбената зала "Рупертиниум" (оформена от най-великия архитект на ХХ век Хундертвасер), Храмът на францисканците, Манастирът на капуцините, Катакомбите, Въжената линия, водеща право към небето, и т. н.
Удивителен свят, докоснат от пространството и времето. Свят, който е трудно да извървиш, ако не го усещаш непрекъснато...
Не по-малко неповторимо е и първото кафене в Европа "Томазели", основано през 1705 година в някоя гостилничка, или на масите, сложени направо сред тревата, където като благодат в чинията ти се изсипват немски "вюрстхен" - кренвиршчета, унгарски гулаш и шницели по виенски.
Достопочтените залцбургски граждани, наречени "бюргербаур" - "бюргерите с коремчетата", и някога и сега обичат да си угаждат. А на масата, и някога и сега, царстват супата с галушки и ябълковият щрудел, кайзеромлетът и кнедлите от черен дроб, печеното пиле “залцгрил” и езерните риби от Торун, пълнените телешки гърди и свинските хапки, солените тестени топчета и ваниловият козунак.
Като някакъв лъскав апотеоз през 1890 година залцбургският сладкар Паул Фьорстер - първият кулинарен гений на Залцбург, сътворява бонбоните "Моцарткугелн".
И докато червените са познати на целия свят, то от сините, направени на ръка, може да си купиш само на място, и то доста скъпо. Три в кутийка струват над 15 марки.
Друг кулинарен постулат за залцбургчани е ракията. Ако немците обичат лудо бирата, във Виена наблягат и на виното, то в Залцбург се пие "цу цвай" (по две) малка чашка шнапс, с голяма халба бира.
Третият постулат е консумация "цу драй" (по трима). Иначе казано, за разлика от всички немскоговорящи, които ходят на ресторант по повод, в Залцбург се излиза навън без повод. И се предпочита компанията. Дори и на непознати хора, на трети човек.
Още повече Залцбург е родина на "Еделвайс" - бялата, невероятна бира, и "Вайценкорн" - пшениченото чудо, което честваше наскоро официално 500-годишния си юбилей.
Така завъртян между пространство и време, хвърлен по волята на Бога и Историята между Алпите и Залцах, този град живее сякаш извън тях.
Призрачен и реален.
Многолик и неповторим.
Наречен просто - замък от сол
.