СВЯТ бр.4, стр.18, година IX 2002г.

Сирия - отвъд фасадата на исляма

Здравка МИХАЙЛОВА

 
Изглед от Палмира - столица на непокорната владетелка Зенобия
През многовековната си история Сирия е познала всякакви религии, племена и завоеватели. Безбройните местни асирийски и египетски божества са били наследени от гръко-римския пантеон. Още преди появата на исляма тук процъфтява сирийското християнство, познало изпитанието на всички големи ереси: монофизитизъм, несторианство, арианство. Днес в Сирия живеят над десет процента християни от различни вероизповедания: гърци католици, православни гърци, маронити, халдейци, арменци, сирийски православни, евреи и сравнително отскоро протестанти. В някои кюрдски села все още се е съхранил култът към Сатаната, изповядван от потомците на прастара персийска ерес. В Халеб има епископи на седем различни християнски вероизповедания. В Дамаск се намира седалището на Антиохийската патриаршия.
Сирийската конституция не постановява изповядването на държавна религия: ислямът, християнството и юдейството се практикуват наравно с конституционно гарантирани свободи. Все пак, тъй като повечето от сирийците са мюсюлмани, тя предвижда президентът на страната да изповядва религията на мнозинството.
Въпреки прокламирането през 1920 г. от Националния конгрес на независимостта на "Историческа Сирия", включваща Ливан и Палестина, на конференцията в Сан Ремо победителите от Първата световна война решават да поверят на Франция мандата на управление на Сирия и Ливан, а на Великобритания - мандата на Палестина и Ирак. Така геополитическите интереси на великите сили отдалечават с 25 години, до 1945-а, провъзгласяването на националната независимост на една от най-древните страни, представлявала по-често провинция на чужди империи, но асимилирала елементи от много култури и филтрирала ги в специфична идиосинкразия.
 
Входът на Националния исторически музей вДамаск с вградени кули от рицарска крепост
Не трябва да забравяме, че християнството се е зародило на сирийска почва. Ако Христос е живял в Палестина, то основателят на християнската църква апостол Павел е получил видението за своето предопределение по пътя към Дамаск. В сирийската столица все още могат да бъдат видяни улиците, по които е минал, и кулата, от която е избягал, за да се спаси от своите гонители. Новата вяра веднага широко се разпространява сред сирийците.
Християнството е провъзгласено за официална религия от Константин Велики, а империята се разделя на Източна и Западна през 395 г. Сирия, вече византийска провинция, представлява ябълката на раздора при византийско-персийските сблъсъци, по-скоро при сблъсъка на две религии - християнството и зороастризма. Като реакция срещу подчиняването на официалната християнска догма и униформеност тук възникват и най-значимите ереси, предизвикали преследвания, вселенски събори, духовни брожения, тайни церемонии, гнева на римските папи. Една от най-забележителните византийски императрици, Теодора, родена според някои в Сирия, открито закриляла сирийския монофизитизъм.
През пети век един отшелник прекарва в размисъл и молитви тридесет и шест години от живота си, възкачен на стълп сред пустошта на шестдесет километра северно от Халеб. Мястото на неговото стълпничество бързо се превръща в обект на поклонничество. Малко след смъртта му император Зенон построява около стълпа на Св. Симеон Стълпник най-голямата християнска базилика през онази епоха. Днес Калаат Саман е една от най-важните забележителности на Сирия. Базиликата, арките, лоджиите и баптистерията, брулени от всички ветрове, поразяват с хармоничната си архитектура. Целият район около Халеб до турската граница крие в маслинените горички, примесени с рожкови и сакъзови дървета, множество мъртви византийски градове. Който се интересува от историята на Византия, би трябвало да посети Сирия, която прилича на музей на открито за византийската архитектура.
Църкви, манастири, християнски храмове се намират разпръснати из цялата страна. Най-известните от тях след Калаат Саман са разположени в околностите на север от Дамаск. Манастирът в Сейдная, посветен на Богородица, е строен от император Юстиниан. Градчето Маалула има привилегията да се намира в центъра на район, където все още се говори арамейски, езикът на който е говорил Христос. Тук се намират и двата големи манастира - "Мар Саркис" (на Свети Сергий) и "Мар Такла" (на Света Такла). В християнския квартал в Хомс църква с фрески от ХII век подслонява гроба на Св. Елиан, син на римски военачалник, умъртвен в края на III век, заради отказа си да се отрече от християнството. В гръцката православна църква в Хомс може да бъде видян поясът на Светата Дева, реликва, открита през 1953 г. заедно със свитък ръкопис на сирийски.
През ранните християнски векове арабите продължават методично и безшумно, но безвъзвратно да се установят по тези земи, основавайки и първите емирства. 
Глинена плочка с древно писмо от находките в Ебла 
През VII век приливната вълна на исляма окончателно залива Сирия, без нищо вече да е в сила да я възпре. През 635 г. Дамаск пада в ръцете на арабите, които срещат подкрепата на местното население, особено на юдеите-самарити, негодуващи срещу византийския завоевател и отегчени от религиозните разпри между привържениците на ортодоксалното християнство и тези на ересите. Със съдействието на автохтонното население арабите бързо отнемат от Сирия византийския є облик. Не след дълго Дамаск е избран от Омаядските халифи за столица на една империя, простираща се от Испания до пределите на Китай. През онази епоха, VIII век, в Дамаск е изградена и най-импозантната и великолепна джамия в света, фарът на исляма, към която се обръщат погледите на цял свят. За построяването на това чудо, голямата джамия на Омаядската династия, халифът поканил майстори и архитекти от Индия, Персия, Магреб и, разбира се, от Византия. Във византийски маниер са изпълнени мозайките, византийски са капителите, а така също и светите мощи на Йоан Кръстител, намирали се в християнската църква, вписана днес в градежа на джамията. Саркофагът на Св. Йоан Кръстител, намиращ се във вътрешността на джамията, е еднакво почитан както от християни, така и от мюсюлмани. Легендата гласи, че Йоан Кръстител бил обезглавен близо до днешната джамия и понеже кръвта избликнала със силата на фонтан мястото се нарича "Ал Науфара" (Фонтан). Днес там се намира едноименно кафене, където всяка вечер наред с глътка кафе с вкус на кардамом и дръпване от наргилето туристите могат да се порадват на живописната фигура на разказвач на приказки, който ги връща в света на Шехерезада и 1001 нощи.
Маалула - градчето с ранхохристиянско скално поселище. Тук и до днес се говори езикът на Христос, арамейският
Сирия окончателно приема исляма и познава великолепието на различни династии - Омаяди, Абасиди, Фатимиди, селджуки. След тях идват Аюбидите, мамелюците, османците, като всички оставят след себе си изключителни архитектурни паметници - джамии, медресета, гробници, крепости и дворци. Сирия става историческа сцена на една епопея от героизъм, рицарски жестове, предателства, романтизъм и нечувана храброст с главни действащи лица - различни воини на вярата. Още преди кръстоносните походи византийските императори се опитват да си възвърнат в името на кръста изтръгнатите от ислямския завоевател територии. Никифор Фока, Йоан Цимисхи, Василий II са някои от имената, свързани с тези походи. Двама мюсюлмански владетели, управлявали Сирия, Нуредин и Саладин са останали в историята с отвоюването от кръстоносците на основните крепости по средиземноморското крайбрежие и обединяването на мюсюлманска Сирия. Множество крепости и кули - византийски, арабски, на кръстоносците, бдят като все още будни стражи с лице към средиземноморския бряг. В "Крак дьо Шевалие" - най-голямата запазена крепост в света, споменавана в почти всички учебници по история като образец на съвършенство сред средновековните фортификации, се помещавал щабът на рицарите хоспиталиери на Св. Йоан. От нейните 2300 метра височина над морското равнище може да бъде командвана стратегическата долина между Хомс и Триполи.
Отломка от Османската империя, "конструирана" в резултат на тежки преговори между Франция и Англия, няма нищо по-малко "измислено" от Сирия. Разположена е в район, който и до днес се намира в процес на развитие на политическите събития. Въпреки че в нея съжителстват толкова народности, езици, вероизповедания, може би именно заради тази многопластовост на историческия опит тя е населявана от народ със свои собствени характерни черти и съвършено самобитни добродетели. Прилича на претопяващ казан, в който се преливат различни религиозни, културни и художествени пластове.