Новото българско правителство, макар и сериозно наченало стоте си дни, още дълго време ще бъде тема за разговор и размисъл. Симеон Сакскобургготски продължи да дава уроци не само на българския политически елит, но и на простосмъртните българи, които напоследък бяха обвинени от сини наблюдатели, че от общество са се превърнали обратно в народ, което било лошо. След като изненадата от състава на правителството поулегна, можем да потвърдим, че ходът с никому неизвестните експерти и професионалисти, назначени за министри, е не само ефектен, но може да се окаже и доста ефективен. Причините за това са няколко. На първо място - това са неопетнени хора, известни в тесни професионални кръгове, до които коварната светлина на прожекторите на общественото внимание, за щастие, не е стигала. Това ще им даде известно време, в което да работят спокойно. На второ място, при евентуални грешки и провали тези хора могат лесно и безболезнено да бъдат подменяни, особено ако са прави политолозите, че истинското правителство в сянка има друг състав, заседава във "Врана" и се състои от съветниците на царя-премиер. Вместо веднага да започне да им вади кусурите - ако бяха познати лица - общественото мнение поне известно време ще клечи в засада, ще души усилено и ще проучва тези засега неидентифицирани за него обекти, съставящи новия кабинет.
За мен, като човек от сферата на културата, е твърде важно, тя да не се окаже отново Пепеляшката и на това правителство, както се случи с предишните. Защото не виждам на хоризонта енергичния мениджър, който ще се пребори да паднат унизителните данъци върху българското книгоиздаване, да речем. Но нека да почакаме - нека да бъдем реалисти и да вярваме в чудеса.
Тези засега неизвестни хора, които станаха поредните български министри, може пък и да свършат повече работа от онези, за които дълго време имахме хубаво мнение, но те положиха огромни усилия да го развалят, и в крайна сметка успяха. Може би работата на непопулярни до този момент хора ще се окаже поредната изненада, подготвена ни от новия премиер. И дано да е така. Нали единственото, което всички ние искаме, е най-после нещата да тръгнат по такъв начин, че да ги усети всеки българин по собствения си живот - по делника си и по празника си. Защото падането на шенгенските визи е хубаво нещо, но Европа ще ни се види като кисело грозде, ако не можем в началото на третото хилядолетие да стигнем до нея поради някакви си прозаични финикийски причини.