ЗВЕЗДИ, бр.4, стр.33, година VIII 2001г.

Музата наАнтониони

Хората са най-голямата страст на Моника Вити



Mоника Вити се появява на екран през 50-те години на отминалия ХХ век. Тогава обаче нищо не подсказва какво ще излезе от това - все пак в италианската кинематография по онова време на мода били неподражаемите София Лорен, Джина Лолобриджида, Силвана Мангано. А Моника Вити съвсем не била красавица. Да, в театъра я познавали като амбициозна и оригинална актриса, но във филми дълго играла второстепенни, с нищо невпечатляващи ролички.
Едва с "Приключението" на Микеланджело Антониони започва нейната ослепителна кариера. В следващите му филми "Нощ", "Затъмнение" и "Червената пустиня" Вити продължава да е мечтателно, неуловимо същество, но това скоро уморява актристата, пълна с радост за всеки ден. Моника иска да бъде себе си на екрана - да се смее, за да забавлява и себе си, и околните. Шансът й дава Джоузеф Лоузи във филма си "Modestу Blaise", където италианката играе нещо като Бонд в пола. Промяната се харесва и на нея, и на зрителите, и Вити започва да приема следващи комични роли. Никой не можел да се сравнява с нея по умението й да играе темпераментни жени, успяващи да се борят за себе си и за любимия мъж. Само за Антониони това е повече от предателство, затова и съвместният им живот трае само 11 години. Оттам насетне Моника е само и единствено себе си.
Тази италианска филмова звезда рядко дава интервюта. Пази своето лично пространство, въпреки че съвсем не страни от хората. Те, както сама казва тя, са най-голямата й страст. Когато се показва на големи светски събития, като концерт на Лучано Павароти с рокзвезди, да речем, към нея мигом се отправят овациите на публиката - както на по-старата, така и на по-младата. А това повече от ясно свидетелства, че героинята от "Приключението" и "Червената пустиня" на Микеланджело Антониони все още продължава да се радва на големи симпатии.
На 3 ноември Моника Вити ще навърши 70 години - една легенда не само в италианското, но и в световното кино с право ще събере върху личността си погледите на милионите почитатели на огромния й талант. И най-вероятно ще накара да гледат отново и отново знамените й екранни превъплъщения.
Щастливците, имали късмета да попаднат в старателно пазената лична територия на Вити, мигом откриват един артистичен дом в Рим, пълен с книги и картини. И днес, като че ли неподвластна на годините, Моника е висока и подвижна, във всяка изречена от нея дума като че ли е вплетен някакъв ентусиазъм, а във всяко нейно движение - енергия. Очите й са все така изумително зелени и живи, а гласът - изнесен и плътен, не бихте го сбъркали с друг на света.
Дълги стройни крака, скрити в опънати по тях черни джинси. Свежа кожа, съхранена от дълбоки бръчки. Изглежда млада, въпреки че биографичните й данни безмилостно напомнят навъртените седем десетилетия. За разлика от повечето хора, които се разчувстват, когато си спомнят детството, тя предпочита да мисли, че
животът й е започнал в момента,в който е влязла в Академията потеатрално изкуство в Рим
А детските години тя по-скоро свързва с войната. Помни вътрешното безпокойство, страха, обстрелването на влака, с който заедно със семейството си е бягала от Сицилия. Кошмарът я преследва и до днес.
"Войната - казва без колебание актрисата, запитана за най-голямото зло на света. - Тя убива тези, които я провокират, и тези, към които е насочена. От нея всички излизат победени. По време на война човешкият мозък губи контрол, в него влиза някакъв демон."
Спомените на Моника от детството обаче са и спомени за конфликта. Той започнал в мига, в който бъдещата актриса почувствала необходимост да играе на сцена. Тя все още се вижда седяща и плачеща на стълбите пред дома. Още тогава знаела, че семейството й никога няма да одобри нейния избор, че ще се срамуват от нея, смятайки, че актриса непременно означава жена от дъното на обществото. Така и става. Срамували се от нея до последно, дори тогава, когато светът я обиква. За щастие на Моника обаче семейството й заминава за Америка, а тя остава в Рим, за да продължи образованието си в театралната академия. А когато те се върнали, тя вече била достатъчно известна. Въпреки това не променили мнението си за актьорската професия. А може би именно заради това бъдещите й героини са жени, борещи се с еснафския "вампир", загнезден в човешкото мислене.
За нея често се казва, че е разкрила на хората опасността от липсата на толерантност. Тя се гордее с това. Благодарение на своя емоционален, неудържим бунт Вити се превръща в най-често шамаросваната и целуваната актриса на света (на екрана, разбира се). Сама обича да подчертава, че филмите й, подобно на романите на Достоевски, са пълни с паднали ангели, воюващи за правото на собствена индивидуалност. Има и още нещо, което я свързва с големия писател - зодия Скорпион.
"Никога не бих успяла да изиграя роля на жена, чиято личност не одобрявам. Аз трябва да обичам своите героини", признава Моника. А с кой идеал за жена се идентифицира в своите филми? "Най-често с жени, чиято лоялност е безгранична", категорична е италианката.
Публиката усеща нейната искреност.

На неЯ й е простено това,което в ИталиЯ не прощават наникого
- рушенето на всякакви табута, на традиционни морални принципи. Тя е най-обичаната актриса в страната. Навсякъде, където се появи, Моника вижда и усеща около себе си топлота и сърдечност. Случва се таксиметровите шофьори да не пожелаят да таксуват курса й. От магазините, в които пазарува, пък й изпращат цветя. "Чао, Моника, как си?" - спират я на улицата възрастни и младежи, обръщайки се към нея на "ти". Знае, че я чувстват близка и им отвръща с взаимност.
Вити се интересува от много неща - пише, чете, обича да танцува, ала най-голямата й страст са хората. Посвещава много часове на своите приятели. Най-добрият е актьорът Алберто Сорди. Тя с радост си спомня как са играли заедно в измислени от тях самите сцени, при това забавлявайки се като деца: "Алберто е един от най-големите таланти в съвременното кино. Неговият талант е интуитивен, толкова рядко срещан в наше време."
Моника с удоволствие кани у дома си хората, които обича. Приятелите й познават нейната слабост към сладките неща. Габриел Гарсия Маркес например написал върху една от книгите си: "Надявам се, че ще ти хареса колкото три килограма сладолед!" Актрисата обаче се радва най-вече на личния си успех. За него се борела от самото начало на своята кариера. Помни, че

не искали да Я приемат в АкадемиЯта за театрално изкуство
"Имате слаби гласни струни - казал председателят на изпитната комисия. - Няма да се справите." А тя пък отвърнала: "Ако не ме приемете, ще изляза оттук и ще се хвърля под първия трамвай." И тогава, изплашени, че наистина ще го стори, те я включили в списъка на приетите. "Би ли го направила наистина" - пита я след години един журналист. "Ами, откъде-накъде! Но аз наистина трябваше да ги стресна. И успях. Повярваха ми!" - отговорила през смях тя. И това било първото потвърждение за огромния й талант.
След като завършила, Моника играла в театъра, без да пресмята часовете и лишенията. Но мечтаела и за кино. "Нямаш лице за това, остани си в театъра" - съветвали я нейни приятели. Все още се носят легенди за това как някои режисьори се навивали да я снимат, но при условие, че Моника се реши на пластична операция. Тя, разбира се, отминавала обидата с презрение. Докато един ден в коридора на едно студио не чула: "Ето, това е лицето, което толкова търсех!" Викът бил не на кого да е, а на самия Микеланджело Антониони, а срещата им се оказала съдба - Моника задълго се превръща в муза за гениалния режисьор, а той - в нейния откривател за голямото кино. Двамата работят заедно и се обичат страсто повече от десет години.

Неправилните Черти и нетипичният глас се оказали нейното щастие
Бунюел намирал, че тя има лице на "мъжемелачка". А ако попитате какво мисли Моника по този въпрос, реакцията й е повече от естествена: "Това просто е от моя астигматизъм и късогледство."
Срещата им с Антониони е докосване на два взаимнопоглъщащи се таланта, две обичащи се същества. Възникват филми като "Приключението" и "Червената пустиня", а Моника привлича вниманието на световната критика. Тя е всестранна, нечувано смешна във весели моменти и драматична в миговете на отчаяние. Зрителите редовно казват, че когато гледат филмите й, едновременно се смеят и плачат. "Аз също!", отговаря им през смях актрисата.

Не е феминистка, но се бори за правото на жената да бъде себе си,за правото й на избор и любов. В "Момиче с пистолет" тя играе прелъстена и изоставена сицилианка, жертва на любимия мъж. Героинята й най-напред решава да го убие, но след това сменя тактиката и го съблазнява по най-тривиалния начин на света. После той се събужда след страстната нощ в празно легло: "Винаги си била кучка" - крещи отчаян и побеснял, виждайки я как се отдалечава върху сал. Изоставен и разбит, като самата нея преди това.
Макар да минава за говорителка на жените, Моника твърди, че повече се занимава с проблемите на човека, отколкото на жените, тъй като самотата, отчаянието и безсилието нямат пол. Опитва се да убеждава жените в тяхната важност, че не трябва да прибягват към крайни мерки, за да бъдат обичани и уважавани. Обича жените и те я обичат, защото усещат, че не им е съперница.
Не ходи често на черква, тъй като не я идентифицира с Бог.
Според неЯ Бог е навсЯкъде, където има доброта, обич и уважение
"В клоните на дърветата, на улицата, в стаята, в която разговаряме. Доброто всъщност трябва да съществува, иначе животът не би имал смисъл", убедена е актрисата. Тя не обича скъпоценните камъни и кожите, не е привързана към собствеността, макар че се радва на липсата на финансови проблеми. Никога не би допуснала осигуряването на насъщния да я обсеби изцяло. Отхвърляла е хонорари за милиони, предлагани й, за да използват лицето й с рекламни цели - стойността им се равнявала на многогодишната й актьорска заплата. Ала Вити просто не желаела да свързват лицето й със стоки от лавиците на съседния магазин.
В живота й има е нелепи ситуации. Веднъж научила от вестниците, че е умряла. Журналистът от "Монд", който я погребал в един свой материал, след известно време се опитал да направи интервю с нея, но тя все не отговаряла на въпросите му. "Още ли ми се сърдите?" - опитвал се да я омилостиви той. "Как бих могла, та нали не съм жива!" - отговаряла ледено Моника Вити.
И до ден днешен актрисата има в главата си хиляди мечти. Мечтае за вечна любов, за вечно приятелство, за вечна радост и вечен живот. И безпределно вярва в емоцията, в автентичността на всичко, в ценностите, за които воюваше в своите роли и които за много хора по света са просто "солта на живота".