"Това е последният град в рима и първият
в проза", пише Хенри Джеймс. И макар
романтичните и философските прякори на
Апенините да са запазени по право за други
градове, Милано е безспорен и неконкуриран
от никого световен център на висшата мода,
на "Последната вечеря" на Да Винчи, на
оперната светая светих Ла Скала.
Икономически и политически гигант, през
последните години столицата на областта
Ломбардия тихомълком, но с гигантски крачки
отмива от лика си емблемите на
резервираност и студенина, които с векове
носи. Статистиките в обединена Европа
възнаграждават търпението на северния
италиански град. В новото хилядолетие
Милано стъпва триумфално като най-богатия
мегаполис на Стария свят. Събудени за нов
живот, символите на града атакуват
предразсъдъците и клишетата. Вярно е, към
Рим водят всички пътища, а Венеция и
Флоренция са планетарни
артсъкровищници, но Милано, градът на
безупречната елегантност, на осъзнатото
Когато ломбардците пристигнали по тези земи, решили да се допитат до оракулите за местоположението на столицата си. Пророците разтръбили, че това трябва да стане на мястото, на което бъде открита свиня, половината гръб на която е покрита с вълна. Ломбардците се впуснали да търсят животното и го открили на поляна, обградена от гъста гора. Така се родил Милано, а свинята с векове била смятана за символ на града.
Всички опознавателни маршрути на Милано неизменно стартират от катедралата. Марк Твен я нарекъл "поема от мрамор". Британският писател Д. Х. Лорънс обаче я обявил за "имитация на катедрала по подобие на таралеж". "Ил Дуомо" е започната през 1386 г., но не е завършена чак до 1813 г. Затова всички стилове от годините на строеж - от готиката до неокласиката, намират място върху фасадата на духовната сграда. С дължината си от 157 м и ширина от 92 м "Дуомо" е третата по големина катедрала в Европа. 40 000 вярващи се побират в храма. През ведри дни от върха й се съзират Алпите. Най-високата "таралежова игла" с височина 109 м завършва със
Стъклописи в катедралата статуята на Дева Мария. Патрон на катедралата, тя е по-прочута като "Мадонина" и е покрита с 3900 листа от злато.
Дворецът "Сфорца" е много по-приветлив отвътре, отколкото отвън. Гордее се с колекцията си от скулптури, най-прочута от които е "Пиета Ронданини" на Микеланджело. Пак според легендите майсторът извайвал творението до последните си дни през 1564 г. Исторически източници пък сочат, че година преди смъртта си самият Микеланджело пратил на племенника си писмо, в което пишел: "Ръцете вече не ми служат. Отсега нататък други ще пишат вместо мен, а аз ще се разписвам." Подобно разминаване в данните не стряска изследователите на гения, които и до днес не могат да стигнат до съгласие върху историята на "незавършената" "Пиета" на Микеланджело.
"Палацо Реале" представя през 2001 г. грандиозна експозиция, посветена на живота на Джузепе Верди под заглавие "Човекът, операта, митът". Близо до "Дуомо" е покритата галерия "Виктор Мануел" - най-старият и елегантен търговски център на планетата. Четири етажа магазини, ресторанти и барове. Прощъпалникът не е обещаващ - архитектът Джузепе Менгони пада от покрива и загива малко преди откриването на галерията през 1877 г. Скоро обаче трагичният инцидент е забравен, а "Ил Салото", както е известно мястото, става магнит не само за жителите на Милано, но и за туристите. Октогоналният лабиринт е покрит с мозайки от Европа, Америка, Африка и Азия. Представени са също изкуството, селското стопанство и индустрията. За първи път на покрива са използвани стъкло и метал. На пода са запечатани мозайки със зодиака. Да скочиш върху половите органи на Телец носи късмет, твърдят тук. Дворецът "Брера" притежава най-ценната артколекция в Милано. Белини, Рафаел, Тинторето, Караваджо присъстват с платната си заедно с
Ликът на Верди човекът,операта, митътнай-напористите художници на ХХ в. Черквата "Санта Мария деле Грацие" не би постигнала и малка част от световната си слава без приноса на Леонардо да Винчи. Великият енциклопедист започнал митичната си творба "Последната вечеря" през 1495 г. и я завършил три години по-късно. Майсторът приложил темпер върху сухата стена. Резултатът бил зашеметяващ за времето си, но картината започва да страда от влагата само 50 г. след завършването си. Консервирането на "Последната вечеря" е изключително сложно дори с последните постижения в жанра. Творбата е много по-голяма, отколкото човек очаква - 9 на 4,5 метра. "Един от вас ще ме предаде", казва Исус на апостолите. Образът му не е завършен - Леонардо сметнал, че не е достоен да сложи последния щрих. Посещението на черквата е абсолютно невъзможно без предварителна резервация, което още повече засилва апетита на туристите.
В съвременната медийна митология обаче няма миланска сграда, която да се мери по слава и престиж с Ла Скала. Името идва от черквата "Санта Мария алла Скала", която била на същото място. Построена между 1776 и 1778 г., сградата, пред която има спирка на живописните трамваи, не блести отвън със забележителна помпозност. Побираща 3000 меломани обаче, тя е безспорната зала номер едно в света. Ла Скала сериозно е засегната от бомбардировките през Втората световна война, но е детайлно възстановена. Тежките завеси помнят премиерите на "Отело" и "Фалстаф" на Верди; на "Мадам Бътерфлай" на Пучини. От такова значение е операта за италианците, че дори и правителствата не успявали да надвият на народните мераци. Един от многото управници на Милано издал декрет, с който забранявал на поданиците си да аплодират, преди да го е сторил той. Такава неописуема дандания вдигнала тълпата, че
Старите етикети подсигуряват на Милано достатъчно слава, но един от най-напредничавите градове на стария континент държи да изненадва, да провокира и съблазнява! Сред последните широко аплодирани придобивки е паметникът "Игла, конец и възел" на пиаца "Кадорна". Не всички новости обаче получават одобрение. Сценарият около паметника "Миланска зора" пред централната жп гара не се разигра според добрите прогнози. Замислен да превърне вливането на Милано в ХХI в. в нетрадиционно и знаменателно събитие, монументът среща навечерието на 2001 г. недовършен. Предвидените помпозни фойерверки търсят друго място за изява, а провалената фиеста изглежда завинаги отрежда на творението хули и омраза. Нищо че за първи път в света е използвана оптическа фибра с дължина 120 км, а плаващите многоцветни премигвания правят паното устремил се към небето галактически меч. Британският архитект Йън Ричи (автор на стъклената пирамида пред Лувъра) не успя да спечели сърцата на местните жители. И не толкова заради визуалната страна, колкото заради непростимото отлагане от 18 дни. За дисциплинираните и сериозни бранители на пионерския имидж на Милано закъснението за зазоряването на новото хилядолетие бе фатално.
Почти винаги за десерт туристите оставят модната авантюра. Трудно е да се открие по-добра витрина за консуматорството, блясъка, астрономическите суми, но и търсения от всички хедонизъм. Долче вита, от която нямаме нищо против да вкусим! Улиците "Монте Наполеоне", "Алесандро Мандзони", "Санто Спирито", "Сант Андреа" разливат пред зяпачите най-екстравагантното и най-пищното, което световната мода е създала. Разбира се, с огромно предимство за местните имена. Армани, Версаче, Валентино, Трусарди, Долче е Габана, Криция, Гучи, Салваторе Феррагамо, Унгаро, Прада са не просто национални герои, а планетарна мярка за вкус и бизнес-нюх. Именно тези имена правят преди няколко десетилетия големия бум в световната мода и извеждат Милано като световна столица на модата, оспорвана единствено от Париж и Ню Йорк.
Паметникът"Игла, конец и възел" 
Почти непростимо е да се изпусне екскурзия на север от Милано. На няма и час от европолиса езерата Комо и Маджоре атакуват сетивата с главозамайваща красота. През летния сезон това е едно от най-елитарните места за почивка в Европа. Изобилстващите дворци и вили се съревновават по прочути люде, отсядали в тях. Алпите и езерата са комбинация, която с векове е привличала авантюристи и артисти. През зимата мъглите и дъждовете заедно с безлюдието създават почти мистична атмосфера. За посещение са отворени 17 дворци в областта Ломбардия. Вила "Карлота" шашка с хилядите азалии и рододендрони, които цъфтят напролет. Над 500 представители на флората виреят сред неизбродимите градини. Аденауер и Айнщайн се разписали в книгата за гости. Попиконата Мадона обаче побесняла, когато токът й се заклещил в градината и