В последните години се появиха нови словосъчетания като "виртуални хора", "виртуални пазари", "виртуални пари", "виртуални организации", "виртуални държави", "виртуални партии" и често пъти тези понятия се използват от политици, администратори и масмедии, за да се дефинират по-точно неща и процеси, които са несъществуващи или недействителни. Можем да си зададем въпросите: Това в действителност така ли е? Съществува ли виртуален свят, съответства ли на реалния? Възможно ли е да се изгради виртуална комуникация? За да отговорим на тези въпроси, е необходимо да подходим професионално към темата и впоследствие ще се убедим, че глобалните процеси са свързани недвусмислено с виртуалната комуникация. Може да се твърди още, че именно виртуално-семантичната комуникация е най-адекватният път за преодоляване на корупцията в съвременните административно-политически системи, тъй като се акцентира на хоризонталните, неформалните структури. Често пъти твърденията на политици и техните консултанти за борба с корупцията са лишени от смисъл и са само пожелания за разрешаване на проблема, а не конкретна ориентираност към реалностите.
Информационните виртуални общества, на които принадлежи бъдещето, са съвкупност от програми за виртуална реалност, сценарии, капитали, знания, обединение на научни центрове и университети, стандарти и протоколи и съответстващата им виртуална култура.
Комуникациите във виртуалното пространство са интерактивни, гъвкави и базирани на електронния хиперобраз. Тук вече най-простото и същевременно най-въздействащо съобщение е образът и този образ доминира при символния тип манипулация. Един път програмирана ли е мрежата, този код се превръща автоматично в задължителен за всички. Може би затова в момента се води гигантска битка кой да определя мрежовите правила и кодове. Базираните на информацията мрежи постепенно ще елиминират - и това се доказва от практиката - всеки друг тип организация с различна социална логика. Доминиращият език вече е този на хипертекста. Хипертекстът се превръща в основно средство за комуникация и неговите възможности без ограничение ще се използват от бъдещите комуникатори.
Съвременният социолог Хаурд Рейнголу прави опит да дефинира нововъзникналата структура "виртуална общност". За Рейнголу виртуалната общност е културно формирование, възникващо при взаимните контакти на хората, най-често в киберпространството. Тази виртуална общност се формира около on-line места като chat rooms и конферентни системи. Рейнголу се опитва да докаже, че членовете на виртуалната общност се формират он-лайн, с цел да правят всичко онова, което се прави в реалния физически свят. Очевидно разликата се заключава в това, че он-лайн-общностите взаимодействат основно чрез текстове и образи на компютърен екран. Виртуалните общности ще бъдат основно от мрежови тип, тоест отделните мрежови правила, протоколи и програми ще спомагат за оформяне на общността.
Въпреки тези дефиниции и издигнатите теории за виртуалните общества все още остават въпроси без отговори: Дали тези общности ще доведат до по-голяма или по-малка изолация на хората от заобикалящия ги физически свят? Ще допринесат ли за игнориране на значението на общностите в реалния свят? До каква степен общностите ще се разрастват с увеличаване броя на хората, работещи он-лайн?
Виртуалната реалност се изгражда на базата на определени символи и кодове. Програмистите на мрежата могат да се доберат до самоличността на всеки един сърфиращ в мрежата, като се използва методът на изключването. Известно е, че всеки потребител се отличава със свой индивидуален стил, не приличащ на никой друг, който го характеризира толкова безпогрешно, колкото и строежът на ДНК.
Дифузните информационни структури, каквито са виртуалните общества, от една страна, са начин за преодоляване на неефективният йерархичен ред в човешката организация, а от друга страна, се осигуряват възможности за развитие на ирационалните, неформални фактори, възникващи при взаимоотношенията между индивидите, които са и участници във виртуалния комуникационен процес.
Голяма част от съвременните изследвания демонстрират, че виртуалната организация (ВО) поради факта, че се използват информационни технологии за целите на комуникацията, е децентрализирана и нейерархична. Комуникационната структура на ВО е изградена на базата на по-различни ценности и друг тип измерения в сравнение с традиционните йерархични структури.
Липник и Стампс (1997) дефинират виртуалния екип като "група от личности, които взаимодействат помежду си с цел разрешаване на несвързани комплексни проблеми". Работа на екипа е организирана така, че се преодоляват пространствено-времевите и организационните граници, като членовете на екипа са свързани с помощта на базирани на web-технологиите комуникации. Ключовите черти на ВО са следните:
* Висока степен на неформална комуникация, тъй като липсват някакви определени формални правила, норми и процедури. Задължително условие за нейното съществуване е да доминира неформалната комуникация.
* За разлика от неформалната, формалната комуникация е неинтерактивна, неличностна и включва в себе си медии, ориентирани към анализи, доклади и структурирани срещи. Този тип комуникация е функция на формалната йерархия, утвърдена вече като система.
* Като контраст на формалната структура неформалната комуникация е персонифицирана и ориентирана към ключови групи и проблеми и в същото време е интерактивна. Тя включва в себе си медии от типа на face-to-face, срещи и електронен тип съобщения.
* Неформалното взаимодействие детерминира мрежови структури, където личностите са непосредствено обвързани с организационните задачи.
В социалната мрежова теория мрежовата структура се дефинира като "аранжиране на различни елементи, които се разпознават като типизирани информационни потоци в комуникационната мрежа".
През 1982 г. е развита една изключително интересна и интелигентна, базирана на модерните технологии мрежа, наречена SOAR (State Operator and Result). SOAR е специализирана архитектура, предназначена да се използва в по-големите интелигентни системи, позволява да се търсят възможни решения на проблемите, като реално се дефинират, преодоляват и същевременно се осигуряват бъдещи възможности за решаване на подобни проблеми.
Групата СОАР се сочи като модел на виртуална организация, където екипите с помощта на електронни съобщения споделят знания, обменят информация и координират помежду си действията. Групата се използва още за обмен на идеи, за обратна връзка, за подкрепа и стимулиране на проекти.
Основната идея на мрежата - в информационното пространство хората да имат възможност да комуникират помежду си по специален начин, като комуникацията се извършва чрез обмен на знание. Замисълът на мрежовите комуникации е всеки да има възможност да излага своите идеи, а също така да получава идеи отвън и да може да ги допълва. Тим Бернарс Лий (създателят на web) предполага, че мрежата ще се превърне в особен канал за комуникация, където хората ще се разбират по-добре и като резултат работата им ще стане по-ефективна. При уеб са налице три комуникационни слоя: първият, най-горният, е представителен слой, вторият слой е HTML-кодът и последният слой - са данните.
Тим Бернарс Лий мечтае уеб да се превърне в интерактивно пространство, където всеки да може да редактира текстовете. Но тъй като интерактивността като понятие се използва често пъти неточно от медиите, в смисъл на връзки и кликване. Той смята, че по-правилно е да се използва понятието "интеркреативност". Идеята в случая е да се усъвършенства креативността на човека при взаимодействие с другите. В момента уеб се нуждае от по-голяма стабилност; и от точен дигитален подпис, който да идентифицира, че това е личността, с която общуваме, а не някой друг хакер; да се превърнат мрежите в модел за доверие. Тоест да стане ясно, че получаваме информация от точно определени хора. Сред професионалните среди възникна едно ново понятие, което по-добре съответства на концепциите за виртуалност и това е "семантичен web".
Целта на семантичния уеб според Т. Б. Лий е самите документи в мрежите да се самодефинират и самоописват. Фундаментален принцип е да се преструктурира мрежата в мрежи от хора, а не както сега в мрежа от машини. Самата мрежа ще промени съществуващите организации и ще създаде нови комуникационни форми, които ще ни позволят да се използват ефективно фактите, да се преодолеят географските граници и да се появят фрактални и по-малко йерархични структури. Хората да могат да споделят своите цели, като се изнамерят нови системи, базирани на личностния респект и съвместната дейност.
Едно от съществените различия между семантичния уеб и другите модели е "симулираният затворен свят". Семантичната мрежа не е изкуствен интелект, машините трудно разбират човешката мисъл. Машините са в състояние да разрешат само добре дефинирани проблеми, с помощта на точно определени операции и коректни данни. Вместо да се опитваме да накараме машините да разбират по-добре хората, по-добре да ги научим да задават доуточняващи въпроси с цел хората да полагат по-големи усилия да дефинират реалностите.
Взаимозависимите полета от база-данни (RDF - Relational Databases Field) ще се превърнат в част от семантичния уеб и този специфичен език ще е в състояние да изразява тавтологии и парадокси. Само тогава, когато отделните връзки (links) са създадени между RDF-мрежите, можем да твърдим, че огромно количество информация ще е достъпна до потребителя. Семантичната мрежа на бъдещето ще бъде в състояние да представи различни видове данни, изграждащи света по един експресивен начин, необходими за развитие на съвременни резонни проекти. Светът на RDF, като контраст на съществуващото сега конкретно точно дефинирано дърво на познанието, ще представя реалността в цялото й многообразие от различни несвързани помежду си данни.
Представителното и експертното знание е със солидна репутация, но то е ограничено в малки мащаби и трудно може да се приложи към глобалната рамка, която се формира в момента. Тоест старите комуникационни технологии трудно описват сегашния глобализиращ се свят и повечето от изводите и стратегиите са не само неадекватни, но водят и до големи комуникационни сривове в човешките общности. От тази гледна точка семантичният уеб съответства изцяло на глобализиращите процеси и може да ги обясни. Важно е хората да се откажат от централизираните концепции за абсолютна истина, които и до ден-днешен са актуални за тоталното познание и тоталната доказателственост на света. Следователно необходимо е да се търсят подходи - какво може да се направи с ограниченото за събитията знание.
В момента се структурира истински взаимодействащ, отворен към данните модел и предназначен за работа в мрежа. Информацията за един обект може да има отношение и към множество други обекти. Този модел се състои на практика от таблици, които съдържат редове и регистри. Всеки регистър от своя страна съдържа мрежа от полета. Съдържанието на полетата са отделните връзки. В действителност основната движеща сила за семантичната мрежа е генериране на огромна част от взаимносвързана информация по такъв начин, че да бъде визуализиран от машините. Семантичният уеб не е конструиран като нов информационен модел, а целта е по специфичен начин да свързва данни от много различни модели. Една от основните му черти е, че позволява да прибавяме съответната информация към база-данните на мрежата, като същевременно усложняваме операциите.
Основната цел на семантичните мрежи е да изразяват реалния живот и реалните въпроси, които си задават хората. От тази гледна точка езикът ще бъде гъвкав и с достатъчна мощ, за да изразява реалностите. Другата цел е да се създаде чрез виртуални средства база-данни, които по аналогия на известната в древността Александрийска библиотека да съхранят известното досега знание на човечеството.
Всички съществуващи данни и документи ще бъдат интегрирани с помощта на ефективни програмни езици в един глобален хипертекст - където всичко е свързано с всичко и с всеки. Предизвикателството е огромно, като се има предвид фактът, че в момента голяма част от информацията в различни видове мрежи е не само несвързана, но и съществува сама за себе си, структурирана е в свой собствен контекст и няма отношение към друга база знания и контексти.