ИНТЕРВЮ ЕВРОПА, бр.4, стр.8, година VII 2000г.

РАДВАМЕ СЕ НА БЪРЗИТЕ ПОЛОЖИТЕЛНИ ПРОМЕНИ

Петер Йонаши, търговски съветник в Посолство на Словашката Република в България, пред сп."Европа 2001"

Интервюто взе
Михаела Костова

Г-н съветник, България и Словакия имат почти еднакъв път на развитие и цели. Как оценявате и какви са според Вас перспективите в развитието на икономическото сътрудничество между нашите две страни?

- Сходните цели на България и Словакия към включването им в европейските и евроатлантическите структури са основата за ефективното развитие на двустранните отношения. Създадена е базата за договорите, които трябва да се сключат между двете държави. И двете страни са членки на ЦЕФТА. От гледна точка на нашите икономики перспективите за развитие на двустранните икономически отношения са много добри. Предпоставка за тях е и много доброто политическо сътрудничество, което вече дава отражение, както и зачестилите срещи между най-висшите ни държавни представители. Сега тази добра политическа воля трябва да бъде пренесена върху развитието на икономическото сътрудничество. Нашите две държави имат много сходства както от гледна точка на икономиките ни, така и по отношение на броя на населението. Това създава добри възможности и перспективи при решаване на задачите, свързани с присъединяването ни към ЕС. Съществуват добри условия за обмяна на опит, при разговорите за членство и затварянето на отделните глави. Така можем да намерим обща аргументация, съвместно да защитаваме нашите производители, които са основата на икономиката. Да не бъдем прибързани при декларирането и приемането на правила, чрез които се създава опасност да унищожим производителите си. Независимо че за ЕС се казва, че е един огромен свободен пазар, той е пазар с много строго регламентирани правила, а нашите икономики още не са готови за тях. Именно тук аз виждам перспективното поле за сътрудничество, към което трябва да се придържаме в стремежите си както към ЕС, така и към ЦЕФТА. Много голямо пространство за сътрудничество виждам в подготовката за членство в НАТО, при реформирането на нашите армии, при превъоръжаването и преди всичко при модернизацията и приемането на стандартите на НАТО за въоръжението. Нашите проблеми са общи, имаме много добре изградени военнопромишлени комплекси и това е много важен момент, който може да направи по-ефективно икономическото ни сътрудничество. В областта на атомната ни енергетика също трябва да търсим общите аргументи при преговорите.

- Какви са Вашите наблюдения относно възможността словашки фирми да инвестират в България?

- С оглед размера на словашкия пазар и капиталовите възможности трябва да отбележа, че съществува много голям интерес. Аз не говоря само за последната година, а за целия период от съществуването на самостоятелната Словашка република. Още при първите прояви на стабилизиране на българската икономика през 1997 г. много словашки фирми проявиха интерес към приватизацията у вас. Някои от опитите в тази насока завършиха неуспешно не само поради лоши оферти, но и заради не съвсем "чистата" работа на административните служби, да речем. Имаше и успешно навлизане на словашкия капитал в България, което се потвърждава от дългия списък на действащи словашки фирми тук. Обхванати са всички области от икономиката.

- Как Словашкото посолство помага за развитието на двустранното икономическо сътрудничество

- Първият контакт между заинтересувани фирми се осъществява от търговско-икономическия отдел към посолството, който предоставя и на словашките, и на българските фирми основната информация за първоначалните контакти. Всъщност може да се каже, че нашият отдел в посолството е "лицето за първи контакт". Напоследък все по-сериозни и стабилни фирми проявяват интерес към сътрудничество тук. Явно това е свързано с напредъка на приватизацията в България. Вече се търсят възможности не само за еднократни сделки, а за постоянно присъствие на пазари-те - както на словашки фирми в България, така и на български в Словакия.

- Бихте ли споделили Вашите лични впечатления от България и българите?

- Работих в България през 1987 г. и след десет години отново се върнах тук. Имам добре позната среда и добри стари контакти, а това много помага в работата. България преценявам преди всичко от ъгъла на работата си, но и като човек, който живее тук, и като турист. Много ценя красотите на вашата страна и положителните промени, които настъпват. Отрицателните явления при прехода са обичайни за всички страни, поели такъв път на развитие, но искрено се радвам на бързите положителни промени. Мисля, че България е наистина стабилизиращ фактор в цяла Югоизточна Европа.