БЪЛГАРИЯ И СЛОВАКИЯ - ОБЩИ ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ

Н. Пр. г-н Ян Ковач - посланик на Словашката Република в България, пред "Европа 2001"

Интервюто взе
Михаела Йоргова

- Г-н посланик, след парламентарните избори през миналата година и президентските избори в Словакия се промени политическата обстановка. Какви са днес приоритетите ви: във вътрешната политика, в икономиката или външната политика?

- След отделянето на Словакия от Чехия и след парламентарните избори през 1998 г., които бяха спечелени от Словашката демократична коалиция, започна новото развитие на Словакия със следните приоритети: на първо място става въпрос за активизиране и задълбочаване процеса на европейската интеграция с акцент върху стремежа на Словакия да стане членка на ЕС, НАТО и не на последно място бързото приемане на Словакия за членка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Както знаете, след срещата в Хелзинки Словакия започна преговори за присъединяването към ЕС. Що се касае присъединяването на Словакия към НАТО, предполага се, че благодарение на осъществените реформи в армията и други програми за промени в отбраната на страната, на срещата на върха на НАТО през 2002 г. ще има положително становище спрямо кандидатурата на Словакия и че тогава тя ще бъде поканена да стане членка на пакта. Следващият приоритет на външната политика на Словакия е през есента или до края на тази година тя да стане членка на така наречения Клуб на богатите. Разбира се, тези приоритети на външната политика на страната трябва да бъдат възприемани в контекста на другите външнополитически цели на Словашката република.
Във вътрешната политика Словакия като държава в преход решава много аналогични на вашите проблеми. Такива са преструктурирането на икономиката, приватизацията, не не последно по значимост място са социалните проблеми, здравеопазването, образованието и културата. Словакия иска да провежда вътрешна политика, свързана с правилата, нормите и законите на ЕС, но същевременно и с минимално негативно влияние върху живота на редовите граждани. Затова програмата на сегашното правителство акцентира приоритетно върху повишаването преди всичко на доходите на населението, пенсионерите, на работещите в сферата на образованието, здравеопазването и в цялата социална сфера.

- Как бихте характеризирали отношенията между нашите две страни в контекста на външнополитическите контакти на Словакия? Каква е най-важната Ви дипломатическа задача в България?

- Словакия и България като две асоциирани държави, поканени за преговори по присъединяването към ЕС, като страни - кандидатки за членство в НАТО, и не на последно място, славянски държави, свързани с Кирило-Методиевата традиция, имат много добра основа за по-тясно и ефективно сътрудничество. През последните година и половина ние отбелязахме интензифициране на политическия диалог на най-високо равнище и ще се постараем такъв диалог да има във всички области. Както си спомняте през миналата година вашият премиер Костов посети Словакия, външният ви министър Михайлова също. През тази година словашкият президент Шустер посети България, а наскоро - и министър-председателят Дзуринда. В края на миналата година се състоя второто заседание на смесената комисия за търговско-икономическо сътрудничество. Икономическият аспект на двустранното сътрудничество бе подчертан и с участието на 30 бизнесмени, придружавали словашкия премиер Дзуринда при посещението му през юни в България. Днес дипломацията придобива ново измерение - икономическо. Това бе изтъкнато и при посещението на г-н Дзуринда, и при посещението на президента Шустер. Словакия иска максимално участие в проектите на Пакта за стабилност и преди всичко в строителството на втори мост над река Дунав.

- В условията на преход към пазарна икономика в нашите две страни финансирането на културата среща сериозни затруднения. Как се подпомага културното сътрудничество между България и Словакия?

- Вече нееднократно казах, че в контекста на нашия стремеж за европейска интеграция и максимална ефективност на нашите икономики някак си настрана остават проблемите на културата, образованието, здравеопазването. Много точно се изразиха двамата наши президенти по време на мартенската им среща, че в сянката на големите въпроси не би трябвало да се изоставя културата, още повече че двата народа са свързани с дълга история. Затова днес се търсят други подходи, преди всичко чрез спонсорство, но не на последно място е и ентусиазмът на онези, които не са безразлични към развитието на такива отношения и които искат да ги подпомагат. В тези сложни условия аз смятам, че посолството на Словакия извършва доста полезна дейност. Подкрепя се работата на дружествата за българо-чешко и словашко приятелство, сътрудничим с българския клуб “Про Словакия”. Подкрепяме университетите в София и Велико Търново, където се преподава словашки език, както и изложби живопис. Пропагандираме културните изяви и на други места в страната ви. Възприемаме културното сътрудничество като съставна част на пропагандата на Словакия, и като съставна част на словашката дипломация и на работата на посолството на Словакия в България. Затова ние ще продължаваме да є обръщаме достатъчно внимание и за в бъдеще.

- Внесе ли посещението на премиера на СР у нас г-н Дзуринда корекции в стратегията на развитие на отношенията между нашите две страни?

- В историята на политическия диалог между Словакия и България ние отбелязваме един успешен позитивен елемент - само за половин година се осъществиха значими посещения на словашките представители на най-високо равнище - през март - на президента на Словакия, и през юни - на министър-председателя г-н Дзуринда. Нивото на тези посещения, както и посещението на българския премиер в Словакия имаха много положителен отзвук в Словакия. Посещението на г-н Дзуринда през юни и съпровождащите го 30 словашки бизнесмени имаше преди всичко икономически акценти, бе отбелязана определена промяна в стратегията с акцент върху икономическото сътрудничество между двете държави. Словашките предприемачи са намерили добър отзив от техните български партньори. Набелязани са определени области, в които е възможно сътрудничество. Според нас това е най-големият принос в това посещение. Подписана бе спогодба между Словакия и България за международни комбинирани превози. Подчертан бе интересът на Словакия да участва в проектите на Пакта за стабилност, които ще бъдат реализирани в България, и на първо място в строежа на втори мост над река Дунав. Обсъден бе много актуалният въпрос по пречистването на река Дунав. Очертаха се много теми за решаване в бъдеще. Много успешно в България вече работят словашки фирми, които реализират мисълта за участие на словашката икономика в България. Бих искал да спомена "Евробанк", присъствието на Севернословашките хартиени заводи от град Ружомберок (СЦП, Ружомберок), "Адут - Хаджи Димитър", Своге, фирмата за бяла техника "Телервис", България, и др.

- Г-н посланик, накрая бихте ли споделили впечатленията си от България и българите?

- Освен всички големи теми, по които досега говорихме, бих искал да благодаря за възможността да работя в такава красива страна, каквато е България. Вероятно някаква висша сила е дала на България такава прекрасна природа! Но природата не би означавала толкова, ако в тази страна не живееха толкова добри, приятелски настроени хора, които носят славянски дух! Нашите народи имат много общи черти, много исторически събития също ни свързват. Имаше известна стагнация в отношенията ни след 1989 г., но аз съм оптимист, че този процес вече е преодолян. България и Словакия преследват еднакви цели, България има какво да даде на Словакия и обратно. Осъществяването на това аз виждам в по-нататъшното успешно развитие на туризма, културните отношения, сътрудничеството в областта на образованието, обмяна на студенти, не на последно място в работата на преподавателите по словашки и български език. В тези области трябва много интензивно да се работи.
За сътрудничество в областта на туризма са разговаряли и президентите на нашите страни. И двете държави има какво да покажат в тази област.