ДА НЕ ПРОПУСКАМЕ ИСТОРИЧЕСКИЯ ШАНС

Из лекцията на Микулаш Дзуринда,
министър-председател на Словакия,
пред Атлантическия клуб в България

Перспективите на Словакия и България като страни - кандидати за НАТО и ЕС, са твърде близки. Искрено съм убеден, че след няколко години те ще станат членове както на Евросъюза, така и на Алианса.
ЕС предприема важна институционална реформа. Евросъюзът и НАТО са основи на евроатлантическата общност. Те изпълняват взаимнодопълваща се роля. Въплъщават демокрацията, мира, благосъстоянието, сигурността, стабилността.
Решението на срещата на високо равнище на ЕС в Хелзинки е реализация на основната цел, която нашата страна си постави за 1999 г. Откривайки пореден етап през 2000 г. с още по-големи предизвикателства - етапа на преговорите по същество, не бива да губим от погледа си крайната цел на нашите усилия. Изпълнението на критериите на ЕС не е самоцел - ние правим всичко това за самите себе си. Историческият ни шанс е да преминем през неизбежните трансформации колкото може по-бързо.
Сега е важно да хармонизираме равнището на готовност на ЕС, от една страна, и на страните-кандидатки, от друга. Евросъюзът трябва да се подготви за разширяването и да се справи с вътрешната си реформа. Би било жалко, ако междуправителствената конференция по институционалната реформа не е достатъчно енергична. От наша гледна точка е необходимо към реформата да се подходи по такъв начин, че да се създадат необходимите предпоставки за разширяване с всички кандидати. Борбата за такава реформа е израз на една по-дълбока борба, свързана със същността на ЕС - дълбоко в обсъждането на правомощията на отделните органи и претеглянето на гласовете стои въпросът в каква посока трябва да върви интеграцията. Защото крайната цел не е ясно определена. А това винаги създава условия за лавиране между наднационалния и международния модел. Сегашната структура на ЕС носи белезите и на двата модела. Това не е непременно отрицателно явление. От интерес на всички е задълбочаването да не е за сметка на разширяването.
Всички ние днес имаме уникалния исторически шанс да създадем нова, неразделна, демократична, процъфтяваща и сигурна Европа. Да пропуснем този шанс би било престъпление. Ценностите на демокрацията, свободата на личността, правата на човека и върховенството на закона трябва да бъдат утвърждавани във всички страни в Европа. Мирът, сигурността, стабилността и икономическият просперитет трябва да характеризират целия континент, а не само част от него.
По пътя към изпълнението на тази цел основните институционални стълбове на евроатлантическата сфера - ЕС и НАТО, играят централна роля. Вашингтонската среща на високо равнище на НАТО потвърди политиката на отворени врати на Алианса. Словакия пропусна историческия си шанс да стане член на НАТО в първата вълна след студената война. И все пак тя не отстъпва от своята част от отговорността за стабилността и сигурността на нашия континент. Същото се отнася и до България. С твърдата си позиция по време на операцията на НАТО в Косово, както и със своите действия след нея Словакия и България демонстрираха, че могат да бъдат добри съюзници.
Ако една страна иска да стане член на ЕС, трябва да бъдат задоволени различни критерии - демократични институции, уважение към правата и свободите на всички граждани. Без тази мотивираща сила на потенциалното членство в ЕС страните от Централна и Източна Европа може да поемат и един по-дълъг път към демокрацията и стабилността. Така че в това отношение ЕС има изключително важна роля като стабилизиращ фактор. ЕС и НАТО са институции, които се основават на фундаменталните принципи на демокрацията, свободната пазарна икономика, върховенството на закона и решимостта да се защитава мирът. Те са институции, които представляват тези принципи и стойности. Следователно ние разглеждаме разширяването на Алианса и ЕС като паралелни и взаимнодопълващи се процеси с една обща цел. Рeализацията на този проект е от истинско историческо значение, защото ще доведе до създаването на свободна, наразделна и демократична Европа. Разширяването не се отнася само до разширяването на институции, но и до разширяването на зоната на стабилност и процъфтяване. За първи път в европейската история имаме този шанс.