ХЕДИ ЛАМАР
ИЛИ ОБЩОТО МЕЖДУ MGM и GSM

Големият немски режисьор от еврейски произход Макс Райнхард я нарича най- красивата жена в Европа. "Метро Голдуин Майер" я лансира като най- красивата жена на света.

Идеята на Ламар "фреквенси хопинг" е в основата на модерната мобилна телевизионна техника, на безжичните телефони, локалното разпространение на телевизионни програми, дори и в сателитната отбранителна техника на САЩ.

Жанет Спасова,
Берлин,
специално за "Европа 2001"

Хеди Ламар е родена във Виена през 1914 г. Истинското є име е Хеди Кийзлер, баща є, богат еврейски банкер є осигурява радостно и спокойно детство, майка є, музикално надарена и меланхолична жена, є дава първите уроци по пиано. На 16 години тя попада в актьорското училище на Макс Райнхард. В началото на 30-те години започва да снима по-големи роли в киното. Името є става популярно в цял свят с един филм, който предизвиква първия скандал в киното - става дума за чешко-немската продукция "Екстаз" на режисьора Густав Махати. Това е първият игрален филм в историята на киното, който показва женска голота. 18-годишната Хеди излиза гола от едно езеро. В друг епизод, любовна сцена, лицето на героинята в едър план изразява сексуален екстаз. Години по-късно в едно интервю Хеди Ламар разказва, че по онова време не е знаела нищо за телеобектива и че снимките на езерото са правени без нейното знание. Ще остане тайна дали това е истина или кокетиране, но смесицата от секс и скандал ще се превърне в траен белег на нейната актьорска кариера. Филмът "Екстаз" излиза орязан по екраните под названието "Симфония на любовта". С идването на власт на националсоциалистите той е изцяло забранен. В дома Кийзлер са обезпокоени от неблагоразумието на дъщерята и търсят изход от скандала в набързо организирана женитба. Хеди става съпруга на богатия Фритц Мандл, притежател на патронената фабрика "Хиртенберг". Той е против актьорската є кариера и я затваря в своя "златен кафез". Фабриката "Хиртенберг" поддържа традиционно добри отношения с Германия. Току-що е отминала Първата световна война, но в Европа все още мирише на барут, поръчките на патрони и оръжия валят. По-късно, когато Хеди отдавна ще е напуснала своя съпруг, той ще продължава да въоръжава германците и да снабдява Мусолини с муниции. В дома на Фритц Мандл тя става свидетел на множество разговори за политика, оръжия, гешефт и... торпеда. "Хиртенберг" произвежда и този тип оръжие, което по това време се отличава с изключително висока неефективност. Веднъж изстреляно, то рядко попада в желаната цел. Инженерите на г-н Мандл експериментират с команда чрез радиосигнал, никой не подозира, че красивата и млада съпруга на фабриканта наистина се интересува от тези въпроси. Филмът "Симфония на любовта" се показва и в САЩ. Актрисата привлича вниманието на големите филмови босове. По това време Холивуд систематично вербува най-изявените лица на европейското кино. В Европа ситуацията става все по-напрегната, еврейската актриса Хеди Кийзлер решава да се отзове на поканата на "Метро Голдуин Майер". С достоен за респект авантюризъм тя обръща гръб на привидно уютната Австрия, напуска съпруга си и фамилията и се отправя на презокеански кораб, придружена от официалния говорител на МГМ Хауърд Стриклънд за страната на неограничените възможности. Господин Майер намира името Кийзлер неблагозвучно за американските зрители и още на кораба двамата пътници обмислят как да бъде кръстена бъдещата звезда. Истината е, че по този начин Хеди може да бъде по-добре пласирана, без излишния спомен за скандала около "Екстаз". Изведнъж Стриклънд се провиква: "ла мар" - от "la mer" = море. И така няколко дни по-късно американската преса пише, че МГМ е подписал договор с младата европейска актриса Хеди Ламар.

В Холивуд я предават на фотографа Джеймз Уонг Хоуз, той трябва да превърне неопитната млада жена в жена-вамп. Пласирането на женските киноидоли се подчинява на определени строги закони. Всяка звезда е продукт на така наречените "тип-дизайнери", които дават последния шлайф, за да може реалната красота да се превърне в митична субстанция. Те диктуват стила, поведението, външния вид на всяка актриса, онова, което тя ще въплъщава не само във филмите, но и в живота си. До този момент в Холивуд водеща е Джийн Харлоу, перхидролената красавица с особено движение в ханша, символ на многообещаваща леконравност. С появата на Хеди Ламар нейната кариера бързо залязва поради подозрение във вулгарно излъчване. Джеймз Уонг Хоуз фотографира Хеди Ламар в затворена рокля, черната, къдрава коса, сресана в средата, пада като строга монашеска дреха над бялото лице. Той открива нейната статуарна, тайнствена красота. Тя излъчва нещо от мраморна фигура, очите є изразяват "европейска" тъга и сериозност, погледът не следва директния път към камерата. Първото є участие в киното в САЩ предизвиква вниманието на критиката и публиката. Скоро се развихря истинска мода на чернокосата тайнствена красавица. Хеди Ламар е многократно копирана, включително и от Джоун Крофорд, но специфичната є сила, сякаш да се изплъзва на наблюдателя, не е достигната от никого.
Холивуд не може да є предложи особено интересна кариера. Тя се снима много, но в посредствени филми като "Жената от тропиците", "Странната жена" и пр. - заглавията казват достатъчно за тези продукти. Най-големият є филмов успех е във "Самсон и Далила" от 1949 година. В любовта тя не е много постоянна и често дава материал за очакващата сензации преса. През живота си тя сключва шест бака и ражда двама сина. Децата са от голямо значение за нея. В паузите между снимките тя често изчезва, за да ги навести. Веднъж я питат кога е била най-щастлива в живота си и тя казва не без чувство за самоирония: "Във времето между отделните бракове." Онези, които днес гледат неин филм, ще познаят странното, тайнствено излъчване на Хеди Ламар. Нейното присъствие на екрана прави другите актьори да бледнеят, въпросът за качеството на филма губи значение. При това тя не е толкова силна като актриса, колкото сякаш надскача рамките с едно вътрешно безразличие на силно надарените или знаещите хора, което странно подчертава нейната красота. Така тя е най-силна в моментите на мълчание. Зад фасадата на холивудската звезда се крие една интелигентност, която ще избие много по-късно в нейния живот, двете неща са несъвместими и за широката публика остават така или иначе тайна, но въпреки това сякаш нещо в израза дразни и буди враждебност. Зрителят усеща, че актьорът или актрисата прикриват нещо, вид автоцензура или загадка, което създава добра почва за нови сензации и клюки. Хеди Ламар е често жертва на подобна странна масова агресивност. Публикуват мнимата є биография "Екстазът и аз" с пикантни подробности от личния є живот. Тя започва съдебна битка с издателството, която трае години. В друг абсурден случай я обвиняват, че иска да открадне чифт пантофи от един случаен магазин. Съдът я оневинява, но междувременно пресата е хвърлила толкова кал по нея, че тя никога не се оправя след този инцидент. На няколко пъти тя отхвърля роли във филми, които стават шедьоври, като например ролята в "Казабланка", която поема Ингрид Бергман. Така постепенно по собствена и чужда воля тя минава на втори план, за да се оттегли окончателно от киното някъде през 1970 г. Оттогава до края на живота є не се появява нито една нова снимка на Хеди Ламар. Близо двайсет години никой не научава нищо за нея.

През лятото на 1940 г. светът гледа тревожно към Европа, Хеди трескаво следи новините от нейната родина. В Бевърли Хийлз животът продължава да тече както винаги, посещението на важни партита са част от професионалните задължения на една актриса. Една вечер тя се запознава с Джордж Ентейл, млад авангарден композитор, който понякога пише филмова музика. Той е създател на експерименталния филм "Механичен полет" заедно с художника Фернан Леже и поета Езра Паунд. В своята работа той се опитва да обедини техника и музика.
За споменатия филм той се опитва да свърже в синхронно изпълнение 16 механични пиана, което за съжаление не му се отдава. От първия момент между него и Ламар се поражда симпатия. И в двамата има нещо екстравагантно и непокорно. На другия ден той я посещава в дома є. Сцената е описана в неговата автобиография "Лошото момче на музиката". Те дълго разговарят за Европа и за опасността, която иде от Германия, за отвращението си от националсоциализма. Свирят на пиано на четири ръце. В един момент, излегнати на дебелия килим, Хеди държи в ръката си сребърна, метална кутия за кибрит, тя решава да му разкаже една своя идея. Изсипва кибритените клечки и започва да обяснява модела за подобряване на бойната ефективност на торпедата. Двамата са по детски въодушевени и започват почти на шега да фантазират, как това оръжие би могло да издигне американската армия и да помогне да бъдат победени германците. Снабденото с радиосигнал торпедо става често жертва на противника, който улавя подадения сигнал и го пренасочва. Според Хеди Ламар, за по-голяма точност е необходимо радиосигналът да прескача през различни фреквенции, които да заблудят противника. Проблемът е в координирането на този скоков модел в предавателя и приемателя. Джордж Ентейл с по-големи технически знания допълва идеята на Ламар. Скоковият модел, "фреквенси хопинг" на английски, се основава на 88 фреквенции, същото число като броя на клавишите на пианото, а също и на използването на перфорирана хартиена лента, както при механичното пиано, което Ентейл много добре познава. През 1940 г. те патентоват откритието си. Около него цари дълго време мълчание, причината е в това, че Хеди Ламар все още е австрийска поданичка и американските военни първо проверяват дали това не е дело на нацистка шпионка. Две години по-късно то влиза в активна употреба под названието "Сикрет комуникейшън систъм".
През 1990 г. списанието "Форбес" публикува обширна статия за откритието на Ламар и починалия междувременно Ентейл. С навлизането на дигиталната техника в бита то придобива изключително широко приложение. Днес "фреквенси хопинг" е в основата на модерната мобилна телевизионна техника, на безжичните телефони, локалното разпространение на телевизионни програми, дори и в сателитната отбранителна техника на САЩ. Водещи личности в областта на дигиталната TV техника се застъпват за хоноруването на откривателите и една от най-реномираните фондации за технически открития присъжда наградата "Пайънийър ауорд" на Хеди Ламар. Година по-късно тя става и носител на медала "Виктор Каплан". Едва в края на XX век техническият свят дава подобаващо признание на революционното откритие на двамата артисти. Въпреки настойчивите покани на церемониите Хеди Ламар не се явява лично. Представя я синът є Антони, самият той също специалист по дигитална TV техника. Интересът на медиите отново се обръща към нейната личност, но информацията е оскъдна и Хеди Ламар проявява учудващо безразличие към късните почести. Наградите не и носят нищо, никаква финансова полза. От откритието печелят други. Малцината, които тя допуска до себе си през последните години, говорят за една изключително запазена, жива дама, с буден интелект и горчива ирония към света, пълна с какви ли не екстравагантни идеи за патенти, от флуоресциращи каишки за кучета до предложения за подобряването на самолетни конструкции.
Днес актрисата Хеди Ламар е забравена. Техническото откритие, което тя прави, е също известно на малък брой познавачи. Само за ограничен кръг от почитатели тя е истински идол. Тя минава през няколко метаморфози през своя живот и като че ли и днес учудва с широкия диапазон на своята личност. В един момент загърбва света с аристократичен ноншаланс, поведение, което свикналата на лесно дефинирани лица публика, не прощава.
Хеди Ламар почина на 20.I.2000, на 86-годишна възраст, почти сляпа, докато пишех тези редове.