СЛОВАКИЯ ПО ПЪТЯ КЪМ ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА

Микулаш Дзуринда е роден на 4 февруари 1955 г. в Списки Щвърток. През 1979 г. завършва Факултета по икономика на транспорта към Висшия институт по транспорт и комуникации в град Жилина, а през 1988 г. получава докторат от същия институт. През 1980-1991 г. е специалист по информационни технологии. През 1991-1992 г. е заместник-министър на транспорта и комуникациите. От 1992 г. е депутат и член на комисията по финанси и бюджет на Националния съвет на Словашката република. От 1993 г. е заместник-председател на Християндемократическото движение и отговаря за икономиката. През 1994 г. е назначен за министър на транспорта, комуникациите и обществените дейности. От 1 октомври 1997 г. е говорител, а от 4 юли 1998 г. - председател на Словашката демократична коалиция. На 30 октомври 1998 г. става министър-председател на Словашката република.

Министър-председателят на Словашката Република Микулаш Дзуринда
пред Петя Гергова

- Господин премиер, в лекцията си пред Атлантическия клуб в София казахте, че в Словакия подкрепата за членство в ЕС е 70 процента. Но преди броени месеци информационните агенции цитираха допитване, според което 25 на сто от младите словаци искат да емигрират. Как Вашето правителство смята да се опита да ги задържи у дома?

- Тази тенденция беше ясно очертана през 1995-1998 г. Сега ситуацията е различна. Словакия е вече напълно демократизирана страна и всички икономически индикатори дават оптимистични данни. Така че младите имат много по-голяма мотивация да останат в родината си. Аз често посещавам университетите. И мога да кажа, че моят електорат е от наистина млади хора. Сигурен съм, че имаме всички шансове да обърнем в положителна посока тази тенденция. Да не забравяме, че Словакия има всички шансове да стане членка на Европейския съюз само след четири години. Ето това е повод за положителна мотивация и младите у нас го осъзнават. А щом ще сме част от общността на ЕС, какъв ще е смисълът да гледат към чужбина... Непрекъснато обяснявам на хората, че не трябва на Европа да се гледа като на континент, в който така или иначе ще има “първа” и “втора” класа. Защото всеки знае какво означава “първа класа”, но никой не се задълбочава във втората. Така че “втора класа” въобще не трябва да има. Мирът, сигурността, стабилността и икономическото благоденствие трябва да характеризират целия континент, а не само една част от него.

- А какво Ви дава увереност, че ще успеете да спазите набелязания срок за влизане в ЕС?

- Икономическите показатели и фактът, че между поканата и същинското започване на преговори с първата група имаше известен изчаквателен период. Това ни помогна да скъсим дистанцията с 6 месеца. Същевременно продължаваме да ускоряваме сближаването си. Целта ни е да отворим всички глави за преговори през следващата година. Освен това в словашката икономика няма болезнено проблематичен сектор, който да ни забави. И това е голямото ни предимство. Паралелно си сътрудничим много тясно с трите страни от Вишеградската група. Миналата година в рамките на Вишеградската четворка имаше две срещи на министър-председателите. И двете бяха в Словакия.

- Господин министър-председател, Словакия и България не успяха да влязат в първата вълна от разширението на НАТО. Възможно ли е да бъде наваксано изоставането при наличието на ясна воля за присъединяване?

- При едно от посещенията ми в САЩ президентът Бил Клинтън ме увери, че според него Словакия и Словения са най-добрите кандидатки за следващата вълна от разширяването на пакта. Сега обаче е важно да говорим не кой ще бъде поканен във втората вълна през 2002 година, а защо и кога ще стане това с отделните кандидатки. Словакия е инициатор на среща на министър-председателите на страните-кандидатки, която вероятно ще се проведе в края на януари 2001 година. Следващото разширяване на НАТО ще е от полза не само за Словакия, България, Словения или Литва, а също така за САЩ и самите натовски държави, защото ще засили стабилността в цяла Югоизточна Европа и на Балканите. Словакия се стреми да бъде движещата сила на следващата вълна от разширяването на пакта. Допреди няколко години, до 1994 г., Словакия се движеше редом с Чехия, Унгария и Полша. Сега се опитваме да координираме действията си с тези на останалите кандидатки. Защото така нашият общ глас ще бъде много по-силен. По време на кризата в Косово и ударите на НАТО срещу Югославия популярността на присъединяването към алианса спадна докъм 30 на сто. Но това е обяснимо, тъй като в Югославия живеят и словаци, а същевременно дълги години в бивша Чехословакия възприемаха Югославия като опонент на Москва. Сега обаче над 50 на сто от словаците подкрепят присъединяването към НАТО и не смятам, че се нуждаем от референдум по въпроса.

- Според Вас доколко енергийната зависимост на дадена кандидатка за влизане в НАТО от друга държава, която е с антинатовска ориентация, може да окаже забавящо действие върху евроатлантическата интеграция на стремящата се към членство страна?

- Зависимост има и именно затова трябва да се търсят алтернативи. Стараем се да не сме зависими само от един източник на енергийни ресурси. При нефта ситуацията в Словакия е по-добра, отколкото при газа. Има нов нефтопровод, който идва от Хърватия през Унгария, и той е резервен вариант, тъй като иначе внасяме суровината изцяло от Русия. Имаме и вариант откъм Чехия, където преди три години беше построен допълнителен тръбопровод от Западна Европа. Що се отнася до земния газ, търсим сътрудничество с Полша, за да внасяме суровината от Норвегия.

- А как се възприема в Словакия изискването за затваряне на реактори на АЕЦ? Дали това няма да бъде източник на евроскептицизъм?

- Не мисля така. Няма да ни липсва електроенергия. АЕЦ в Моховце е съвсем нова, а по-старата - в Ясловске Бохунице, ще бъде затворена между 2006-2008 година. Водихме преговори с Европейската комисия и постигнахме компромис. Държа да подчертая, че възприемаме изпълнението на изискванията на ЕС не като самоцел, нито като начин да се понравим на Евросъюза. Каквото правим, правим го за свое собствено добро, в интерес на модернизацията на нашата икономика и законодателство. Всъщност изпълнението на критериите е не само условие за влизане в ЕС, но и възможност да го направим по бързата писта и да приключим в по-кратки срокове с неизбежните трансформации, които така или иначе ще трябва да извършим.

Петя Гергова е зам.-главен
редактор на в. "Демокрация"