АРТ

Възникналото от смесицата изкуство скъсва тотално с традицията, дори с най-модерните за онези години течения. За лозунг и творческо кредо има само два "закона" - свобода и спонтанност. Така две коренно различни разбирания на изкуството - този на ветераните около Андре Бретон и този на младите американски художници, води до обогатяване и на двете групи. Контактът ще доведе до неподозирани успехи.
Отвъдокеанските творци са изправени пред въпросителна - как да се разграничат от социалния реализъм и регионализма на 30-те години. Отговор им дава сюрреализмът, превърнал се за тях в "документ за свободно изразяване". Този инструмент ще се окаже търсената панацея срещуу творческия и идейния "импас". Заражда се неспирната експлозия на абстрактния експресионизъм.
На кръстопът още преди изгнаничеството си са и европейските сюрреалисти. По-младите творци поставят под въпрос валидността на историческата база на групата. Срещата между двете течения в Новия свят е инжекция адреналин за жанра. Мнозина от художниците ще създадат най-добите си творби, тласнати от съживената творческа енергия. Платната от 1937-1939 г. показват нарастващата опасност от нацизма. Следващите години вече маркират бягството и изгнаничеството. Открили нов, едновременно индивидуален и универсален изразен език, американските сюрреалисти дават воля на въображението си. В Ню Йорк редица галеристи приемат хвърлената от сюрреализма ръкавица и отварят врати за екстравагантните търсения. Двама галеристи, Жулиен Леви и Пеги Гугенхайм, ще дадат рамо на жанра и ще останат в историята като поддръжници на изкуството на XX в. Пикасо и Миро не напускат Европа, но с изложбите си в Ню Йорк повлияват силно върху новия "колаж" от две култури. Изгнаници във Франция, двамата испанци не са далеч от вълненията на своите колеги. Най-прословутото платно на Пикасо, "Герника", също става изгнаник отвъд океана. Мнозина остават да живеят в Мексико, но поддържат тесни контакти с Щатите. Под черния плащ на фашизма, покрил Европа, все пак продължават да творят много сюрреалисти, които търсят начини да покажат огромния идеологически потенциал на сюрреализма.
Теориите на Зигмунд Фройд са ключови за зараждането на идеите на сюрреализма като освободител на подсъзнателното. За новите поколения обаче идеите на Юнг за колективното подсъзнание са не по-малко важни в търсенето на изразен език за митовете и символите. Когато през 1947 г. Европа отново ще посрещне сюрреалистите, творчеството им вече завинаги ще е пропито със светоусещането на получената в странство свобода. А американските творци никога няма да забравят тласъка на пионерите в бранша. Подобно интернационализиране ще издигне сюрреализма като символ не само в изкуството, но и в мирогледа на цял един век.

ИВ ТАНГИ - детайл	Избухването на Втората световна война бележи край и ново начало за сюрреализма. Отличниците на прохождащия стил, превърнал се по-късно в една от емблемите на XX в., са принудени да напуснат стара Европа. Прокудени от неспособността за свободно изразяване, те акостират в Новия свят. Америка ги приема с отворени обятия, както и до днес прави с талантите от всички националности. Завинаги е прекъсната пъпната връв на творците с родния им континент. Ще се върнат, но вече съвсем променени - пропити с онази често невъзможна американска мечта за неспирно усъвършенстване. Нюйоркската школа в сюрреализма ще се роди насилствено от бомбените взривове и шмайзерните откоси на Втората световна война, но ще остане в историята на изкуството като пример за плодотворно сътрудничество. Не само между артисти. Между култури и мирогледи! Над 200 платна на 45 художници от цял свят бяха показани в мадридския музей "Кралица София" под заглавието "Сюрреалисти в изгнание". Бащата на сюрреализма Андре Бретон, Макс Ернст, Андре Масон, Ив Танги, Аршил Горки, Джексън Полък, Марк Ротко, Кей Сейдж са само част от имената на представените в големия вернисаж сюрреалисти. Рене Магрит, Хоан Миро, Салвадор Дали и дори Пикасо - най-големите в жанра, ще допринесат и почерпят от коктейла.
АРШИЛ ГОРКИ