Диана Иванова,
специално за "Европа 2001"

Има хора, които просто са обречени винаги и във всичко да остават втори. Има и такива градове. Не че не са красиви или нямат славна история, дори напротив. Може би е въпрос на историческа закономерност или пък случайност. Кой знае?
Ако туристът, проучил подробно всички чудесни кътчета на Братислава, реши да продължи своето пътешествие на изток, не може в крайна сметка да не стигне и до Кошице. А любознателният турист точно поради това си качество ще бъде твърде доволен от възможността да понатрупа нови знания и впечатления от близката нам славянска страна Словакия и нейните чудесни градове. И за да попаднат горните мисли на мястото си, веднага ще отбележим, че Кошице е вторият по големина град на Словашката република и е политически, икономически и културен център на източната є част. И неслучайно започваме да говорим за Кошице в контекста на първенството. Множество словашки градове може да се похвалят с героично минало и с не по-малко забележително настояще. Това, което отличава вечно вторият град Кошице, е неговата своеобразна гордост. Гордост, генетично заложена в духа на града и неговите граждани, която се просмуква през всичките нелеки векове от неговото съществуване и продължава досега. В доста трудните години след политическите промени от 1989 г. Кошице упорито следваше своята цел - да се превърне в истински европейски град и по облик, и по манталитет. На път е да я постигне.
В многовековното си съществуване градът винаги е бил предмет на нечии интереси и въжделения и именно тази негова значимост изиграва голяма роля в сътворяването на историята му такава, каквато я познаваме днес.
Кошице се намира в Кошицката котловина по поречието на река Хорнад. Археологическите открития показват наличие на човешко присъствие по тези места още от палеолита. Тук са намерени най-старите в Средна Европа останки от т. нар. ауригнациенска култура. За трайното установяване на славяните свидетелстват намерените укрепени поселища от VIII -IX век в местностите Брех и Храдова. Както при Братислава, така и тук от важно историческо значение се оказват търговските пътища. През XI в. върху останките от укреплението при Храдова бенедиктинските монаси започват да строят абатство, което е осветено през 1143 г.
Предполага се, че от около 1216 г. на мястото на днешния град се е намирал друг манастир и за първи път поселището се споменава в историческите извори през 1230 г. Малко след татарското нашествие пристигат немски колонизатори и към края на века е извоювано градско право. През този период вече можем да говорим за съществуването на еднокорабния първообраз на черквата Св. Алжбета, построен насред така характерния за източнословашките градове лещовиден централен площад. Частично са вдигнати крепостните стени, построен е кралският дом. В Кошице започват да се правят панаири, на които се засилва търговията.

Храмът "Св. Алжбета"

В политическо отношение градът започва да манифестира своето нарастващо значение, когато отказва да се подчини на царедвореца Омодей, въпреки че е подарен с всичките си жители на въпросния царедворец лично от крал Карл Робърт. Гордите кошичани не издържат дълго време на феодалния гнет и решават окончателно и завинаги въпроса, като изпращат своя собственик в небитието. В последвалите размирици те далновидно стават съюзници на краля и плодовете не закъсняват - през 1342 г. Кошице е обявен за свободен кралски град и с това се поставя началото на неговото бързо и успешно процъфтяване. В околностите на града започват да се отглеждат лозя и винарството се превръща в основен поминък. Бидейки точно на важния транспортен коридор от Югоизточна Унгария към северните страни, Кошице заявява своето присъствие в международната търговия с няколко договора за предоставяне на взаимни изгоди и сътрудничество, сключени през 1324 г. с полския град Краков, които са първите от този вид в световната търговска история. Кошице започва да се радва на владетелско внимание, за което свидетелстват и представителните готически сгради. Както се казва: Ave Kosice!
Прелитайки през вековете, достигаме края на XV в., когато Кошице е вече третият по големина град в Унгария, много добре развит център на занаятите и търговията и център на 19 околни общини. В общността на източнословашките градове, Пентаполитана, Кошице заема първенствaщо място. За стратегическото значение на града при отбраната на североизточните унгарски земи свидетелства историческият факт, че владетелите често са съхранявали тук своите ценности и архиви, дори са изпращали тук семействата си. В Кошице се е намирало седалището на главния командир на източнословашките въоръжени сили.
От XVI в. историческите събития започват да се съчетават твърде неблагоприятно, което се отразява върху града по съответния начин. В един определен момент населението се увеличава заради турските нашествия в Южна Унгария и броят на жителите достига до 7000 души. След турската окупация на Будапеща Кошице за съвсем кратко време става столица на кралството. Върхът на нещастията идва с огромния пожар през първата половина на века, унищожил почти целия град.
За този конкретен случай с Кошице е много подходяща поговорката "Всяко зло за добро", защото благодарение на мощната кралска подкрепа върху развалините на стария град е построен новият ренесансов красавец, който се оказва практически непревземаема за времето си крепост с три реда градски стени и водно препятствие.
Това обаче е и период на междуособни борби на претендентите за унгарския трон, на реформацията и последвалата я контрареформация (интересно е да се отбележи, че черквата на Св. Алжбета постоянно е сменяла религиозните си собственици), западане на търговията и стагнация.
Едва през втората половина на XVII в. започва да се усеща определено оживление и Кошице отново заявява претенциите си към значимост на историческата сцена. През XIX в. със създаването на няколко манифактури и включването на Кошице към железницата Мишковец - Будапеща започва промишленото развитие на града. И макар че на прелома на миналия и нашия век това развитие не е Бог знае колко голямо, Кошице все пак става център на работническото движение.
1938 г. носи тежки дни за центъра на Източна Словакия - на 2 ноември унгарски войски окупират града. Малко преди освобождението си Кошице става арена на кървави събития - хитлеристите избиват показно множество жители по улиците му. Преживените тежки военни години, през които броят на жителите му намалява с около една трета, са възнаградени със значими събития, в чийто епицентър се оказва Кошице. От освобождението си на 19.I.1945 г. до края на войната Кошице е политическият център на Словакия и временно седалище на президента и правителството на Чешката и Словашката република. На 4 април тук е избрано първото правителство на Народния фронт на чехи и словаци и е провъзгласена неговата програма, която влиза в историята с името “Кошицка правителствена програма”.
Нека сега поемем бавно към центъра на Кошице, където сред лещообразния площад са разположени дворците, богаташките домове и черквите, пазещи своята тиха тайна за някогашното Кошице.

ЧЕРКВАТА НА СВ. АЛЖБЕТА

Да влезем почтително в тази огромна сграда, сияеща със своето могъщо великолепие и достойнство.
Трябва да отбележим, че този културен, исторически и религиозен паметник всъщност представлява комплекс от храма на Св. Алжбета, параклиса на Св. Михал и Урбановата кула. Вече споменахме, че храмът на светицата е построен през XIV в. на мястото на по-стара черква. Според строителния проект черквата е трябвало да представлява петкорабна базилика с полигонални аспиди и две кули на западната фасада по подобие на катедралата на Св. Виктор в Ксантена. В построяването на храма и създаването на вътрешната му украса взимат участие известни европейски майстори - архитекти и скулптори. През XV в. продължава дооформянето на сградата с изграждането на апсидата на северния вътрешен страничен кораб и триумфалната арка, след което е бил издигнат и сводът. В течение на следващите векове черквата е била разрушавана от природни и политически бедствия и отново доизграждана, докато е придобила днешния си вид. Главният олтар на Св. Алжбета в късноготически стил произхожда от 1474 - 1477 г. и е най-големият в Европа с 48 изображения по крилата. Централните статуи са дело на скулптор от обкръжението на прочутия Николаус Герхарт, творил във Виена. Страничните олтари са били попълвани постепенно през различни епохи, но са издържани по основните канони на готическия стил. Особено внимание заслужават статуите на Св. Щефан, Св. Ладислав и Св. Имрих от първата половина на XV в. Църковната утвар е от XV - XVI в.
Параклисът на Св. Михал се намира южно от храма. Построен е през XIV в. като погребален параклис при гробището. През XVI в. е добавен северният кораб, който в началото на XX в. е премахнат. По стените на параклиса са поставени ренесансови и готически надгробни плочи от храма на Св. Алжбета.
Урбановата кула е всъщност средновековна звънарна от XIV в., принадлежаща към храма на Св. Алжбета. След ренесансовото престрояване, осъществено през XVII в. от М. Линднер от първата постройка са запазени само звуковите прозорци на последния етаж. През 1557 г. в кулата е разположена камбаната на Св. Урбан, отлята от останки на унищожени от пожар предишни камбани. Вече през нашия век е добавена ренесансова аркада в приземието на кулата и в нея е поместен лапидариумът със средновековни и ренесансови епитафи, произхождащи от храма на Св. Алжбета.

... И ДРУГИТЕ ЧЕРКВИ

През 1657 г. в Кошице е основан йезуитски университет с три факултета - философски, теологически и езиков. Основна заслуга в това богоугодно дело има ягерският епископ Бенедикт Кишди. Забележителното събитие за университета носи дата 1660 г., когато император Леополд I със “Златна була” го прави равен на тогавашните европейски университети. Около век по-късно университетът е превърнат в кралска академия. За нуждите му в края на XVII в. възниква и йезуитска черква. Усещане за монументалност и упоение предизвиква този красив представител на църковното изкуство. Вътрешните изображения в параклиса от Е. Шрьот и целият интериор произхождат от XVIII в. В манастира освен университета се е намирала и йезуитската печатница. Новите му собственици, премонстратите, в началото на миналия век създават гимназия, а в края му манастирът е реконструиран в Юридическата академия.
Манастирът и черквата на францисканците в готически стил са от XIV в. Намирали са се в североизточния край на града при градските стени, по-късно са били включени към лещообразния площад. Вероятно в първоначалната строителна концепция черквата е била проектирана като двукорабна. След пожара от 1556 г. францисканците напускат Кошице и тяхното недвижимо имущество е предоставено от кралската камара на войниците. През XVIII в. реконструкцията на черквата є придава бароков облик и отново пожар я унищожава. Запазените до днес средновековни части от сводовете, подпорите, порталите и т. н., принадлежат към най-ценните каменни изработки в Кошице. Главният олтар от 1760 г. е в стил рококо, а страничните олтари са в по-голямата си част от 60-те години на XVIII в. Интериорът се допълва от надгробните плочи от XVII - XVIII в. Францисканският манастир е от XV в., а днешния си вид сградата добива през XVIII в., през миналия век е дооформена в класицистичен стил и към нея е добавена сградата на учителския институт.
Свой дом в Кошице имат и доминиканците, чиято черква и манастир също преживяват не малко исторически превратности и премеждия.
Пред черквата на доминиканците се издига т. нар Троичен стълб (1722 г.), състоящ се от висок и тънък пилон, на който е разположена скулптурна група на Пресветата Троица.

ПАЛАТИТЕ

Придобил вече богат опит от обиколките по братиславските палати, туристът ще се чувства в свои води и в кошицките дворци, които също никак не са малко.
За да направим връзката между духовното и светското начало, ще започнем с Епископската резиденция, която се състои от Епископски дворец и градски дом, присъединен през 1893 г. Сградата е построена в началото на миналия век на мястото на два шляхтишки дома, унищожвана е два пъти от пожари и отново издигана, а след последната реконструкция префасонирана в бароково-класицистичен дух. Празничната зала на двореца е украсена с моделирани орнаменти в стил рококо. В лявото му крило се намира малко параклисче.
Бившият “жупен” дворец в бароково-класицистичен стил, дело на Й. Лангер, както показва и името му се използвал за седалище на кошицката жупа (околия). Представително трираменно стълбище води към заседателната зала, чийто таван е решен с моделирани орнаменти. В двора на двореца е запазена оригиналната аркада.
С дълга история може да се похвали късноготическият Левочки дом, подарен от Алексиус Турзо на Левоча през 1542 г. Десет години по-късно кошицкият градски съвет го откупува и го превръща в гостилница. Следващите векове оставят характерните си стилове с построяването на ренесансова аркада в двора и с реконструкцията, която му придава бароков облик. В началото на нашия век Левочкият дом вече придобива новоготически черти. Залите на приземния етаж с покрити с готически свод.
Дворецът на Ракоци е добил сегашния си вид след множество престроявания и достроявания на първоначално готическото ядро. В началото на XVII в. тук е била разположена кошицката монетарница, към средата на века дворецът е бил седалище на капитанския съвет на Потисието. Името си дворецът получава от водача на антихабсбургското въстание от от началото на XVIII в. Франтишек Ракоци II Сега в тази сграда са разположени уникалните експонати на Словашкия технически музей.
Дворецът на Чаки в класицистичен стил от началото на XIX в. е предоставил помещенията си на Източнословашката галерия.
Кошице може да се похвали и със сградата на бившето кметство, построена в бароково-класицистичен стил по проект на Й. Ланднер. В триделния вестибюл има стълбище с каменна балюстрада, а в свода е разположено изображение, което съдържа алегорията на Е. Шрьот "Справедливостта". Тържествената зала е отличителна с тавана си, на който е представен аптеозът на императрица Мария-Терезия от същия автор.
За по-издръжливия турист разходката би могла да продължи и през дворците на Андраши и Якаб. Ако пък любезният турист прецени, че те са му дошли до гуша, може да се разнообрази с разглеждането на

МУЗЕИТЕ

Източнословашкият музей е разположен в новоренесансова сграда от 1899-1901 г. Изложените сбирки представят развитието на източнословашкия регион. Тук могат да се видят също така нумизматична колекция и кошицкото златно съкровище.
Част от музея е Миклушовият затвор, възникнал през XVII в. от съединяването на два богаташки дома от XV в. Сградата се спомевава с функциите си на затвор още през 1618 г. Сега в нея се намира историческата експозиция на музея.
Скулпторната група Имакулата стои на мястото, където някога са се изпълнявали екзекуциите. Издигната е през 1720-1723 г. от строителя Торньоши и скулптора Гриминг. Паметникът е бил реставриран на няколко пъти и някои от скулптурите са заменени с копия.

ГРАДСКИТЕ СТЕНИ

Много приятна би била разходката из тесните улички на Кошице и из запазените останки от крепостни стени. Споменахме, че Кошице се е отличавало със здрава отбранителна система. Достъпът до града се е осъществявал през две главни порти - Горната на север и Долната на юг. Кошицката отбранителна система непрекъснато се е модернизирала и то, трябва да отбележим, не само по отношение на отделни елементи, но и като цялостна концепция. През 1461-1471 г. с помощта на италиански специалисти по фортификация е издигната пред водното препятствие отбранителна линия, която се е състояла от висока каменна стена с мощни топовни кули. Една от тях е запазена - т. нар Катова баща. След пожара през XVI в. на мястото на унищожените кули са изградени бастиони, отново с италианска помощ. Чак до началото на XVIII в. продължават да се подобряват и дострояват укрепленията на Кошице. Краят на тази дейност е поставен през 1713 г. с насилственото събаряне на стените.
Историческият център на Кошице от 1981 г. е обявен за национален културен резерват.
Сега вече можем да се поспрем в някое приятно кафе, и макар да е лятна жега, за миг да си представим как изглежда Кошице през зимата по Коледа. С всяка изминала година кметската управа на града се усъвършенства все повече и повече в честването на празници от такава величина. С блестящите си украси, коледните шествия по улиците, представящи библейската легенда за раждането на Исус, разнообразните по изработка материал и големина витлееми, блестящите улици и прекрасното празнично настроение - заслужава си човек да се върне още веднъж.
Едно посещение никога не е достатъчно, за да разгадаем всички тайни на един град. Градовете са своеобразни егоисти - създават представата, че предоставят гостоприемно своята същност, а всъщност малко по малко разкриват своето богатство и чар. И винаги мамят с неоткритото, обещаното, омайват и подканват. И ти знаеш, че пак ще се върнеш, може и да не е физически, но алчно ще разнищваш тайна след тайна и град след град. И заедно с познанието ще трупаш тъга за това, което не ще можеш да видиш, защото сътвореното от човека е толкова много, че бедният човешки живот никога няма да обхване и нищожна част от него. А хората за хора са създавали.