Диана Иванова,
специално за "Европа 2001"

Има такова предание, че когато човек стои дълго време в Братислава или пък я посети много пъти, се влюбва в нея и става "прешпурок" - завинаги запленен и омагьосан. Братислава е от градовете, които завладяват постепенно, но завинаги. Човек не усеща кога попада в капана на този град - това става някак между другото.
Братислава притежава своята мека красота, за която се грижат останките от столетията, осмислени през призмата на славянската душевност. Словакия има тежка историческа съдба, може би и заради това става близка на българина. Защото въпреки тежката си съдба словашкият народ живее с достойнството на хилядолетната пчела, с тази еманация на дълголетие и мъдрост, която така чудесно разработи в едноименния си роман великолепният писател Петер Ярош. Оцеляването на малките народи е грижа на самите тях - словаците осъзнават своето място върху картата на Европа като млад народ със столетно минало, дало им мъдростта на годините, болките, чуждостта, националното потисничество, борбите за национално освобождение, език и култура. Колко познато, нали?
Българинът трудно може да бъде впечатлен с останки от миналото. Разглезен от огромното историческо наследство, от богатствата, които продължава да открива земята ни, той ще отмине с определено пренебрежение и леко ехидната формула "Това си го имаме и ние" желанието на словака да докаже древността на земята си. Въпреки това трябва да отчетем факта, че Братислава достигна почтената почти Матусалова възраст от 700 години, което є отрежда полагащото се уважение сред останалите столици на Европа.
И ако се върнем пак към българина, ще отбележим, че най-пълноценно той възприема дадено място, било то географско или историческо, едва когато идентифицира някаква познатост за себе си или за миналото си. А в Братислава може. Докато се разхожда из града или зяпа по магазините, българинът непременно ще налети на свой сънародник, потомък на българските градинари, които се заселват в Братислава още през ХIХ в. Сънародникът ни ще се развълнува извънмерно и ще започне на разваления си вече български език да описва преживелиците на рода си, първото идване в България, вълнението, че е българин. Човек започва да се чувства в Братислава като у дома си. Тук дори има улица, която се нарича "Българска".

Братиславският замък

старинната градска кула

Храм "Св. Мартин"

НАЗАД КЪМ ИСТОРИЯТА

Пресбург (Pressburg), Позони (Pozsony), Посониум (Posonium), Прешпорок (Presporok), Братислава е една от най-младите столици на континента, но за сметка на това - с богато минало. Географското положение на града при р. Дунав, насред Европа, го е направило важен кръстопът, на който в продължение на векове са си давали среща различни култури, племена и народи. Биографията на града започва далеч назад в миналото и преминава през множество перипетии.
Най-ранните сведения за заселници по тези земи датират от новокаменната ера. Келтското племе бои е първото, чието име е известно на историята. Боите още през II в. пр. н. е. издигат на мястото на днешна Братислава крепост (oppidum). Те са първото племе на територията на днешна Словакия, което започва да сече монети. По-късно, по време на Римската империя, военната крепост Геруланта (Gerulanta) става една от точките по отбранителната линия Лимес Романус (Limes Romanus), която отделя високоцивилизования римски свят от варварите.
Около V-VI век по тези места се установяват славянските племена. През IХ в. на историческата сцена излизат мощните крепости в Братислава и недалечния Девин, които стават важни центрове на Велика Моравия. След залеза на Великоморавия в началото на Х в. днешните словашки земи са присъединени към Унгарското кралство. Започва близо хилядогодишният период, в който словаците са част от многонародностни държави и през който постепенно настъпва тяхното осъзнаване като народ, идентичност и узряват идеите за политическа, икономическа и културна самостоятелност, които ще станат реалност едва през ХХ в.
Името на Братислава за първи път се появява в Залцбургските летописи във връзка с една битка на унгарците и баварците при града Brezalauspurс. През ХIII в. унгарският крал Ондрей III дава на Братислава големи привилегии и я обявява за свободен кралски град.
След като през ХVI в. турците обсаждат Будапеща, император Фердинанд Хабсбургски обявява Братислава за столица на Унгарското кралство. В продължение на три века (1563-1830 г.) Братислава достига най-голямата си слава и най-висока степен на развитие. През 1848 г. на последното си заседание в града унгарският сейм обявява края на крепостничеството.
През ХIХ в. Братислава логично се превръща в център на народоосвободителните борби на словаците. След обявяването на самостоятелната Чехословашка република през 1918 г. става главен административен, политически и културен център на Словакия. На "Братиславския храд" президентът на Чехословакия Лудвик Свобода подписва конституционния Закон за чехословашката федерация (30.X.1968 г.).
Своето достойно място на столица Братислава получи на 1.I.1993 г., когато официално бе обявена независимата Словашка република.
В момента Братислава е най-големият словашки град с обща площ от 367,6 кв. км и над 500 хиляди жители.

Сградата на университета "Ян Коменски"

Историческият Грасалковия дворец сега резиденция на президента

Националният театър за опера и балет

МУЗЕИТЕ

Този галоп през вековете има за цел да осветли за непосветените защо толкова се гордеят словаците със своята столица, защо самата столица се гордее толкова със себе си и как човек може да разбере това, което вижда, да открие взаимовръзките и вътрешната обусловеност на съвместното съществуване между история и съвременност в Братислава. Че всеки ще се чувства добре в столицата, това не подлежи на съмнение. В определени моменти в Братислава е истинско вавилонско стълпотворение от езици и наречия, които варират от достолепната реч на австрийците, дошли на пазар, до забързаната и звучаща като караница реч на японските туристи, съзерцаващи в захлас тесните улички на историческата градска част и снимащи всичко, за което екскурзоводът каже по няколко думи. Въпреки интензивните туристически потоци един българин в Братислава може да намери успокоение на душата си в множество кътчета. Но за тях - после.
Преди да поседнем в някоя от върхарските кръчмички на Братислава, ще трябва да пообиколим забележителностите на града. Така бирата и виното ще ни се усладят повече, пък и не е вредно човек да понаучи и повиди някой и друг музей, чието количество в Братислава е доволно голямо. За всеки вкус - по нещо. Още повече, трябва да се уважи грижата на Словашката република към богатото наследство на столицата. От началото на политическите промени историческото ядро на града приличаше на едно огромно строително скеле, но за сметка на това сега културните паметници блестят в цялата си красота и свежест.
Достолепно и величествено над града се издига "Братиславският храд" - укрепената градска част, която спокойно можем да приемем за емблемата на словашката столица. По своята форма "храдът" напомня обърнато бароково столче. Дворецът с централния двор и четирите кулички-крачета е построен през ХV в. по времето на унгарския крал Зигмунд Люксембургски. "Храдът" трябвало да защитава Хабсбургската империя от турските нашествия. Той е преустрояван няколко пъти, като най-интензивно това става при управлението на императрица Мария-Терезия (1740-1780 г.), която спазва обещанието си към унгарската шляхта да се задържа по-дълго време в Братислава. Както често се случва в миналото, при липсата на добре развита пожарна команда, избухналият през 1811 г. пожар унищожава голяма част от постройките на "храда" и той е възстановен едва през 60-те години на нашия век. Днес в залите на двореца е разположен Историческият музей на Братислава, чието разглеждане представлява огромно удоволствие. Любопитният турист едновременно гледа, разхожда се из двореца, качва се все по-нагоре, докато накрая, на последния етаж пред замъгления му от умора поглед се появява една малка симпатична сладкарничка, където пред съдина с мелба "Мария-Терезия" туристът събира силите си и успокоява поглед със страхотната гледка към Братислава. Друга забележителност на "храда" е кладенецът, който някога е бил дълбок 82 м. В горещите дни е особено приятна разходката из сенчестите алеи на "подхрадието", които дават възможност да се съзерцава Братислава от високите крепостни стени. Освен за музейната експозиция "храдът" се използва и от словашкото правителство за репрезентативни цели.
Друга интересна крепост, която при повече време може да се посети, е Девин. Тя се намира недалеч от Братислава, точно там, където се свързват реките Дунав и Морава. Девин се проявява в историята като другата важна отбранителна крепост на Унгарското кралство, която бива разрушена от войските на Наполеон през 1809г. Освен че ще се покатери по крепостните стени, туристът може да разгледа скромното музейче и да види паметната плоча, която удостоверява, че през миналия век големият словашки възрожденец и кодификатор на словашкия език Людовит Щур е бил тук със сподвижниците си и се заклел да служи на родината си. Опознавателният маршрут може да приключи с чудесно червено вино от цариградско грозде, което се продава точно под крепостта.
Има какво да се види в разнообразните музеи на Братислава. Фактът, че три века градът е бил важно средищно място за политическия, икономическия, културния и всякакъв друг живот на Хабсбургската империя, обяснява наличието на толкова много палати или по-скоро богаташки домове, в чиито зали са разположени сега братиславските музеи. Всеки един от тези палати носи името на унгарския шляхтич, който го е построил и притежавал.
Никой няма да отрече, че обиколката на палатите трябва по достойнство да започне от Архиепископския (Примациалния) дворец, който в момента е седалище на кмета на Братислава. Не един източен и западен турист е отправял копнеещ взор към черната архиепископска шапка, кацнала на върха на палата, и е възжелавал трепетно да се снима на нея. Но, разбира се, задоволявал се е само да я снима. Палатът е принадлежал на острихомските архиепископи. Построен е в класицистичен стил от архитект Хефеле. Историческа тежест на този палат придава Огледалната зала, в която през 1805 г. след битката при Славков е подписан т. нар. Братиславски мир между императорите Франц I Хабсбургски и Наполеон Бонапарт. На първия етаж се намира великолепна сбирка от гоблени от ХVII в., тъкани в английската кралска тъкачница.
Висшият духовен клир обаче не се задоволява само с един палат, от тях остава и Летният архиепископски дворец. През 1761-1765 г. Ф. А. Хилебрант престроява ренесансовото лятно седалище на острихомските архиепископи в достолепен бароков дворец и достроява широк двор с ограда в стил рококо. В момента дворецът с принадлежащата му английска градина се използва за нуждите на словашкото правителство, което, не можем да отречем, има обстановка за творческа работа.
Мирбаховият дворец е строен в стил рококо. Той носи името на последния си собственик д-р Емил Мирбах. В залите на палата се намира сбирка на Галерията на град Братислава, в която туристът при желание може да разгледа шедьоврите на изкуството в стил барок и рококо.
Дворецът на графовете Палфи в стил барок се отличава с характерния си портал, украсен с бойни трофеи още от времето на маршал Леополд Палфи. Паметна плоча отбелязва голямото историческо събитие, с което цяла Братислава много се гордее - концертът на 6-годишния В. А. Моцарт през 1762 г.
С името на друг световноизвестен композитор - Йозеф Хайдн, е свързан Грасалковичовият дворец също в бароков стил, сега седалище на президента на Словашката република. През 1772 г. Хайдн е дирижирал домашната капела на граф Грасалкович.
Малко по малко стигнахме до Старото кметство, което се намира точно до Примациалния дворец. То представлява комплекс от сгради, които ограждат от четири страни вътрешния двор и са построени в различни стилове на изкуството. Старото кметство, както показва и името му, е давало гостоприемно залите си на градското управление начело с кмета. От онези славни времена на свободния и привилегирован кралски град се е запазил готическият дом с кулата на кмета Якуб, за който аналите споменават още през 1370 г. Една фигурална пластика на св. Ладислав украсява фасадата на съседния Унгеров дом. От 1868 г. в Старото кметство се помещава Градският музей, който проследява историята на Братислава от първите є следи до ден-днешен. Разглеждайки музея, туристът преминава от сграда в сграда, докато достигне до изходната точка на пътешествието. През лятото в двора на Старото кметство се изпълняват разнообразни концерти от класическа и съвременна музика.
Единствената запазена порта от средновековния град е т. нар. Михалска порта, построена през втората половина на ХIII в. Бароковата кула е от ХVIII в., когато на върха є е била поставена медна пластика на св. Архангел Михаил.
Ако и Прага, и Краков, Болоня да се хвалят с първите европейски университети, макар по-скромно, Братислава също носи университетската си слава. Нейният университет Академия Истрополитана не е от първите в Европа, но има своето важно място и своя безспорен блясък в историята на европейското университетско образование. Той е основан през 1465 г. от унгарския крал Матей Корвин, но за съжаление просъществува твърде кратко време. Запазена е сградата на средновековния университет, в която чувствителните и романтичните натури на днешните студенти от Академията за музикално изкуство още чуват стъпките на известния немски хуманист и астроном Й. Мюлер-Региомонтанус, преподавал от 1467 г. в Академия Истрополитана.
Днешните словашки земи са засегнати от хусистките войни и последвалата контрареформация, което обяснява и наличието на евангелисткото вероизповедание в Словакия и немалката роля, която евангелистките културни дейци изиграват в духовното развитие на страната. В този смисъл, бидейки любознателни туристи, не можем да пропуснем Евангелския лицей в Братислава, който през ХIХ в. става център на словашките националноосвободителни борби. Лицея завършват и след това преподават в него множество изтъкнати словашки възрожденци, между които и споменатата вече титанична личност на Людовит Щур, както и големият словашки учен, летец и политик, генерал от френската армия и първият министър на войната на Чехословашката република Милан Растислав Щефаник.
Любителите на животни в зависимост от натюрела и предпочитанията си могат по желание да разгледат зоологическата градина от другата страна на р. Дунав или Природонаучния музей.
За по-екстравагантните туристи ще бъдат интересни музеят на часовниците, който се намира в дома "При добрия пастир", музеят на оръжията в кулата над Михалската порта, музеят на фармацевтиката, на феодалното правосъдие и пр. Можем да успокоим уморения от обикаляне посетител на Братислава, че тези музеи не са много големи, тъй че наистина си струва усилието човек да ги разгледа. Връщането назад в миналото облагородява хората и ги кара да се замислят върху много неща. А мисленето винаги е било нещо полезно и за съжаление рядко практикувано упражнение.

ЧЕРКВИТЕ И МАНАСТИРИТЕ

Признаваме си, че не всеки турист, колкото и любознателен да е, ще бъде вдъхновен от перспективата да тича по черкви и манастири, но все пак за почитателите на този вид паметници на културата ще споменем няколко думи и по тези въпроси.
Множество са религиозните сгради, които могат да се посетят в Братислава, и смеем да твърдим, че изживяването ще бъде не по-малко вълнуващо от пиенето на бира "У велкехо франтишкана" например.
Най-импозантният храм в Братислава, който се намира точно срещу Братиславския храд, е черквата на Св. Мартин - храмът, където са били увенчани с кралската корона 11 унгарски крале и 8 кралски съпруги. Сградата е построена през ХIII в. на мястото на малка черквица и е осветена през 1452 г. Прохладната и полутъмна вътрешност на огромната черква действа успокояващо на грешните мирски души. Забележителност на храма е черната статуя на конника Св. Мартин, създадена от австрийския скулптор Донер. На високата кула на сградата е поставен макет на унгарската корона, красила главите на средновековните владетели.
Манастирът и черквата на францисканците също водят началото си от ХIII в. Там след битката при Мохач от 1526 г. за унгарски крал бил избран Фердинанд I Хабсбургски и с това за 400 години унгарският трон става част от Хабсбургската империя.
Малко след пристигането си в Братислава през ХIV в. монахините-клариски се заемат с построяването на черква и манастир. Най-голямо впечатление прави богато украсената кула върху еднокорабната черквица.
Свои черкви в Братислава имат орденът на милосърдните братя, йезуитите, тринитарите, евангелистите, евреите, православните. Както се вижда, наистина всеки в зависимост от религиозните си разбирания може да намери своя молитвен дом.

ФОНТАНИТЕ

Тичайки насам-натам из братиславските забележителности, не може на човек да не му направят впечатление няколкото фонтана, които красят Братислава и на всичкото отгоре работят.
Срещу Старото кметство се намира фонтанът на Роланд. Той е построен през 1572г. в чест на Максимилиан Хабсбургски, първия крал, коронясан в Братислава. Статуята на краля е разположена на върха на фонтана. През ХIХ в. обаче въпросната статуя е идентифицирана с легендарния рицар Роланд, пазителя на градското право, и оттогава фонтанът носи неговото име.
Ганимедовият фонтан се намира пък пред Словашкия национален театър и представлява добре познатия ни мит за отвличането на Ганимед, сина на троянския цар Приам, от гръмовержеца Зевс, преобразен на орел. Фонтанът е построен там през 1888 г.
На основата на стара легенда е построен през 1914 г. и фонтанът с момченцата и патиците.

ТЕАТРИТЕ И КОНЦЕРТНИТЕ ЗАЛИ

Добре известни са традициите на Словашката филхармония и Словашкия национален театър за опера и балет. Често явление за Братислава са австрийците, пристигнали от Виена специално за някой концерт или оперно представление. Малко вероятно е българският турист меломан, пристигнал за няколко дни в Братислава, да има късмета да чуе изключително популярния словашки оперен певец Петер Дворски, но поне ще чуе концерт на филхармонията. Ако пък е лято и музикалните институции са във ваканция, за доброто му настроение ще се погрижат музикантите, които изнасят улични концерти в изобилие. В това отношение не бива да се пропуска рок-поп фестивалът, който традиционно се провежда през юни.
Есенни прояви в Братислава са Международният конкурс за пианисти (през септември), Братиславските музикални тържества и Братиславските джазови дни (през октомври).
Привлекателни най-вече за поназнайващите словашки език са множеството театрални сцени, на които всеки ще разпознае някои от нашумелите словашки актьори, които българинът гледаше в известните навремето чехословашки телевизионни сериали.

ВРЕМЕ ЗА ОТДИХ

След толкова обикаляне, разглеждане и емоции българският турист достойно извоюва правото си на почивка.
Можем например да опънем уморени нозе в някои от ботелите - закотвените корабчета-ресторанти-хотели по р. Дунав. Гледката и усещането за течащата под нас река, любезното обслужване, богатото меню, прохладата, вееща от водата - това наистина би бил достоен завършек на един изпълнен с тичане ден. След като сме на брега на Дунав, не бива да пропуснем уникалната възможност да се изкачим с асансьора на "Новия мост" в кацналата на върха му летяща чиния и да изпием кафе или нещо по-силно в кафене "Бистрица". Ако имаме достатъчно сили и искаме да слушаме циганска музика с чаша вино в ръка, то това ще направим най-добре във винарните "Велики франтишкани", "Клащорна винарна" или "Шенквицка виеха". Ако пък предпочитаме бирата, то непременно трябва да посетим бирария "Мамут"...