Версии
ДНЕВЕН РЕД ЗА СЛЕДВАЩОТО СТОЛЕТИЕ
Вяра ГАНЧЕВА

Който желае да си построи дом, той знае, че първо трябва да се разработи план. Изработването на Световния план за действие /"AGENDA 21"/ стана през 1992 г. в Рио де Жанейро. То бе признание, че планетата Земя е нашият общ дом. Знак, че новият век чука и на нашата врата. Предупреждение, че икономическият ръст не трябва да надценява самоподдържащите се ресурси на планетата.

През 1992 г. в Рио де Жанейро, на най-голямата в историята среща на държавни и правителствени ръководители (срещата на високо равнище по проблемите на планетата Земя и конференцията на ООН по околната среда и развитието), представители на 179 страни приеха т. нар. "Дневен ред за XXI век" ("AGENDA 21"). Споразумението, изработено от 179 държави, е проект за постигане на устойчиво развитие, ръководство за изработване на делова и държавна политика, както и за приемане на лични решения, свързани със следващия век. Обявените в Рио принципи на устойчиво човешко развитие по-късно са разработени по време на конференциите във Виена - 1993 (правата на човека), Копенхаген - 1994 (борбата с бедността), Пекин - 1995 (жените и развитието), Истанбул - 1996 (населените места), Ню Йорк - 1997 (Рио + 5).

Какво все пак означава устойчиво развитие?

В края на XX век човечеството все по-категорично осъзнава, че по-нататъшното развитие е невъзможно без сериозни грижи за околната среда. Но устойчивото развитие не е движение за чиста околна среда. Не е и икономическа теория. Устойчивото развитие подобрява икономиката, без да подценява екологията. То предполага разбирането, че здравата икономика и чистата околна среда са едновременно необходими за едно общество. След конференцията в Рио де Жанейро през 1992 г. вече е известен принципът на устойчивото развитие - това е такова развитие, което не създава проблеми за околната среда и не прехвърля проблеми на бъдещите поколения. Ако трябва да го изразим графично - това са три кръга, които се покриват взаимно отчасти и обозначават обществото, икономиката и екологията. Те имат обща част - малкото петънце в средата е устойчивото развитие. То символизира самоподдържащия се, балансиран растеж.

Защо развитието трябва да е устойчиво?

Още през 1987 г. в доклада "Нашето общо бъдеще" на "Комисията Брунтланд" /наречена на името на председателката и/ бе отправено предупреждението, че човечеството трябва да промени много от навиците си, свързани с начина на живот и икономическото развитие. В противен случай му предстоят много тежки изпитания и рязко влошаване на състоянието на околната среда. Предизвикателството на устойчивото развитие е необходимостта човечеството да осигури и удовлетвори своите сегашни нужди, без да подлага на риск задоволяването на потребностите на бъдещите поколения. "Комисията Брунтланд" призова човечеството към "нова ера на икономическо развитие, безопасно за околната среда".

Какво е устойчива общност?

Устойчивостта е равнозначна на здраве и жизненост. Тя е въпрос на всички общности - от селото до големите градски региони. Устойчивото развитие фокусира вниманието върху подобряването на живота без постоянно нарастване на количеството енергия и материални продукти, които се потребяват. Една устойчива общност не консумира ресурсите по-бързо, отколкото природните системи, от които те произлизат, могат да регенерират.

Една подобна общност поддържа и подобрява характеристиките на икономиката, околната среда и обществото в рамките на територията си така, че нейните членове да продължават да водят здрав, продуктивен, радостен живот. Важно е да се знае, че устойчивостта трябва да се планира - пазарът невинаги е в състояние да постигне баланс на интересите от икономически, екологически и социален характер. Ето защо една устойчива общност има предвид връзките между икономиката, околната среда и обществото, когато планира бъдещето. В устойчивата общност решенията на проблемите стават с оглед на тези три части на цялото. Нещо повече - вземането на тези решения предполагат равнопоставеност не само между поколенията, но и участие на всички социално значими групи от населението.

Как се постига устойчивост на местно ниво?

В увода към главите, посветени на засилване ролята на основните групи от населението, четем: "Правителствата постигнаха договореност по повод на големия брой задачи, стратегии и механизми, включени в "Дневен ред за XXI век", но за реализацията на такива цели са необходими подкрепата и активното участие на всички групи от населението." Документът от Рио де Жанейро отделя специално внимание върху конкретната роля и отговорности на отделните групи в обществото - държавните и местните власти, бизнеса, профсъюзите, неправителствените организации, учените, местното население, жените, младежта, децата. Значително място в над 700-страничния документ е отделено и на медиите. Един от уроците на бъдещето е за достъпа на гражданското общество и на местните субекти до залата за преговори. В това отношение конференцията за населените места в Истанбул /1996/ бе показателна - в работата на форума взеха участие представители на частния сектор, на неправителствени организации, на местни и общински власти. Многозначително бе и приемането на Конвенцията от Орхус, Дания, през 1998-а, регламентираща достъпа на гражданите до екоинформация и участието им във вземането на решения.

Какъв е Дневният ред за XXI век?

Устойчивостта се търси в две направления - във времето и пространството. Първото е във времето - днешното развитие не трябва да намалява шансовете за живот на следващите поколения. Второто е в пространството и предполага взаимнообвързано развитие на екология, икономика, общество. Затова и основният девиз на конференцията в Рио де Жанейро е "Да мислим глобално, а да действаме локално за изпълнението на "Дневен ред за XXI век". Като се има предвид това, не е изненадваща прогнозата, направена в изследване, финансирано и ръководено от 18 големи организации от САЩ и Европа /т. нар. "Проект 2025"/. Според нея устойчивостта ще бъде основно понятие и организационен принцип на управление през следващия век.

Къде сме ние?

България е подписала всички международни документи по устойчиво развитие, включително и Конвенцията от Орхус /1998 г/. От 1995 г. всяка година страната ни изготвя Доклад за човешко развитие, който регистрира промяната в международно приети индикатори. Според индекса за човешко развитие на ПРООН за 175 страни България от 33 място през 1991 г. падна до 69 място през 1997 г. През 1998 г. сме малко по-добре - на 67 място.

През същата 1998 г. у нас се проведоха и две големи прояви, свързани с устойчивото развитие: конференцията "Жените в XXI век" (на организираната от фондация "Ценности" и партньорите й "Отворено общество", "Бъдеще за България", "С.Е.Г.А.", "Аксес" и др. гостува г-жа Хилари Клинтън) и регионалната конференция в рамките на Европейската кампания за устойчиви градове на тема "Устойчиво развитие на местно ниво в Централна и Източна Европа". Проведоха се и няколко семинара и кръгли маси, организирани по проекта "Възможности XXI век".

България се включи в проeкта "Възможности XXI век" през март 1997 г. Това е проект към Програмата на ООН за развитие /ПРООН/, който е потвърждение на поетите ангажименти към принципите на устойчиво човешко развитие. Основната му цел е създаване на възможности за устойчиво развитие на национално и местно ниво. Негови задачи са: разработване на пилотни демонстрационни модели на общинско ниво /Велинград и Асеновград/; активизиране на работата на Националната комисия по устойчиво развитие; развитие на възможностите на българските журналисти да подпомагат участието на обществеността в този процес и др.

Сега, две години след началото на проекта, вече са разработени рамките на образователната програма, на стратегията за устойчиво развитие на общинско ниво, проведени са семинари с журналисти, институционализиран е новият Национален съвет по устойчиво развитие, направен е анализ на предизвикателствата пред устойчивото развитие в България. Предстоят анализ и оценка на постигнатите резултати по проекта. Но не само това. Като се знае, че хората са в центъра на грижите за устойчиво развитие и че те имат право на здрав и продуктивен живот в хармония с природата, е очевидно, че има още много работа. Острите дефицити са свързани с крайно ниските доходи, безпомощността на бездомните и бедните, ниската енергийна ефективност, липсата на стратегически документи и институционална рамка, рушащата се среда в жилищните комплекси, престъпността и др. Отговорността обаче е на всички ни, включително и отговорността за окончателното оформяне и подписване на новия граждански договор за българското общество.