Уроци
БЕЗСИЛИЕ, ЗАПЛАЩАНО В БРОЙ
Европейският съюз се вписва само като елемент от новия световен ред на САЩ
Валентин КОСТОВ

Кризата в Косово даде няколко горчиви урока на европейците. Най-неприятният за тях бе, че те не могат да разрешават кризи в собствения си регион. Още повече че войната в Югославия бе зачената от самите тях още при създаването на федерацията.

След два провала на европейската дипломация в Босна и в Косово авторитетът на ЕС се топи за сметка на нарастващото влияние на Съединените щати. Колкото и да е нелицеприятната такава констатация, тя е факт. През последните години страните от Балканския регион, повечето от които имат аспирации да се присъединят към ЕС, накланят външата си политика не по-малко и спрямо интересите на Вашингтон, макар че американците не предлагат асоциирано членство например в техния съюз. Без да имат перспективата да станат 52-и или 55-и щат на Америка, балканските страни се намират под силното геополитическо влияние на Вашингтон.

Началото на разпадането на Югославия през 1991-1992 г. бе добре дошло за САЩ. Без Балканите да са били стратегически приоритет на САЩ, обстоятелствата позволиха на агресивната и често безпардонна американска дипломация да завоюва територии, които дотогава бяха зона на влияние на Москва. По право те по-късно трябваше да се върнат в предишните зони на влияние - на страните от Западна Европа, както бе преди Втората световна война.

Изборът на страните от бившия източен блок подсказваше същото.

Не само поради исторически разногласия по отношения на страните от Балканския регион, но и поради неумелата дипломация на Европейския съюз кризите в региона бяха /в по-малка или в по-голяма степен/ озаптени от Америка. Така след Косово, след изгубените търговски войни за вноса на третирано с хормони месо и след срива на еврото днес ЕС изглежда повече като елемент от новия световен ред, налаган от САЩ, отколкото като техен равностоен партньор.

"ОБЩАТА" ВЪНШНА ПОЛИТИКА

Разбира се, много по-лесно е да се провежда праволинейна външна политика от едно правителство, отколкото от петнадесет, още повече че трябва да намират решенията с консенсус. Колкото и да се показва обединена под флага с дванадесетте звезди, Западна Европа също е подвластна на историческите призраци и това се оказа фатално за народите на бивша Югославия. Наистина, мостът между Франция и Германия в толкова пъти заливания с кръв Страсбург се нарича "Мостът на Европа", другите страни от континента също отдавна не намесват двете световни войни в отношенията си.

Не може обаче да се забрави как през декември 1991 г. Германия на своя глава призна независимостта на Хърватско и Словения. Това бе една от причините войната между сърби и хървати да ескалира. Така Югославия се разцепи с война, а не по мирен начин като Чехо-Словакия например. Днес ЕС проявява далеч по-голямо единомислие в отношението си към народите от разпадналата се федерация, но то не бе достатъчно Евросъюзът да регулира отношенията им по мирен път.

Малцина си спомнят, че първият план за уреждане на статута на Босна и Херцеговина след войната бе на тогавашния външен министър на Португалия Жозе Кутилейру, сега генерален секретар на Западноевропейския съюз /ЗЕС/. Той предвиждаше раздялата на бившата югорепублика на три части. Планът се провали и тогава на сцената за първи път се появи Америка в лицето на Сайръс Ванс. Съвместно с лорд Оуен той разработи план за кантонизиране на Босна, който също се оказа неуспешен.

Първата крачка към Балканите вече бе направена и САЩ се намесиха още по-агресивно чрез посредника си Ричард Холбрук. Днес вече е факт разделянето на Босна на три части в рамките на конфедерация - почти така, както го бе замислил и Кутилейру. В историята обаче ще остане Холбрук, а подписаният в Париж договор между сърбите, мюсюлманите и хърватите ще се помни като "Споразумението от Дейтън".

Импотентността на европейската дипломация в Югославия катализира процеса на изграждане на обща политика във външните отношения и в отбраната. Вече е известен и господин "Обща външна и отбранителна политика" и това е един от най-ловките дипломати на Европа в края на XXI век Хавиер Солана. Бившият испански външен министър и сегашен генерален секретар на НАТО ще има трудната задача да координира политиката на петнадесетте извън границите на съюза.

ОТБРАНИТЕЛНАТА ПОЛИТИКА

Някогашната Европейска икономическа общност все повече се изгражда като политически съюз, един вид "Съединени европейски щати". Ако една държава има два крака - сечене на пари и защита на своите граждани, то може да се каже, че ЕС доста силно куца. Единадесет държави от съюза вече се отказаха от един от символите на държавността - националната валута, преди това започна да функционира единният пазар със свободно преминаване на стоки, капитали и услуги през границите. Петнадесетте банкери успяха да изградят централна банка и да въведат общата валута, но това изглежда непосилно за петнадесетте военни или външни министри.

Една обща платформа в отбраната и във външната политика има прекалено много аспекти, за да бъде уеднаквена с един замах. Военната индустрия например е силно разпокъсана за разлика от американската. Отвъд океана няколко големи концерна като Lockheed Martin, Boeing-McDonnell Douglas и Raytheon владеят голяма част от световния пазар на оръжия. В същото време на Стария континент във всяка страна има по няколко компании, които допълнително се конкурират освен с американските и помежду си.

За консолидация се говори на най-високо правителствено ниво от декември 1997 г., когато премиерите на Великобритания, Франция, Германия и Испания се ангажираха да работят за изграждане на обща отбранителна индустрия, а после към тях се присъедини и Италия. Това са лидерите в оръжейния сектор, които напразно се опитват да изградят ядрото на общата индустрия.

Политическите аспекти не са по-ясни. Поуките от Босна и заплахата от нова война в Косово /станала реалност/ накара Великобритания в края на миналата година да постави ребром въпроса на своите партньори. Лондон може да се смята за най-близкия политически партньор на САЩ, но очевидната нужда от консолидиране на отбранителната политика накара лейбъристите на Тони Блеър да застанат зад идеята за европейска идентичност в отбраната.

При срещата си с френския президент Ширак на един военен кораб край пристанище Сен Мало през януари британският премиер лансира идея, която само за кратко бе възприета за еретична - ЗЕС да бъде закрит, като политическите му функции бъдат интегрирани в Амстердамския договор, а военните да останат в Северноатлантическия договор.

Париж не споделя това половинчато решение и иска пълна независимост от НАТО. Това виждане на голиста Жак Ширак се споделя и от правителството на социалистите. Знае се, че "френското изключение" се прояви и през 1966 г., когато генерал Де Гол отказа да постави ядрените си оръжия под общо командване, а в последствие Франция се оттегли и от военните структури на пакта. Същевременно на европейците общата отбрана със САЩ в рамките на НАТО им излиза много по-евтино.

БЕЗСИЛИЕ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА КРИЗИ

"Въздушната кампания за изтикване на сръбските сили от Косово показа слабостта на европейските военни сили и необходимостта от корективни мерки. Фактът, че САЩ предоставиха четири пети от въздушните сили, показа, от една страна, колективната слабост на европейските отбранителни способности и, от друга - нуждата от спешна реконфигурация на силите на европейско равнище", призна британският военен министър Джордж Робъртсън.

Обединена Европа представлява могъща военна сила с общо над 2 милиона войници, близо 1100 ядрени глави и военен бюджет в рамките на 150 млрд. долара. Таза армада обаче е напълно безсилна за разрешаването на кризи извън съюза. Именно затова Жак Ширак и германският канцлер Герхард Шрьодер се договориха непосредствено преди Европейския съвет в Кьолн да бъде създаден европейски корпус за бързо реагиране. Той трябва да бъде изграден на базата на вече съществуващата френско-германска бригада, в която участват още Белгия, Люксембург и Испания.

Колкото и да изглежда лесно на пръв поглед, процедурата за изграждането на такъв корпус е очевидно сложна работа. Освен че ще бъде необходимо единогласие с петнадесет гласа, тази идея неизбежно ще трябва да бъде избистрена и в рамките на НАТО. Съществуването на ЗЕС днес се оказва повече пречка, отколкото предпоставка за обща отбранителна политика. Ако ЗЕС бъде инкоропориран в Амстердамския договор, това ще създаде проблеми на неутралните страни като Австрия, Финландия и Швеция.

ЕВРОПА ПЛАЩА В БРОЙ ЗА АВТОРИТЕТА СИ

След като не успя да предотврати трагедията в Косово, в която нито сърби, нито албанци могат да се смятат за победители, ЕС демонстрира похвални усилия поне да възстанови съсипаното. "Разрешаването на косовската криза и стабилизацията и възстановяването на Балканите ще бъдат приоритет на финландското председателство", обеща премиерът Пааво Липонен.

С успешното посредничество между Москва и Вашингтон президентът Марти Ахтисаари уми срама на европейците и показа, че и една малка /и неопитна още в европейските дела/ страна може да играе голяма роля. С досегашната си дипомация Финландия е показала, че предпочита да бъде доктор вместо съдия и това може би е по-сполучливият подход за Косово.

Останалото са пари. Известната с мудността си брюкселска администрация през последните два месеца се активизира, въпреки че трябваше да действа без своя изпълнителен орган - комисията. Петнадесетте се ангажираха да сформират две агенции - за възстановяване на Косово и на целия регион. За три години ЕС ще деблокира между 500 и 700 млн. евро за възстановяване на провинцията и изграждане на демокрация в Сърбия, както и още толкова за реконструкция на страните от региона.

Според изчисленията на Брюксел обаче за целта ще бъдат необходими поне 3-4 млрд. евро. Евросъюзът все още не е наясно с колко ще може да плати позагубеното влияние на Балканите. Комисарят по финансите Ив-Тибо дьо Силги загатна, че цената може да увеличена значително - до 1-1,5 млрд. евро годишно. Поне вече е сигурно, че на първо време са деблокирани 150 млн. евро за възстановителни работи успоредно със 182 млн. евро за хуманитарни помощи. Въпреки че Вашингтон поиска ЕС да поеме по-голямата част от финансовото бреме, само за следващата година помощта за Балканите ще възлезе на 535 млн. долара, от които 150 млн. за Косово, 60 млн. за Румъния и 45 млн. за нашата страна.

Петнадесетте могат да се чувстват отчасти удовлетворени от назначаването на европеец - французина Бернар Кушнер, за ръководител на администрацията на ООН в Косово.

В рамките на пакта за стабилност ще бъдат подпомагани не само страните-кандидатки за членство /Словения, България, Румъния/, но и т. нар Западни Балкани - останалите държави, на които ще се представи специална програма за интегриране в съюза. "Ползата от вредата", ако може така да се оцени следвоенното възстановяване, е, че ЕС възприе интеграцията като свой подход към страните от нашия регион. Може би най-точно е обобщението на президента Петър Стоянов, направено на икономическия форум в Залцбург в края на юни: "Най-важният извод от конфликта в Югославия е, че след вдигането на желязната завеса трябва да се разделим с илюзиите, че можем да делим проблемите на източноевропейски, западноевропейски или балкански. Точно обратното - те вече са паневропейски."